В годините на преход към пазарна икономика, употребата на минерални торове у нас намаля значително. Общото количество употребени NPK торове от 763 хил. тона през 1989 г. спадна до 113 хил. тона през 1998 г. Освен силно намаленото количество, рязко беше влошено и съотношението на прилаганите макроелементи със силен превес на азота – на 100 части азот се падаха само 9 части фосфор и едва 0,7 части калий.
В следващите години се наблюдава постепенно увеличение на употребените торове, което от 2012 г. надвишава 300 хил. тона годишно, а след 2015 е над 400 хил. тона.
Ако вземем за база годината с минимална употреба на торове се вижда, че азотните торове са увеличени над 3 пъти, на фосфорни – над 7 пъти, а на калиеви – около 4 пъти. Въпреки тази общо взето положителна тенденция, все още не е достигнато нужното равнище за поддържане на бездефицитен национален баланс на хранителните елементи в почвите. В последните години възвращаемостта на фосфора е около 40%, а на калия – едва около 10%. Това означава ежегодно отстраняване от българските почви на огромни количества фосфор (50-80 хил. тона Р2О5) и калий (150-180 хил. тона К2О).
Неблагоприятно е и съотношението на употребените количества хранителни елементи, което макар и подобрено, все още е силно изтеглено в полза на азота - средно годишното съотношение N: Р2О5: К2О e 100:20:10. При това съотношение не само, че се изтощава съдържанието на усвоими за растенията форми на фосфора и калия в почвите, но не може да се постигне и ефективно използване на азота – известно е например, че минимално допустимото екологосъобразно съотношение на азота и калия е 100:40.
Още по темата, разработена от доц. Маргарита Николова, четете в новия брой на вестник „Български фермер“ от 5 октомври.
Коментари