Есенното засаждане на ягоди се прави със свеж разсад

Представяме ви няколко нови и непознати сортове на българския пазар

Гергана Младенова

Градинската ягода е многогодишен овощен вид, който заема междинно положение между тревистите и храстовидните растения. Fragaria grandiflora Ehrh. е произлязла в следствие от кръстосването на два американски сорта - Fr. chiloensis Duch. Х Fr. virginiana Duch. В България градинската ягода е интродуцирана през 1889 г. в Садово. Създадени са насаждения за производство на плодове в много области на страната, които захранват големите градове, промишлеността и дори се прави износ.

От всички ягодоплодни видове ягодите имат най-голямо икономическо значение. Това се дължи на високата им приспособимост, високите добиви, възможността за преработка на плодовете и бързата възвръщаемост на капиталовложенията. При добри грижи за насажденията се получават добиви около и над 1000-1500 кг/дка, а при отглеждане с черен полиетилен и капково напояване - над 2500-3000 кг/ дка.

Биологични изисквания

Оптималната температура за развитието на растенията е в границите от 18 до 24 градуса. При по-високи температури (над 30) плодовете узряват преждевременно и остават дребни, а в съчетание с почвено засушаване растенията изсъхват. Планинските и полупланинските райони на страната са подходящи за ягодови насаждения в това отношение. Въпреки факта, че ягодите са многогодишни, те не са устойчиви на температури по-ниски от -15 градуса в отсъствие на снежна покривка. Когато са покрити с 20-30 см сняг, издържат до около -25, -30 градуса. Ягодите не понасят добре почвено засушаване особено през активната вегетация. Подходящи за културата са почви с песъчливо-глинест или глинесто-песъчлив механичен състав и добра влагозадържаща способност.

Почва, място и предшественик

Мястото за ново ягодово насаждение трябва да е защитено от ветрове. Подходящи почви са наносните, всички черноземи, горските делувиални и др. Почвата трябва да бъде богата на органично вещество, добре дренирана и слабо кисела. Не са препоръчителни много тежките, варовитите и тези с високо ниво на подпочвените води. Най-добре предшественици на ягодите са бобовите култури, естествените ливади, и някои житни култури, които освобождават площта навреме. Предшественикът трябва да е съобразен не само със сроковете на засаждане, но и с общите болести и неприятели, нападащи и ягодата. Неподходящи са други ягодоплодни, някои зеленчукови култури, както и отглеждането на ягоди като монокултура за дълъг период, защото почвата се изтощава едностранно и се намножават много вредители.

Подготовка

Ягодата се отплаща при комбинирано торене с органични или минерални торове. В зависимост от запасеността на почвата се препоръчва внасяне на оборски тор (3-4 т/дка). Подходящите минерални торове са амониева селитра- 20-30 кг/дка, суперфосфат - 60-80 кг/дка, патенткали - 25-40 кг/дка или калиев сулфат - 20-30 кг/дка. Калиевите и фосфорните торове, както и оборският тор се заорават на 30-35 см дълбочина, а амониевата селитра се дава 30 дни след засаждането. Преди засаждането почвата трябва да се доведе до градинско състояние с няколко по-плитки обработки.

Срокове на засаждане

Има два срока на засаждане за успешно прихващане на растенията - пролетно (март- април) и есенно (септември-октомври). При поливни условия се допуска и лятно засаждане. За пролетното и лятното засаждане разсадът се съхранява в хладилници при температура от -2 градуса с допустимо отклонение от с1 градуса. Преди засаждането растенията се почистват и се опресняват корените, като се подрязват само 2-3 мм от връхчетата, защото 2/3 от резервните хранителни вещества се намират именно в кореновата система. Самото засаждане се извършва ръчно със садило или механизирано, но не бива да се допуска подвиване на кореновата система. Растежната пъпка трябва да остане над нивото на почвената повърхност, като е най-добре да се спази дълбочината, на която е била. При плитко засаждане корените бързо засъхват, а при дълбоко - загниват.

