Подходящите луковици са в две групи

Гергана Младенова

Форсирането на луковични цветя е метод, с който се предизвиква умишлено по-ранен цъфтеж на определени цветя.

Колкото и прости да са техниките, има няколко специфични трика за получаване на оптимални резултати. Веднъж усвоили тънкостите на форсажа, ще го прилагате всяка зима. А и няма да се налага да купувате скъпи луковици пред цъфтеж. Освен това, чувството, че сте отгледали сами любимите си пролетни цветя, е поредната причина да се гордеете със себе си. Бонус е, че можете да аранжирате съда за форсаж по свой вкус.

Подходящите луковици за форсиране се разделят на две основни групи.

В първата спадат студоустойчивите градински луковични цветя (зюмбюли, лалета, минзухари, нарциси, двулистен синчец, мускари, гарвански лук).

Втората група е за многогодишни луковични, които не издържат на ниски температури (амарилис, кливия и др.).

Най-важното условие за получаване на цвят от форсирани луковици е те да са супер размер!

4 изисквания за засаждане

Подберете си подходящ съд - красив, но и практичен. Определете мястото, където ще го поставите, когато цветята разцъфнат. Добре е съдът да е по-широк, отколкото дълбок. На дъното поставете дренаж и запълнете с почва. А най-добре с торфена смес.

Позиционирайте луковиците така, че върховете им да стърчат около 1/3 над почвата. Не притискайте прекалено силно и не покривайте изцяло луковиците.

Малко известен факт е, че най-голямото и добре развито листо винаги се появява от страната, където луковицата е плоска. Това най-добре се забелязва при лалета, нарциси и други. Позиционирайте тези луковици така, че плоската страна да сочи навън. В зависимост от диаметъра на съда и големината на луковиците ще определите и точната бройка. Придържайте се към нечетните бройки - 1,3,5,7...

Не засаждайте различни видове в един и същ съд. Основната причина е, че се разминават сроковете на цъфтеж. Ако пък познавате добре сортовете и видовете, които ще форсирате, може да създадете невероятна цветна комбинация. Веднага след засаждането полейте обилно.

Основен елемент от форсирането

Луковиците на студоустойчивите видове трябва да престоят на студено от 2 до 4 месеца. Поставянето в такива условия е добре да започне през октомври или ноември в зависимост от това кога искате да се радвате на цветове. Температурата в този период се поддържа в границите от 3 до 8 градуса, без да се допуска замръзване. Подходящи помещения са неотопляемите мазета или тавани, а в краен случай и хладилник ще свърши работа. Малко по-несполучлив вариант е саксиите да се оставят навън в студена рамка или друго защитено от замръзване място.

Ако засаждате различни видове луковици ги надпишете за всеки случай (вид, сорт, цвят). Това ще ви е от полза, ако някои луковици не разцъфтят.

След студения период

10-15 градуса събуждат луковиците

Луковиците се внасят на по-топло. 10-15 градуса са достатъчни, за да се събудят и да започнат да се развиват. Ако температурата е по-висока процесът се ускорява, но има опасност от прекалено изтегляне на височина. Поддържането на тази температура може да трае около седмица. Тя се разглежда като един вид преход.

След изтичане на приспособителния период луковиците се поставят на подходящо място при стайна температура. Не е желателно да са близо до отоплителни уреди. Поливки се извършват при необходимост, когато почвата е суха. Подхранване не е необходимо, защото самата луковица съдържа достатъчно хранителни вещества.

Цъфтежът ще настъпи след 3-4 седмици в зависимост от вида и температурата. За да удължите свежестта на цветовете е достатъчно през нощта да ги местите на студено или да ги изнасяте навън при слънчеви дни.

Ако цветовете не растат на височина, а се отварят в зоната на листната розетка (случва се най-често при зюмбюли) трябва да удължите тъмната част на денонощието и да повишите температурата. Това се постига чрез покриване на луковиците с непрозрачен материал. Прави се докато не се достигне достатъчна дължина на дръжката. Подхожда се внимателно защото, ако дръжката се удължи прекалено, цветът поляга. Тогава се налага да го подпрете, за да не се прекърши.

Модерен и чист форсаж

Много стилен и сравнително доста по-чист и лесен вариант за форсаж е този без употребата на почвен субстрат. Луковиците се съхраняват 2-4 месеца в хладилник. Не е необходимо дори да ги вадите от пакетите, в които са пристигнали или сте ги закупили.

След изтичането на "студеното наказание" всяка луковица се почиства и се поставя в съд с вода. Водата достига само до дънцето на луковицата докато се развият коренчета. След това нивото на водата се поддържа така, че да няма допир до луковицата. Периодично водата се долива или се сменя.

Красиви и екстравагантни цветни композиции с няколко луковици от един вид се получават, ако на дъното на прозрачен съд се наредят цветни камъчета, пясъци или мъхове. Цветната инсталация може да се доукраси с клонки или различни орнаменти в зависимост от желаната тематика (коледни топки, пъстри пиленца, шишарки и други). Така тя ще се превърне в неповторим акцент.

Дотук описаната технология за форсиране на луковици е приложима само за студоустойчивите видове от първата група. Важно е да се знае, че форсираните луковици не цъфтят през следващия сезон, дори засадени в градината. А може и никога да не разцъфтят повече. Затова, ако искате да поканите пролетта в дома си още през зимата, всяка година трябва да използвате нови луковици.

Втората група има по-малки предпочитания

Луковичните растения от втората група, какъвто е амарилисът, нямат нужда от студен период, но се нуждаят от почивка след цъфтежа.

Първото засаждане на луковицата не се различава по нищо от описаното по-горе. Почвата трябва да е лека и богата. Саксията не бива да е прекалено голяма - 2-5 см по-широка от диаметъра на луковицата. Горните 2/3 до 1/2 от нея трябва да се оставят над почвената повърхност. След засаждане се полива обилно, а следващите поливки се извършват, когато почвата засъхне. След появяване на цветоносното стъбло се полива по-често.

До разтварянето на цветовете растението се държи на светло, слънчево място. Когато разцъфти, е добре да се пази от директните слънчеви лъчи. Така се удължава животът на цвета. Цъфтежът на амарилиса може да се предвиди или да се изчисли доста точно. В повечето случаи той настъпва 40-45 дни след засаждане.

Грижи след прецъфтяване

Прецъфтелият цвят се отстранява, за да се предотврати образуване на семена. Листата, обаче трябва да останат. Веднага след преминаване на опасността от мразове растението може да се изнесе навън и да се прехвърли в градината заедно със саксията. Мястото трябва да е слънчево.

Необходимо е периодично подхранване, за да се охрани добре луковицата. Преди първите слани през есента тя се прибира. Тогава се дава почивка. Луковицата се държи на тъмно и се полива оскъдно. Листата трябва да отмрат сами. Периодът на почивка трае около 8 седмици. След това може отново да се форсира, за да разцъфти.

Вариантът за безпочвено отглеждане може да се приложи и за тези цветя. Основно тяхно преимущество е, че ще разцъфтяват всяка година, а дори и два пъти през годината, ако се полагат необходимите грижи.

От всичко дотук става ясно, че ако искате да форсирате луковици и ще го правите тепърва е по-добре да се спрете на растения от втората група. Пресметнете периода от засаждане до цъфтеж и планирайте всичко добре. Лесно е!