Всяко пчелно семейство се състои от една пчела-майка, много женски пчели-работнички и няколко мъжки търтея. Генът, който определя пола на пчелите, е много по-сложен, отколкото се предполагаше досега и е развит до много висока степен по време на еволюцията. Това е констатацията на международен екип от учени под ръководството на д-р Мартин Хаселман от Института по генетика към Университета в Кьолн в Германия. Изследването е публикувано в оксфордското списание „Молекулярна биология и еволюция”, съобщава apisuk.com

Мъжките пчели (Apis mellifera) се излюпват от неоплодени яйца, а женските, от оплодени такива. В тези оплодени яйца, състоянието на допълнителния ген (алел), определящ пола, е от решаващо значение за създаването на пчели-работнички. По време на брачния си полет, пчелата-майка се чифтосва с различни търтеи няколко пъти, и предава на оплодените яйца произволна комбинация от две алели. Ако тези алели са достатъчно различни, в яйцата се развиват женски пчели. Ако алелите са в идентични варианти, се развиват диплоидни търтеи. След излюпването си обаче, те биват изядени от пчелите работнички.

Досега се предполагаше, че съществуват до 20 алели. В набора от данни, събрани от всички краища на света, които изследователският екип под ръководството на д-р Хаселман изследва, бяха открити 53 алели от една локация (Кения) и най-малко 87 алели в световен мащаб. Използвайки еволюционен модел, учените екстраполирали 116-145 алели. Новите алели са създадени в относително кратък период от еволюцията, приблизително на всеки 400 000 години. Една вътрешна част от тези гени представлява „гореща точка” с висок еволюционен процент, и заедно с някои аминокиселинни мутации решително допринася за образуването на нови алели.

Наред с други неща, жизнеспособността на пчелната популация зависи от генетичното разнообразие на определящите пола алели. Следователно, тези нови открития са много важни за пчеларството, за да се сведе до минимум опасността от инбридинг (близкородствено кръстосване), и по този начин да се избегне производството на диплоидни търтеи. Д-р Мартин Хаселман е ръководител на изследователската група „Популационна генетика на социалните насекоми” в Университета в Кьолн, като служител на Германската фондация за научни изследвания „Хайзенберг”. Изследванията му са фокусирани над социални насекоми като медоносните пчели, земните пчели и пчелите без жило. Тяхната уникална биология може да бъде използвана като модел за дешифриране на генетичните основи на взаимодействията в околната среда и еволюционните изменения.