Схеми на засаждане

Две са основните технологии за отглеждане на ягоди за плодове - чрез мулчиране на почвата със слама и чрез мулчиране с черно полиетиленово фолио. При мулчиране със слама засаждането е редово с разстояние между редовете 80 см и 25 см вътрередово между растенията. Сламата се разстила при оформяне, наедряване и узряване на плодовете, а целта е да няма допир между почвата и плода, както и да се запази влагата в почвата. Създадено по този начин, насаждението изисква повече ръчен труд. Когато се създава насаждение с черно полиетиленово фолио, ръчната работа се свежда до бране и плевене на отворите за растенията. Самото засаждане включва оформяне на 12-15 см високи лехи със заоблени краища. Ширината на лехата в горната част е 70 см. Разстоянието между отделните лехи е около 40 см, а на растенията в лехата - 20 см.

Есенното засаждане на ягоди...

След засаждане задължително се полива. До 15-20 дни се прави подсаждане на неприхваналите се растения.

Грижи през вегетацията

Редовното напояване е гаранция за доброто прихващане. Най-големи потребности от вода ягодите имат през пролетния период, когато нараства активно листната маса и се формират плодните органи. Следващият критичен период е краят на лятото, когато се наблюдава втори интензивен листен растеж и се залагат плодните звена за следващата година. При капково напояване се извършват 20-25 поливки с ниски поливни норми. Не бива да се пропуска покосяването на листната маса след плододаване. Мероприятието се извършва с растителнозащитна цел и защото младите листа, образувани след покосяването, изхранват повече и по-добре растенията, с което се увеличава и броят на заложените плодни пъпки за следващата година.

По време на вегетацията се извършват няколко плитки обработки на почвата за борба с плевелите между лехите или се третира с подходящи хербициди. Разстилането на слама в пътеките също е добро решение. Плевелите, поникнали в отворите на фолиото, се изкореняват ръчно преди да са цъфнали и образували семена.

Нуждата от хранителни вещества следва хода на поливките. Най-много храна е необходима в периодите на активен растеж и плододаване. Обикновено основното подхранване е достатъчно, но е препоръчително азотни торове да се внасят и след плододаване. Количествата зависят от запасеността на почвата. Подхранването при наличие на поливна инсталация се прави с поливната вода. През вегетацията се премахват ластуните, защото те силно изтощават растенията, едрината на плодовете и добивите значително намаляват, а се влошава и качеството им. При прекомерно сгъстяване на насажденията се влошава и борбата с болести и неприятели. Допустимо е оставянето на ластуни единствено през първата година на насаждението с цел подсаждане, когато някои растения не са се прихванали. Иначе ластуните се премахват, когато достигнат около 15 см дължина.

Избор на сорт

При създаване на ягодово насаждение е важно да се подберат няколко сорта - 3-4 основни и няколко допълнителни. Сортовете трябва да се допълват по отношение на сроковете на узряване и да са със сравнително еднакви характеристики за изравняване на продукцията. Изборът на сортове трябва да е съобразен с почвено-климатичните условия на района, както и с предназначението на плодовете ( за прясна консумация или за преработка). Основни изисквания към сортовете са добра приспособимост, издръжливост на ниски зимни температури, слани и др. метеорологични условия, високи добиви, устойчивост на икономически важните болести и неприятели по ягодата, както и добри вкусови показатели на плодовете.

Изисквания

към разсада

При есенно засаждане се използват растения, които се изваждат от почвата непосредствено преди засаждането им на постоянно място с цел плододаване. Всяко коренче трябва да има поне 3-4 добре развити листа, а коренвата система да е с дължина около 4 см. Обикновено растенията се връзват на снопчета по 25 или 50 броя и задължително се етикетират. На етикета са посочени сортът и сертификатът съгласно ЗППМ. Важно е и как разсадът ще се съхрани и транспортира до насаждението, защото младите коренчета завяхват много бързо. Не се препоръчва използването на растения от две или три годишен маточник, нито от насаждения, които се използват и за плододаване. Задължително изискване е посадъчният материал да е обезвирусен.

