Предлагаме ви още акценти от анализа за производството и търговията със зърнени и маслодайни култури до 2022 г. на екип от Центъра за икономически анализи на селското стопанство (САРА) в асоциирано партньорство с Изследователския институт по храни и аграрна политика на Университета Мисури

 

Предвижданията на експертите от САРА са до 2022 година общият размер на площите със зърнени и маслодайни да не надвишава 2,85 млн. хектара.

Пиковата стойност от 3 млн. ха е трудно достижима в настоящите условия, поради фактори от пазарен, производствен и стопански характер - задържане на цените, сериозна конкуренция на пазара на зърнени и маслодайни култури от изток и прилагане на схеми за подпомагане, които поставят ограничения върху обработваемите земи (Екологично-насочени площи и други схеми, подкрепящи конкурентни производства).

Допускайки нормални климатични условия, не може да се очаква разширяване на площите със зърнени и маслодайни през следващите години поради настоящата пазарна конюнктура (високи преходни запаси, ежегодни стабилни и високи реколти, които водят до сравнително ниски световни цени).

Производствените сигнали, задавани от прилаганите политически мерки за насърчаване на отглеждането на протеинови култури и други, допълнително ограничават площите, които могат да бъдат използвани за отглеждане на зърнени и маслодайни култури.

Площите не се очаква да претърпят и някакво по-голямо намаление. Независимо, че се очаква спад в доходността от споменатите култури, те към момента нямат сериозна алтернатива, а направените инвестиции от страна на земеделските производители в предходните години ще поддържат тези нива.

Това, което прави силно впечатление е, че се показва ниска еластичност на доходността и възвращаемостта от производството в зависимост от общите площи със зърнени и маслодайни култури.

Този фактор играе по-съществена роля при вътрешното разпределение на площите между разглежданите 5 култури, но влияе слабо върху промените в общите площи.

Именно специализацията, направените инвестиции, натрупаният опит, постигнатата сигурност и високият риск в другите производствени алтернативи работят в полза на придържане към постигнатата производствена структура.

По отношение на разпределението на тези общи площи по отделни култури според предвижданията на CAPA не се очакват резки промени в площите на отделните култури и на съотношенията между тях.

При маслодайните, поради очакваните благоприятни пазарни условия, се очаква възстановяване на интереса за отглеждане и ръст в засажданите и реколтираните площи с рапица (в периода 2017-2022 средно по 182 хил. ха. годишно).

Подобна е тенденцията и при слънчогледа, като средният размер на реколтираните площи за периода 2017-2022 е 823 хил. ха. Този размер е близък и до средния на реколтираните площи през последните три години (2014-2016).

При зърнените култури, предвижданията за следващите 5 години са за запазване на пшеницата от около 1,18 млн.ха годишно,като не се очаква намаление на размера на реколтираните площи.

Ръст спрямо предходната година се очаква в площите, засявани с царевица и съответно реколтираните площи. През 2016 година са реколтирани 407 хил. ха с царевица.

Предвижданията на САРА са през следващите пет години площите с царевица да се увеличат до средно 455 хил.ха, като през 2022 година ще са 476 хил. ха, особено ако се постигне напредък с решаване проблемите на напояването. Благоприятната пазарна конюнктура, разнообразното приложение на готовата продукция (за фуражи, човешка консумация и голям дял за индустриална употреба),както и очакваните цени и възвръщаемост, са сред основните фактори за очаквания ръст на отглеждането ѝ.

Най-неблагоприятни са очакваният за площите с ечемик.

Като цяло се наблюдава отслабване на интереса за отглеждане на ечемик, както в България, така и световен план.

Ниските цени и рекордните реколти от пшеница в световен мащаб я превръщат в търсена фуражна суровина, като по този начин се оказва силна конкуренция на ечемика. Съгласно предвижданията през 2022 година реколтираните площи с ечемик ще са почти 10% по-малко от тези през 2017 (161 хил. ха. през 2016 г. и 146 хил. ха. през 2022 г.).

Добивите при земеделските култури варират, често значително, от година на година. Средните добиви зависят както от използваните семена и прилаганата агротехника, така и от специфичните климатични условия, проявяващи се през стопанската година.

При изследването на САРА, добивите представляват функция на тенденциите в агротехниката и на валежите през ключови месеци. Но моделирането на добивите се оказва много по-сложна функция, в която участват и други климатични показатели.

Предвижданията за добивите за бъдещите години се правят, както на база тенденциите в агротехниката, така и на средните стойности на валежите от 1970 г. до 2016 г.

