Използва се само качествен разсад с отличен здравен статус
Гергана Младенова
Ябълките се нареждат на 4-то място по производство на плодове в световен мащаб. Те са разпространени повсеместно в нашата страна и проявяват голяма пластичност по отношение на почвено-климатичните фактори в различните райони. Особено подходящи условия за отглеждане на ябълки за плод са долините на реките и припланинските райони, както и планинските части на Южна и Югозападна България. Лимитиращ фактор за създаването на ябълково насаждение у нас се явяват ранните есенни и късните пролетни мразове в отделните райони, естествените валежи, максималните и минимални температури през отделните сезони и др.
За създаване на насаждение се взимат предвид няколко фактора - почва, светлина, топлина и влага.
Подходяща е плодородна почва, с лек механичен състав, добра влагозадържаща способност и рН от 5,1 до 6,5. Нивото на подпочвените води не бива да надвишава 1,2-2 м в зависимост от подложката (семкова или вегетативна). В условията на нашата страна добри добиви се получават при поливни условия, тъй като количеството на естествените валежи не обезпечава потребностите на културата от 800-1200 куб. м вода на декар. През различните фази от развитието на ябълките са необходими различни температурни суми. Тези особености се вземат предвид в райони с късни пролетни мразове.
Подготовка на терена
Площта се почиства от плевели, храсти и камъни. Подравнява се или се терасира в зависимост от релефа. Подходящи предшественици за ябълките са многогодишните треви, някои зеленчукови и окопни култури и др. Избягва се създаването на ново насаждение на мястото на старо, заради т. нар. почвена умора и намножаването на характерни вредители. При високо ниво на подпочвените води се прави дренаж за отводняване. Извършва се запасяващо подхранване, след определяне количествата на основните макроелементи (фосфор и калий) с почвен анализ. Торовете се разхвърлят и заорават на дълбочина 60-70 см с риголването. Оборският тор може да се внесе със следваща по-плитка обработка. Площта се подравнява отново при необходимост и се маркира.
Изкопават се ямки с подходяща дълбочина. Най-добро прихващане се получава при есенно засаждане след листопада. Мястото на присадката трябва да остане на 5-6 см над почвената повърхност. Препоръчително е младото дръвче да се привърже към опорно колче.
Изисквания към посадъчния материал
Посадъчният материал трябва да отговаря на стандартите и да притежава необходимите документи за качество и произход.
За добро прихващане се предпочитат дръвчета с едногодишна културна част. В зависимост от подложката фиданките трябва да отговарят на няколко размера. На семенна подложка дръвчето трябва да е с височина над 110 см, дебелината му над мястото на присаждане трябва да е 1,2 см, а кореновата система трябва да има поне 3 скелетни разклонения с дължина над 20 см. При умерено растящи клонови подложки размерите са съответно - 1 м височина, 1 см дебелина и 20 см коренова система. За слаби клонови подложки и сортове от тип спър - 80 см височина, 0,9 см дебелина и 15 см коренова система.
Подложки
Културните сортове ябълки се присаждат на семенни и вегетативни (клонови) подложки. Присадените на семенна подложка дръвчета са по-неизравнени по сила на растеж, по добиви и влизат в плододаване по-късно. Тези подложки се предпочитат, когато ще се създава насаждение без напояване и в по-студени райони. Клоновите подложки осигуряват слаба растежна сила, но ранно встъпване в плододаване, както и по-качествени плодове. Те се разделят в две основни групи в зависимост от растежната сила на присадниците - слаборастящи (парадиз - М) и среднорастящи (дусен - ММ). Най-широко разпространени слаборастящи подложки са М9, М26 и М27. От среднорастящите подложки в серията ММ най-масово застъпени са ММ106 и ММ111.
Известни са над 10000 сорта ябълки. Изискванията към тях са красив външен вид и добри вкусови качества на плодовете, както и продължително съхранение и устойчивост на транспорт. Дърветата трябва да са устойчиви на основните болести и да плододават редовно. По период на зреене ябълковите сортове са разделени в две групи - летни и есенно-зимни.
Летни сортове
Виста бела е американски ранен сорт. Плодовете узряват през юли. Кожицата им е виолетова, а плодовото месо - бяло. Ябълките са сладки, съвсем леко накиселяват. Дървото е силно растящо и плододава редовно.
