Кога сливовата ракия става отлична

На старта е от значение подборът на плодовете, на финала - бързата дестилация

Ракията от сливи, която се прави в балканските райони, поради липсата на грозде там, си е традиционна и вкусна силна алкохолна напитка, която трябва да се подчинява на определените изисквания от технологията за правене на плодови ракии.

Тези дни доста наши читатели поискаха да уточним правилата за домашно производство на плодови ракии и моментите, в които се греши най-много.

Мнозина коментират как да придобие златен цвят напитката - едни твърдят, че знаят, че е най-важно отлежаването в бъчви. Други майстори използват и различни добавки, за да променят първоначално безцветния й вид в жълтеникав до кехлибарен или кафеникав, за да радва и окото.

Това е по личен избор, но определено отлежаването в дървен съд е гаранция за качеството, а прибавки се слагат, когато съдът е стъклен.

Някои стопани ни се хвалят от разни краища на страната, че правят сливовата така, че максимално да прилича на италианска грапа, японско саке, руски висококачествен самогон, мексиканска текила или американско бренди, благодарение на билки. Но то ще обсъдим следващ път.

Каквото и да се има за цел, най-важен от самото начало е подборът на сливите

Първите узрели плодове започват да се слагат в каците за ракия. Не бива да се пускат там повредени, позагнили или сплути сливи, защото могат рязко да влошат качеството.

Основно правило е, че само от хубави и добре узрели ракията става по-вкусна и с по-висок градус, а от по-нискокачествени - по-лоша.

Правило е в кашата да няма и неузрели плодове. Затова, когато ден след ден се добавят сливи в сместа, новите не бива да бъдат с различна степен на зрелост от първите.

Ферментацията

Напълнените каци се оставят за няколко дни, докато тя започне. През това време се забелязва, че равнището на кашата се снижава - това става от слягането на плодовете.

При сливите и друг плод, отгоре може да се образува нещо като коричка и се отделя доста пяна, която излиза по вътрешните стени на съда. Затова съдът не бива да се препълва с плод, за да не излиза пяната и навън.

Добре е да се пълни така, че нивото на материала за ферментиране да бъде 10-15 см под отвора.

Пример от читател

От опитен майстор научихме данни от проверена рецепта за хубава сливовица.

Той казва, че при 100 кг сливи, е добре те да имат - 12-15% захари /12-13 кг. плодови захари/, а още толкова захар /около 15 кг/ може да се добави за рандеман, заедно с 40 л. вода.

Така общо ще има 155 килограма материал със захарност 18% / 28/155 = 18%/.

Който пък иска захарността да е точно 20%, трябвало да прибави 22 кг захар и 50 л вода.

Захарта може да се прибави и след началото на ферментацията, но водата е нужна преди процеса, защото иначе кашата се сгъстява.

Задължителни правила

Костилките трябва да се премахнат, което е малко досадна и продължителна работа, но е задължително.

Отделянето им трябва да се направи, защото те продуцират циановодородна киселина, която не може да се премахне с дестилацията и се натрупва в дестилата.

Сливите се нацепват и могат да се пюрират с дрелка или друга бъркалка, на която да се резнат и заострят напречните елементи. На много места само ги цепват без да ги раздробяват.

За всички плодови дестилати е важно да се избягват загнили плодове. Това го повтаряме, защото от такива плодове се увеличава метиловият алкохол.

За ферментацията съдовете да са при температура 20-25 градуса - материалът да се бърка по 2-3 пъти дневно.

Краят на ферментацията се познава по това, че при разбъркване няма пяна, а при опитване не се долавя сладост. Плодовата каша веднага да се извари.

Най-важното е да се знае, че ферментиралите плодови каши не бива да се задържат дълго време - разпространеното в някои райони на страната мнение, че изваряването трябва да стане 2-3 седмици след като ферментацията приключи, е неправилно и дори вредно