Основно изискване при приготвяне на това, наричано от читателя безалкохолно вино, в домашни условия е да не се допуска никакво заферментиране на сока /мъстта/.

Гроздето е по-добре да се преработи и смачка скоро след гроздобера.

Бързо трябва да се отдели и сокът, който се сулфитира чрез внасянето по 10 г серен двуокис за 100 л сок.

Това количество серен двуокис се съдържа в 200 мл серниста киселина или в 20 грама калиев метабисулфит.

Сернистата киселина или метабисулфитът първо трябва да се разтварят в няколко литра сок, след което да се внасят в съда, в който е налят сокът.

Разбърква се и се оставя за няколко часа за избистряне. През това време съдът да е затворен, за да не се появят виненки.

В зависимост от количеството на сока и температурата избистрянето може да продължи 5-6 часа без начало на ферментация.

Запазването на отделения бистър сок от заферментиране се постига по два начина: чрез използване на консервант - натриев бензоат или чрез пастьоризация.

Чрез консервант е по-лесният метод.

Дозата натриев бензоат е 1 грам за литър сок. Отмереното количество бензоат се разтваря в 3-4 л сок, след което се внася в цялото количество.

Разбърква се интензивно за хомогенизиране.

Така приготвен сокът може да се налее в дървено буре, стъклен съд или в пластмасова туба, подходяща за хранителни продукти.

Съдовете се затапват и се поставят в хладно помещение.

Да се внимава, защото с течение на времето действието на бензоата постепенно започва да отслабва и при затопляне на времето може да се възбуди алкохолна ферментация.

А виното, което е получено от такъв сок вече е с влошени вкусови качества и не е годно за консумация.

Чрез пастьоризация

Тя може да бъде еднократна или двукратна.

При еднократната бистрото вино се налива в стъклени бутилки до шийките.

Затапват се с коркови тапи или кроненкорки, ако гърлата на бутилките са пригодени за тях.

Когато се използват коркови тапи, да се завързват с канап върху шийките, за да не излязат при загряването.

Нареждат се вертикално в казан на дъното на който е поставена дървена скара или 3-4 см пласт от слама.

В една бутилка се поставя термометър и се пълни с вода.

В казана се налива вода до нивото на сока в бутилките. Загрява се до температура 75-80°С.

Ако нямате термометър, водата се загрява до завиране и процесът веднага се прекратява. Изчаква се да изстине.

Бутилките се изваждат и се нареждат хоризонтално в хладно помещение.

При съхранението в тях се образува утайка, което налага преди употреба бистрият сок да се декантира.

При двукратната пастьоризация първият път бутилките се затапват с памучни тапи. И за да се запазят от намокряне, се обвиват с хартия, която се завързва около шийките.

Загряването става както в първия случай.

След охлаждане на водата бутилките се нареждат прави на хладно.

За около един месец утайката пада на дъното.

Тогава бистрият сок трябва да се декантира в чисти бутилки, които се затапват с коркови тапи.