Гергана Младенова

Лимоните и като цяло цитрусовите не са типични за нашите ширини, но успешно се приспособяват на открито през топлата част от годината. През зимата трябва да се защитят от студа. Най-подходящо е да презимуват във хладно, но светло помещение, където температурата не пада под нулата. И през топлата и през студената част от годината саксията не бива да е поставена директно върху пода. В единия случай прегрява кореновата система, а в другия се поврежда от студа.

Лимонът обича ярка светлина, но не пряка слънчева. Идва от места с високи температури и е желателно и тук да му се осигурят. На открито ще се чувства най-добре в рехавата сянка на по-големи дървета или под асма през топлата част от годината. Добре е саксията да се вкопае в почвата. Важно е да се осигури добра циркулация на въздуха, но не и течение.

Подходящата почва е с кисела реакция

В търговската мрежа се продават почвени смеси специално пригодени за цитруси. Те са подходящи, но за засаждане и пресаждане на лимона могат да се използват и смеси от градинска почва, листовка, горска почва, пясък и оборски тор.

Пресаждане се извършва през 2-3 години в зависимост от растежа на дръвчето и развитието на кореновата му система. Почвата в саксията се поддържа влажна, но не подгизнала. Препоръчва се поливната вода да се преварява или да престоява, защото хлорът в нея не се отразява добре на цитрусовите. Варовикът също. Водата трябва да е с температура близка до тази на почвата. Студената, варовита или много хлорирана вода може да доведе до пожълтяване на листата и дори до масово опадане.

Има нужда и от микроелементи

Подхранване може да се извършва през цялата година. Важно е обаче да се съобри с условията. Торовете не се усвояват добре при ниски температури. Това налага подхранванията да започват през пролетта и да се прекратяват с настъпване на есента. Първото подхранване е с висока доза азотен тор.

Подходящи форми на макроелементите са физиологично киселите - суперфосфат, амониев сулфат и калиев сулфат. Веднъж месечно може да се внася оборска тор чрез шербетуване или просто разстилане на тънък пласт. Разтворените торове, внесени с поливната вода, се усвояват по-бързо и по-добре. Лимонът има нужда и от манган, желязо, магнезий, бор, цинк. Затова комплексните минерални торове са най- подходящи. Добра практика е и листното подхранване.

След всяко подхранване почвата се разрохква внимателно, за да се аерират корените.

Плод и цвят заедно

Лимоново дръвче, встъпило в плододаване, може да има цветове и плодове едновременно. Важно е да се знае, че повечето цветове не се опрашват и опадват. Възможно е едва 3 до 10% от тях да образуват плод.

Листата на лимона също се прочистват. Старите опадват, защото намалава способността им да фотосинтезират. Това е нормално явление. Над 15-20 листа са необходими, за да се изхрани един плод и да узрее. Периодът на зреене зависи от условията (приблизително 3 месеца). Зрелите плодове трябва да се откъсват с 1-2 см дръжка навреме. Плодът може да се задържи над една година на дървото, но се влошават качествата му, а дървото се изтощава.

Периодично трябва да се извършват резитби за подмладяване и просветляване на короната. Ако образуваните плодове са много, трябва да се прореждат.

Нападат го въшки и акари

Основните неприятели на лимона са листни и щитоносни въшки, и акари. Последствията от тях също са доста неприятни. Особено медената роса и чернилните гъби.

Болестите, които засягат цитрусите са различни гниенета по корените и кореновата шийка, листни петна, брашнеста мана, краста и много други.

Наврменното справяне с проблемите налага използването на химиични препарати. Превенцията е осигуряване на подходящи условия, наблюдателност и профилактични третирания особено срещу фитопатогените.