Швейцарските кози са най-млечните в света и са оказали най-голямо влияние за създаване на високомлечните породи в целия свят. Десет породи и близо 30 000 кози са регистрирани в т.нар. Книга на стадото (Herd-book)на Швейцарската федерация по отглеждане на кози, информира fermera.bg Швейцария изнася по света кози от основните си породи: Саанска, Кафява алпийска и Тогенбургска, които се ценят заради високата им млечна продуктивност. Козата Боер пък е типична месодайна порода.

Саанската коза (Saanen) е създадена в швейцарската долина Саанен, в райони с 1000 - 2000 м надморска височина и с богати пасища. Спада към групата на едрите кози: средното тегло на женските е 62 кг, а на пръчовете - 80 килограма. Цветът на космената покривка е бял. Плодовитостта на саанската коза е висока. От 100 кози-майки се получават 160-175 ярета, а често и 200-250. Те с право заемат първо място в света по количеството получено мляко. Средната млечност през лактационния период, който е 270 - 280 дни, е 700 - 800 л. При добри условия на хранене и отглеждане козите дават и над 1000 л мляко. Маслеността на млякото е 3,8 - 4,0%. Световният рекорд по млечност за един лактационен период e 2950 л и е поставен в САЩ. Саанската коза е разпространена широко в Европа, Америка, Африка и Азия, където се използва като основна порода подобрителка.

Кафявата алпийска коза (Alpine chamoisee) е средна на ръст, с медено-кафява космена покривка с черна ивица на гърба. Тази млечна порода се наложи в интензивното отглеждане на козите наравно със Саанската. И двете породи влизат в селекционна схема, в която изкуственото осеменяване заема определено място. Кафявата алпийска е най-разпространената порода във Франция – 140 000 регистрирани бройки. Тя е с високи млечни качества: произвежда средно 780 литра мляко, като млеконадоят от най-добрите често надвишава 1000 литра по време на лактацията. Високо процентно съдържане на протеин – 32,4 г/кг, и масленост 37,3 г/кг.

Тогенбургската коза (Toggenburg) е създадена в долината Тогенбург, с предназначение добив на мляко, а също на месо и кожи. Породата е приспособима към полу- и планински условия на живот и поради тази причина е разпространена в много страни. В България е внесена за първи път през 1995 г. с цел използването на породата за подобряване на млечните качества на местните кози. Тогенбурската коза е по-дребна от Саанската, като цветът на космената й покривка е сиво-кафяв. Млечността на тези кози в родината е 550 – 650 л с масленост 4%. Отделни кози дават 1200 и повече литра мляко. Козите тежат 45– 50 кг, а пръчовете 70 – 75 кг. Породата се отличава със здрави крайници и копита, което я прави пригодна за отглеждане на всякакъв терен. Вимето е много добре развито, селекционирано за машинно доене.