Историческите данни за валежите показват, че в най-новата история на България след 1990 г., няма определена честота на засушаванията, като такива са отчетени през годините - 1992, 1997, 2000, 2003, 2007 и 2012 години. Тогава се регистрират и по-ниски добиви, както при зърнените, така и при маслодайните култури. С оглед логиката на анализа може да се предположи, че в следващите 1-2 години може да се наблюдава нова по-сушава година.

При такава година, обикновено добивите падат, в сравнение със средните за периода с около 25% при пшеница и ечемик, 50% при царевицата, 30% при слънчогледа.

Средните добиви у нас са все още по-ниски от средните за ЕС и света, което дава допълнително основание за предвиждане за ръст

Увеличението на средните добиви, без увеличение на разходите за производство, създава предпоставки за поддържане конкурентоспособността на това производство при настоящата ценова конюнктура и прогнозираното развитие на световните пазари.

Брутната продукция от зърнени и маслодайни култури ежегодно представлява почти 50% от брутната продукция от отрасъл “Селско стопанство”

Продукцията само от пшеница формира над 17% от брутната продукция на отрасъла през 2015 година, царевицата допринася с 9,4%, а слънчогледът носи почти 16% през същата година.

Това показва огромното значение, което има производството на тези култури за българското земеделие. Произведените количества от следените от САРА 5 култури ежегодно зависят от засетите и реколтирани площи и от получения среден добив от единица площ.

Ежегодният ръст на реколтираните площи до пика през 2013 година позволяваше достигането на значителни количества, а по-високите средни добиви на някои от културите (царевица и рапица) през 2014 година например, допълнително доведе до ръст в производството, дори над този от 2013.

И при зърнените и при маслодайните култури, производството нараства чувствително, в сравнение с предприсъединителния период, което е в съответствие с нарастването на размера, който този сектор заема в структурата на общата брутна продукция от растениевъдство и селско стопанство.

Увеличението на производството при зърното и маслодайните култури се дължи на ръста в реколтираните площи, както и на по-добрата ценова конюнктура.

За сравнение изкупните цени на зърното през 2016 година са с около 13% по-високи от тези през 2006 год., докато при маслодайните те са с около 47% по-високи.

Важен принос за нарасналото производство при тези култури идва и от подобрената агротехника, както и от благоприятните климатични условия през целия този период.

Навлизането на нови сортове също допринася за повишаване на производството

2017 година, е пример за това как влияят благоприятните климатични условия - закъснелите валежи допринасят за постигането на рекордно високи добиви на пшеница от единица площ в определени райони.

През 2018 г. се предвижда по-слабо производство, в сравнение с настоящата година, което се дължи на по-слабите добиви.

При негативен сценарий, при който може да има по-рязко засушаване, може да се стигне и до още по-голямо намаление на производството - допълнително с около 15-20%.

Вероятността това да се случи се оценява, като повишена и причина за подобно допускане, е повторяемостта на засушаванията, редуващи се на периоди между 4-5 години.

Предвижданията на САРА за размера на производството от разглежданите култури се базират на предвижданията за динамиката на средните добиви и реколтираните площи.

Очакванията са ечемикът да загуби в следващите години най-голяма част от площите си, а от там и от производството. Най-голям ръст в производството към 2022 година (виж фиг. 3) се предвижда при царевицата и слънчогледа, а най-слаб при ечемика.

ПЛОЩИ И ДОБИВИ В ЦИФРИ

През 2013 година площите с основните зърнени и маслодайни култури, отглеждани у нас и обект на настоящия анализ достигат връх.

Общият размер на реколтираните площи достига почти 3 млн. ха. (61% от ИЗП на страната).

Още през следващите години този размер е по-малък, а през 2016 година са реколтирани 2,75 млн. ха.

Предвижданията са до 2022 година общият размер на площите със зърнени и маслодайни да не надвишава 2,85 млн. ха.

По предвижданията на експертите от САРА през 2017 година средните добиви на пшеницата ще са подобни на тези през 2016 година, като ще са от порядъка на 4,7 тона/ха.

Най-голям ръст през 2017 г., в сравнение с предходната година, се очаква при царевицата (18%). При потенциално увеличаване на напояваните площи в страната може да се очакват и по-добри добиви от царевицата.

При настоящите условия предвижданията са за средни добиви от 5,9 - 6 тона/ха годишно.

При слънчогледа добивите през периода се предвижда да са средно 2,35 тона/ха, като през 2022 година - 2,46 тона/ха.