Молиз делишес е американски сорт, който зрее през август. Плодовете са средно едри с преобладаваща червена окраска. Те са сочни, ароматни и с отлично качество. Издържат на съхранение до един месец. Дървото е силно растящо и плододава редовно.
Акане - японски сорт със средно едри плодове. Кожицата им е жълто-зелена, а плодовото месо - бяло. Узряват през август. Качеството е добро, а вкусът- сладко-кисел. Издържат на съхранение около два месеца.
Дървото е слабо до умерено растящо с добра родовитост.
Есенно-зимни сортове
Приам - френски сорт със средно едри плодове обагрени в зелено- жълто и ярко червено. Те са сочни, сладки с лек аромат и финно зърнеста структура. Издържат съхранение. Дървото е с умерена растежна сила, плододава редовно и е устойчиво на струпясване и брашнеста мана.
Либерти е американски сорт със средноедри плодове, които узряват през семптември. Цветът на кожицата е червен, а плодовото месо е кремаво.
Плодовете са крехки, сочни с възкисел вкус. Издържат съхранение до февруари. Дървото има умерен до силен растеж и устойчивост на струпясване.
Купър 4 е спър тип. Плодовете са средно едри, узряват през септемви. Кожицата е червена, а плодовото месо- кремаво. Ябълките са сочни, сладки и ароматни. Дървото е слабо растящо и не е устойчиво на струпясване.
Мелроуз - американски едър сорт. Плодовете са оцветени в жълто, зелено и червено. Вкусът им е сладко-кисел и с аромат. Дървото е умерено растящо, слабо чувствително на струпясване.
Мицу - японски сорт с едри до много едри плодове. Кожицата е жълта, както и плодовото месо. Вкусът е сладък или съвсем леко кисел и ароматен. Дървото е умерено растящо. Сортът е триплоиден.
Чадел е югославски сорт със средно едри до едри плодове. Зрее края на септември. Плодовете са сладко- кисели и сочни. Издържат дълго на съхранение. Дървото е родовито с умерена растежна сила.
Шарден е френски сорт. Плодовете са едри до много едри, сочни, слабо кисели и ароматни. Цветът им е жълт. Издържат на съхранение. Дървото е силно растящо, слабо чувствително на струпясване.
Други разпространени сортове у нас са Грени Смит, Фуджи, Флорина, Джонаголд, Червена и Златна превъзходна и т.н. Стари сортове без икономическо значение, но с отлични качества за домашно отглеждане са Зимна златна пермена, Зимна бананова, Английска и Канадска ренета, Кандиле, Бухавица и др.
Нови сортове се създават и у нас. Един от тях е Бесапара. Плодовете му са едри, леко оребрени. Кожицата е основно светлозелена, но е покрита с червен покровен цвят. Плодовото месо е сочно и ароматно. Бесапара зрее през септември. Дървото е умеренорастящо и родовито, устойчиво на струпясване. Други нови сортове са Горана, Елегия, Мартиника, Марлена, Сияна.
Формировки и разстояния на засаждане
Разстоянието на засаждане зависи от сортоподложковата комбинация и подхоящата формировка.
При свободно растяща корона и семенна подложка разстоянието от дръвче до дръвче се препоръчва да бъде 6 м.
При средно растящите подложки - 4,5 м междуредово и 2,5 м вътрередово разстояние, а при слаборастящи подложки съответно 4 х 1,5-2 м. В зависимост от силата на растеж и естествения хабитус на дърветата подходящи формировки са с подобрена етажна корона свободно растящ храст, стройно вретено и др. Напоследък се създават супер интензивни насаждения с колонни дървета и опорна конструкция.
Грижи за насаждението
Първите 3-4 години от създаването на насаждение не е необходимо да се извършва допълнително торене. Запасяващото е достатъчно. След третата година се препоръчва внасяне на 5-10 кг а.в. азот два пъти през вегетацията.
Първото внасяне е през април, а второто - през юни. Когато започне плододаването торовата норма се завишава и се внася на три пъти. В пълно плододаване количеството азот достига 15-18 кг а.в./дка. През 3-4 години се внасят фосфорни и калиеви торове (около 15-30 кг а.в.), както и оборски тор (3-4 т/дка). През вегетацията се извършват 3-5 поливки, като последната е в края на август. В зависимост от сортоподложковата комбинация и избраната формировка насаждението встъпва в плододаване на втора-трета-четвърта година. През това време се извършват резитби за оформяне и се поддържа добра агротехника.
Коментари