* От надземните части по-чувствителни са пъпките

И друг път с настъпването на зимата сме обясняволи, че лозата е едно умерено студиустойчиво растение.

Но отделните нейни органи проявяват различна устойчивост към ниските зимни температури.

Най-чувствителнина студ са корените

Те измръзват при температура минус 5 - 7°С.

За сведение на лозарите:

* Корените на подложките (дивачките) издържат до минус 9-10°С. У нас общо взето рядко са констатирани случаи на измръзване на корените на плододаващите лозя, но често съществува опасност за младите облагородени лозички при изваждането им от вкоренилище и транспортирането, ако температурата падне под 0°С.

* От надземните части по-чувствителни са пъпките. При слабо устойчивите сортове те започват да измръзват при - 15 - 16°С, а при студоустойчивите - при - 20 - 21°С.

* В зимното око по-чувствителна е главната пъпка. Заместващите и пъпките на колтуците издържат повече на ниски температури.

* Малцина знаят, че едногодишните пръчки са по-устойчиви на студ от пъпките.

Най-студоустойчиви от

надземните части са рамената

или кордоните, плюс тях и стъблото. У нас по-често се наблюдава частично измръзване иа пъпките, по-рядко - измръзване на всички пъпки, а най-рядко - на цели лози.

Въпрос-отговор:

Има ли различия в студоустойчивостта на отделните сортове

Да, има. Обикновено сортовете с по-мека дървесина, силно родовитите и много от десертните са по-слабо студоустойчиви.

Разликата между чувствителните и устойчивите на студ сортове, отглеждани у нас, е 5-6°С.

Досегашните наблюдения върху измръзването на сортове в страната позволяват те да се разпределят в няколко групи:

* Сортове с много добра студоустойчивост - Каберне Совиньон, Ркацители, Мискет червен, Ризлинг рейнски, Ризлинг италиански и др.

* Сортове с добра студоустойчивост - Саперави, Памид, Шевка, Мавруд, Мерло и др.

* Сортове със средна студоустойчивост - Гъмза, Сензо, Мискет хамбургски, Тамянка, Мискет врачански, Зарчин, Чауш и др.

* Сортове със слаба студоустойчивост - Болгap, Кардинал, Димят, Юни блан и др.

Какви фактори оказват влияние върху издържливостта на студ

Лозите от един и същ сорт също показват различна устойчивост в отделни райони и години. Причините, които обуславят различията са няколко.

* На първо място са сила и продължителност на студа. Не всяко спадане на температурата предизвиква измръзване на лозите. При по-голяма продължителност на студа пораженията са по-големи. Времето, когато ще настъпят студовете, и закаляването на лозите също са от значение. Най-добра студоустойчивост имат лозите през периода от края на декември до началото на февруари.

* Второ - местоположение на лозите. То влияе върху по-доброто или по-лошото узряване на пръчките. Най-много страдат от зимни студове лозите в ниски и влажни места. През зимата студеният въздух по-малко се задържа по склоновете, отколкото в ниските котловини.

* Трето - агротехника. Всички мероприятия през вегетационния период трябва да се провеждат навреме и качествено, за да узреят пръчките. Битите от градушка и засегнатите от мана лози са по-чувствителни.

Трябва да се внимава с по-родовитите сортове и да не се допуска претоварване с грозде. Пръчките на претоварените лози остават недозрели и пo-лесно измръзват.

Обилното торене с азот и обилните поливки също понижават студоустойчивостта на лозето.

* Четвърто - формировката. Когато лозите се отглеждат асмовидио или като високостъблени формировки, студоустойчивостта им е по-висока, защото имат повече многогодишна дървесина и едногодишните им пръчки са отдалечени от повърхността на почвата.