Колко са методите и кои са най-подходящи

Гергана Младенова

Много от цъфтящите и декоративно листни храсти се размножават вегетативно.

Това размножаване има редица предимства. Новото растение не се различава от майчиното, а периодът до цъфтеж се скъсява значително. Методите за вегетативно размножаване са:

Чрез резници. Резниците могат да бъдат от зрели или зелени леторасти, както и от кореновата част на растението.

Чрез отводи. В този случай се използва летораст, който се полага в почвата.

Чрез разделяне на храста.

Чрез присаждане на калем или пъпка.

Всеки метод си има предимства и недостатъци. При едни растения работи, при други - не.

За някои методи или конкретни храсти най-подходящият момент за размножаване е есенният период, за други - активната вегетация. А някои, пък, могат да се прилагат целогодишно, но при специални условия.

Чрез зрели стъблени резници

Един от най-лесните методи. Не изисква специални инструменти или кои знае каква подготовка. Резниците могат да се поставят директно в почвата, но тя трябва да е добре обработена. Трябва да е лека, песъкливо-глинеста. Ако пресъхва бързо може да се добави торф, или друг органичен материал, както и перлит, вермикулит и др.

Зрелите резници се отделят от майчиното растение през есента след листопада, но преди първите мразове. Подбират се едногодишни клонки. Използват се остри ножици или ножче. Внимава се да не се смачка дървесината при отреза. Долният отрез се прави с възможно най-голям наклон под пъпка. Горният е до сантиметър-два над пъпка, отрезът не е задължително да е наклонен.

Дължината на летораста зависи от разстоянието между възлите на конкретното растение. В някои случаи може да достигне и до 30 см. В повечето, обаче е около 10-15 см. Целта на късите резници е да не се губи енергия.

Кога и как

Споменахме, че този тип резници се взимат след листопада, т.е.октомври и ноември са подходящи за целта. В този период се спазва и изискването за първите замръзвания. От друга страна резниците са естествено осигурени с достатъчно влага поради честите валежи и по- ниските температури.

Зрели резници могат да се вкореняват директно на избраното постоянно място или в подходяща леха на открито. Могат да се използват и различни съдове.

За някои храсти не е необходима някаква защита, но за други се препоръчва изграждане на неотопляемо убежище. Ако храстите са вечнозелени, се отстраняват част от листата в долния край на резника. Всеки резник се поставя на дълбочина от поне 5 см в почвата, покрива се и се уплътнява добре. Разстоянието от резник до резник в лехата трябва да бъде не по- малко от 8-10 см. Така се осигурява циркулация на въздуха и се избягва загниване. Улеснява се почистването на опадали листа, както и поливането (ако е необходимо).

През пролетта вкоренените растения могат да се преместят на постоянно място.

Храсти, които се размножават чрез зрели резници са будлея, дойция, форзиция, лоницера и др.

Чрез коренови

Практикува се рядко. Не много храсти се размножават чрез коренови резници. Причината за това е, че повечето храсти не образуват подземни адвентивни пъпки, от които може да се развие летораст.

Корените се изравят внимателно от почвата преди първите мразове през зимата. Почистват се добре и се съхраняват във влажен пясък. Важно е да са защитени от замръзване.

Всеки резник трябва да е с дължина от 5 до 10-12 см. За да не се объркат горната и долната част, се правят различни отрези. Горният е кръгъл с максимално малка рана, а долният- наклонен. Няма много голямо значение, но ако се объркат посоките, се затруднява проникването на младите леторасти. Ако се колебаете, просто поставете кореновият резник в легнало положение.

Желателно е отрезите да се обработят с фунгицид, за да се намалят шансовете от нападение на почвени фитопатогени. Възможно е и директно засаждане в съд с лек субстрат, съставен от торф и пясък. Резникът се покрива с 2-3 см почва. Развитието на зелени части над почвата е сигурен знак за успешно размножаване. Младото растение може да се засади на постоянно място веднага след преминаването на опасността от повратни мразове през пролетта.

Растения, които успешно се размножават чрез коренови резници, са къпините, бръшляна, дамското сърце и др.

Кои могат да се вкореняват по всяко време на годината

Зелени резници могат да се вкореняват по всяко време на годината, стига да се осигурят необходимите условия. Подходящите температура, влага и светлина са различни за всички растения. Те могат да се създадат в съоръжение с изкуствено контролирана среда през неподходящите периоди, или на открито през пролетта и лятото. Методът дава отлични резултати. Това е и причината той да се прилага най- много при размножаването на всякакви растения, не само храсти.

Зеленият резник се отделя от майчиното растение и веднага се залага за вкореняване. Всеки трябва да има минимум два възела. Размерът му зависи от конкретното растение- от 2-3 см до 10-12 см. От долният край се отстраняват листата, а тези в горния край се оставят. Ако са големи, се съкращават наполовина, за да се намали изпаряващата повърхност. В 99 % от случаите се налага използването на вкоренител. Само отрезите се потапят в него, а излишното количество от препарата се премахва чрез изтръскване.

Субстратът трябва да е лек, въздухопропусклив, но и да задържа достатъчно влага. Смес от торф и перлит е подходяща. Зелените резници се нареждат в терини или саксийки с предварително направени дупчици и се притискат. Поливат се и се оросяват често, но се внимава, защото много лесно загниват. Налага се постоянно подържане на температурата и влагата. Вкореняването на зелени резници не е за аматьори и заети хора!

Храсти, които успешно се размножават чрез този метод, са хеномелес, хибискус, котонеастер, хортензия, хиперикум, спиреа и много, много други.

Чрез отводи

Този метод е много подходящ за неопитни градинари. Състои се в полагане на летораст в почвата, без той да се отделя от майчиното растение. Близо да храста се разрохква почвата и се изкопават една-две или повече ямки в зависимост от дължината на стъблото, което ще се полага. Кората в зоната на възлите се наранява леко. Части от него се прикрепват към ямките със скоби и се покриват с почва. Може да се затиснат и с някаква тежест (например камък). Независимо колко ямки са приготвени, трябва да се има предвид, че върхът на летораста трябва да сочи нагоре и да бъде над почвата. Може дори да се прикрепи към колче. Почвата се поддържа влажна постоянно. Най-подходящият период за вкореняване чрез отводи е пролетта, но може да се приложи и през есента.

Друг лесен метод за размножаване на храсти от неопитни градинари е отделянето на вече вкоренени стъбла в основата на майчиното растение. Загърлянето с цел образуване на корени се прави през лятото. Преди това кората на избрани леторасти се наранява. Почвата се поддържа влажна. След 2-3 седмици тя се отстранява, за да се провери дали са се развили корени. Вкоренените леторасти се отделят от майчиното растение през есента и се засаждат на постоянно място.

Сравнително лесен метод е и вкореняването на част от стъбло, без то да се отделя от майчиното растение. Избира се подходящ летораст. Кората му се наранява в зоната на възел, след което се третира с фунгицид и вкоренител. Около наранения участък се притиска влажен мъх или друг органичен материал (може и почва) под формата на топка. Тя се привързва с полиетилен, за да се намали изпарението. Горната част се оставя хлабаво завързана, за да има възможност да се полива при необходимост. Долната се стяга добре, за да не изтича субстрат. Образуването на корени става за 2-3 седмици или повече в зависимост от растението. Този метод се прилага през активната вегетация.