Сравнително нови и непознати сортове на българският пазар

Клери

Сортът е италиански много ранен, устойчив на болести по листата и корените. Цветовете са с добра устойчивост на студ. Плодовете са с правилна форма, ярък цвят и с отлични вкусови качества. Сортът е подходящ за отглеждане в оранжерии или домашни условия, както и за промишлени насаждения. Родовит е, а плодовете са подходящи за транспортиране. Пазарната му цена варира от 0,19 лв. до 0,24 лв. за гол корен и около 3 лв. за растение засадено в малък контейнер.

Ароса

Къснозреещ сорт с дълъг беритбен период. Плодът е коничен, с блясък и много добри органолептични качества, реагира добре на транспорт и съхранение. Сортът е много родовит, подходящ е за отглеждане и в тунели. Пазарната му цена е сходна с тази на сорт Клери.

Мармолада

Сортът е италиански, среднозреещ, силнорастящ и много родовит. Плодовете са средно едри, светло до тъмно червени със сладко- кисел вкус. Мармолада е чувствителна към брашнеста мана и бели листни петна. Плодовете са подходящи за прясна консумация, замразяване и издържат транспортиране. Цената ѝ варира в същите граници.

Сенека

Американски къснозреещ сорт, родовит, но чувствителен на брашнеста мана. Плодовете са керемиденочервени, със сладко-кисел вкус и изразен аромат, имат шийка. Подходящи са за прясна консумация и преработка. Растенията се приспособяват добре към почвено-климатичните условия.

Полка

Холандски средно до късно зреещ сорт. Много родовит. Плодовете са средно едри с тъмночервен цвят и много добър вкус и аромат. Сортът е чувствителен на сиво гниене и кореново гниене, както и на виолетово-кафяви листни петна. Издръжлив е на застудяване и понася добре почви с по-тежък механичен състав. Подходящ е за прясна консумация и за биологично отглеждане. Цената за корен е около о,20 лв.

Мая

Италиански средноранен сорт. Растенията са полуизправени, силни и устойчиви на повечето гъбни заболявания. Плодовете са удължено- конични, червени и с отлични вкусови качества. Сортът може да се отглежда както на открито, така и в тунели, но не понася излишък на азот.

Елсиноре чиври Италиански сорт с добър растеж и добив.Плодовете са едри, оранжево- червени, с приятен вкус и аромат. Наподобяват Елсанта. Сортът е ремонтантен.

Раурика чивка

Сортът е нов и се характеризира със сравнително късно узряване и продължителен период на бране. Плодовете са едри с еднаква форма и размер, цветът им е червен до тъмно червен, много вкусен и ароматен. Проявява устойчивост на ниски температури. Подходящ е за прясна консумация и транспорт.

Вибрант

Сортът е ранен. Плодовете са едри до 40г оранжево-червени, с добри вкусови качества. Подходящи са за прясна консумация и преработка. Вибрант е чувствителен на коренови заболявания и засушаване.

Корона

Холандска ягода с добри вкусови качества и много едри плодове. Те са оранжево- червени и с отлични вкусови качества и аромат. Корона е устойчива на повечето гъбни заболявания, но понася зле засушавания, затова се препоръчва да се отглежда само при поливни условия. У нас се среща по-често в контейнер на цена от около 2,50-3 лв./бр., а на гол корен цената е около 0,40-0,50 лв. Сортът е един от многото с висящ или увивен хабитус. До Корона се нареждат Таго, Гигантела, Елвира и др.

Ремонтантните сортове ягоди набират популярност у нас. Те се отглеждат предимно с декоративни цели и при оформяне на вертикални градини. При някои от тях се набляга на различната багра на цвета и на факта, че дават плодове през цялата активна вегетация, а ако са защитени от студове - до декември. Такива са сортовете Кралица Елизабет, Жълто чудо, Маунт Еверест, Фреско и др. Друг модерен метод за добив на плодове е така нареченото отглеждане в торби.

Ароса

Вибрант

Мармолада