Затлъстяването е в основата на всички болести на цивилизацията.

Трима от всеки 5-има българи са с наднормено тегло или затлъстяване. Вероятно всеки от тях мечтае метаболизмът му да се ускори с надежда 

да отслабне, но

с по-малко усилия,

ако може. Е, не може!

Единственият физиологичен начин да забързаме метаболизма си са физическите упражнения, от които се натрупва мускулна маса, а тя от своя страна увеличава базовия (основен) разход на енергия. Това обясни д-р Бойка Милчева, ендокринолог в Първа клиника по хипоталамо-хипофизни надбъбречни и гонадни заболявания към Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология “Акад. Ив. Пенчев”. Лечебното заведение е референтен център по метаболитни и ендокринни заболявания.

В зависимост от нагласите ни изводът за ролята на движението за ускоряване на метаболизма може да бъдат успокоение, че от нас зависи да върнем назад процеса. Или драма, че не може да се събудим слаби и здрави само от “тренировки” с дистанционното пред телевизора. Здравият разум подсказва, че шансът да си помогнем с промяна в начина на живот не е за изпускане. Дори да сме “се приели такива, каквито сме”, демек - с понаедряло тяло,

наднорменото тегло

не е само

естетически провал

Базовият метаболизъм определя от колко енергия се нуждае организмът ни, дори само да лежим и нищо да не правим. Той е мярката за необходимите калории за обезпечаването на дишането, биенето на сърцето, кръвообращението, изобщо – от колко енергия се нуждае тялото ни, за да поддържа живота. Базовият метаболизъм е индивидуален за всеки човек и зависи от много показатели, но е сравнително константна величина. Изчислява се по формули и уточнява приблизително калориите, под които човек не бива да пада.

Затлъстяването е в основата на всички болести на цивилизацията. Неговата

най-коварна форма

е висцералното

– вътрешно,

затлъстяване,

което се крие зад снизходителни разговорни названия като бирено коремче, шкембенце, тумбак. Тези тлъстини около вътрешните органи намекват за метаболитен синдром. Спори се дали е състояние, или болест, но има консенсус между лекарите, че той е трамплин към диабета от втори тип. При метаболитен синдром се установява високо кръвно, повишена кръвна захар, наднормен холестерол и триглицериди, затлъстяване, натрупване на мастна тъкан в областта на корема. Доскоро медицината приемаше, че за поставяне на диагнозата задължително трябва да присъства и висцерално затлъстяване, но според днешните критерии това не е задължително, обясни проф. Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология към ендокринологичната болница. Ако човек е развил дори не всичките, а само 3 от тези 5 фактора, може да се подозира метаболитен синдром. Но

коремните мазнини

се превръщат в

хормонален орган,

който грубо се намесва в метаболизма и здравето на всички нива.

“Този ненужен допълнителен хормонален орган има роля не само за развиване на инсулинова резистентност – понижена чувствителност към инсулина, съдържа интерлевкини и всички останали възпалителни фактори, вещества, които предразполагат към тромбози, както и всички компоненти на ренин-ангиотензиновата система, която е основен фактор за регулация на кръвното налягане, но при променено съотношение води до съдов спазъм и хипертония - обясни проф. Сабина Захариева. - Сумарно се създават предпоставки за

възпаление,

високо кръвно,

тромбози,

които водят до най-тежкото усложнение – акцелерирана атеросклерозата, която е рисков фактор за инфаркти и инсулти.”

Отделянето на провъзпалителни и на растежни фактори и естрогени във висцералната тъкан е логичното обяснение защо това затлъстяване се свързва с повишен риск за рак. Специално увеличената естрогенова продукция – естрогенът е женски полов хормон, е

рисков фактор за

рак на гърдата,

миоми,

ендометриоза.

Ненужната висцерална ендокринна жлеза съдържа почти всичко като тъканна система на хормони, но с преобладаване на тези с негативните ефекти, допълни проф. Захариева.

По международни критерии диагноза метаболитен синдром се поставя, когато при един човек се проявяват най-малко 3 от следните неблагополучия:

l Обиколка на талията над 94 см за мъжете и над 80 см за жените;

l Кръвна захар на гладно над 5,6 милимола на литър, или в случай че вече е диагностициран диабет тип 2.

l Повишено кръвно налягане над 130/85 мм живачен стълб;

l Триглицериди над 1,7 милимола на литър;

l Намалени нива на добрия холестерол - за мъже под 1,03 милимола на литър и под 1,3 за жени.

Причините за метаболитния синдром не са напълно изяснени, но е водещо виждането, че начинът на живот играе основната роля. Затова сме убедени, че

процесът е

обратим и 90%

от лечението

зависят от

самия пациент.

Част от усилията трябва да се насочат и за преодоляване на стреса. Особено при мъжете стресът е доказан спусък за метаболитния синдром. В проучвания е доказано, че например разводът и участията във военни действия водят до прогресивно увеличаване на риска за метаболитен синдром. В сравнение с жените мъжете по-трудно преодоляват стреса и изява на тази липса на адаптивност е развитието на метаболитен синдром, обясни проф. Захариева.

Около 80 процента от хората, при които се открива понижена чувствителност за инсулина - хормон, отговорен за навлизането на глюкозата от кръвта в клетките, и диабет от втори тип, имат надноремено тегло или затлъстяване. Но това не означава, че при нормално тегло не може да има инсулинова резистентност, особено ако килограмите като цяло са в норма, но са небалансирано преразпределени с натрупване на висцерални мазнини. Само по себе си нормалното тегло не е гаранция, че си здрав, допълни диабетологът проф. Танкова.

Което превръща препоръката да се спортува в универсален съвет независимо от килограмите. Упражненията съдействат за намаляване на обиколката на талията, за намаляване на триглицеридите и артериалното налягане, като в същото време се увеличава добрият холестерол и се подобрява инсулиновата чувствителност.

Когато човек използва мускулите си по-често, той получава 2 взаимосвързани бонуса. От една страна, гори повече енергия, отколкото би изразходвал чрез пасивната мастна тъкан. От друга, натрупва допълнителна мускулна маса, която изразходва още повече калории. За здравето има голямо значение и съпътстващият всичко това процес на промяна на състава на тялото –

с увеличаване

на дяла на

мускулите

намалява

процентът

на тлъстините,

което косвено означава и по-малък риск от хронични заболявания. С възрастта обаче човек по естествен начин губи мускули и това води до цялостно увеличаване на мазнините. Тогава, за да отслабва, трябва да намали по-осезаемо порциите и калоричността на храната си и да е по-постоянен в ходенето пеша и упражненията за здраве.