Гергана Младенова

Когато стане въпрос за двугодишни цветя, веднага в съзнанието ни изплуват веселите теменужки. По-опитните цветари знаят, че за да са пищни и здрави виолите през пролетта, се засяват или се засаждат през есента, а септемрви е най-подходящото време за това. Малките теменужки внасят радост в дома от ранна пролет, а са способни да разцъфтят дори под снега, но за тази цел трябва да ги засеем наесен. Освен редица плюсове, есенното засяване има и няколко недостатъка. Затова са необходими малко познания, правилно преценяване на ситуацията и подходящи грижи за младите растения.

Как да направим разсад

В сандъче или по-голяма саксия може да се направи слят посев, който след известно време да се пикира или да се разреди един или два пъти. Нарушаването на кореновата система не е проблем при теменужките, но все пак процедурата по пикирането трябва да се извършва внимателно. За да се избегне тази част, е много походящо семенцата да се засеят в работни табли с много гнезда. Поради малките размери на семенцата те се покриват със съвсем тънък слой почва, а най-добре с торф.

След засяване почвената повърхност се поддържа влажна чрез оросяване и евентуално покриване със стъкло или найлон. При температура от 20-25°С ще се появят листенца за около седмица. От тук нататък трябва много да се внимава да не се преовлажняват младите растения, защото се стига до загниване и сечене на разсада. При такъв проблем се препоръчва поливка с разтвор на калиев перманганат.

Теменужките са готови за пикиране, когато се оформи розетка с поне 3, а най- добре с 5-6 листа. При подходящи условия периодът от засяване до пикиране е около 2-3 седмици. Този срок е важен, защото трябва да се предвиди кога ще се засадят на постоянно място. Растенията имат нужда от време да укрепнат преди да настъпят минусови температури. Засаждането им се извършва на 15-20 см разстояние едно от друго в зависимост от сортовите особености. Веднага след засаждане се поливат, а следващите поливки се съобразяват с падането на есенните дъждове.

В лехичка на открито

Малка площ в градината се подготвя за т. нар. висока леха. Към почвата може да се прибавят оборски тор или компост. Не е задължително да са угнили добре. Важното е да се обогати и затопли почвата.

Семенцата се “посоляват” в редички. Ако цветовете на теменужките се знаят, може всяка редичка да е с отделен цвят, който да се отбележи на табелка с надпис. Покриването на семената се прави със съвсем тънък слой почва. Полива се внимателно, за да не се размият редичките или да се изнесат семената от лехата. Хубаво е тя да се покрие с найлон. Той в този случай изпълнява защитната роля на чадър, а не на инкубатор.

Поникването и развитието на растенията отнема повече време, но те са по- здрави и калени. Разсаждането може да се извърши на два пъти, като се подбират само най-едрите растения и се разреждат останалите. Засаждането на постоянно място си остава същото, както и грижите след това.

Готов от магазина

През септември в търговската мрежа се появява разсад за различни по цвят и форма теменужки. Една саксийка струва от 60 ст. до 1 лев, а може да се намерят и растения на цена от 2-3 лева за 10 коренчета. Закупуването на готов разсад спестява процедурата по засяване на семена, грижата за семеначетата и още много главоболия. Освен това виолките в магазина са цъфнали и имат вече много заложени пъпки, така че ще ви радват с цветовете си още сега. Засаждането им не отнема много време и не изисква големи способности в цветарството. Резултатът, обаче е пъстър и ефектен.

Като бонус към есенното засаждане на готов разсад трябва да споменем и самозасяването. Семенцата, попаднали в почвата, имат висока кълняемост още същата година. При подходящо време те също ще се развият и закалят през зимата, а напролет килимчето от ароматни теменужки е гарантирано.

Да засеем парички

Септември е много подходящ за това

Колко хубаво звучи, нали? Де да беше вярно и да можеше да цъфтят пари в градината или на балкона... Паричките, за които говорим, са нежни розови, бели или червени цветчета. Латинското им наименование е Bellis perennis и принадлежат към семейство Сложноцветни.

У нас в диво състояние се срещат 2 разновидности на рода, които се използват в хомеопатията и повлияват при проблеми с кръвоносните съдове, мускулите и сухожилията, както и кожни проблеми като акне и циреи.

Белисът е двугодишно или многогодишно тревисто растение, което цъфти от ранна пролет до големите горещини през лятото. Размножава се основно чрез семена, но е възможно и разделяне на коренището.

Септември е много подходящ за засяване поради по-хладните нощи, но все още топлите дни. Белисът може да се използва за украсяване на затревени площи, като бордюр или акцент, както и за почвопокривно между пролетните луковични цветя.

Семената на цветето са дребнички и с висока кълняема способност. Процедурата по засяването им с нищо не се различава от тази при теменужките. Периодът от покълване до поникване трае около седмица, след което развитието изведнъж спира. В този момент растението образува здрава коренова система. Това е и точният момент за разсаждане.

Ако семената са засяти в слят посев, редно е първо да се пикират и разредят, а след като растенията наедреят, да се засадят на постоянно място. Най-успешно се разсаждат розетки с 5-6 листа. Младите коренчета се засаждат на 10-15 см едно от друго.

Почвата и за разсада, и за новозасадените растения се поддържа постоянно влажна, но не подгизнала.

След като се оформят розетката и кореновата система, започва цъфтежът. Белисът не се страхува от студа, но ако започне да цъфти обилно преди него, пролетният цъфтеж не е така богат. Ето защо в търговската мрежа парички се предлагат рано напролет заедно с цъфналите луковични цветя, примули и ранункулус. Цената за една саксийка е около 1-2 лева.

Няколко съвета:

В процеса на цъфтеж всяко прецъфтяло цветче използва повече хранителни вещества, за да оформи семенца. Премахването на прецъфтелите цветчета пренасочва енергията от образуване на семена към оформяне на нови цветове, т.е. почистените растения цъфтят повече.

Старите туфички, които са цъфтели на едно място 2-3 години, цъфтят значително по-малко и с по-дребни цветчета. За да подновите силите на своите парички, е необходимо само да смените мястото им. Подходящ период за преместването е месец септември.

Друга процедура,за която времето е подходящо, е и разделянето на туфата.

Не забравяйте незабравките

Чудесен ранен заместител са на бордюрните летни цветя

Нежността на тези малки цветчета често незаслужено се пренебрегва.

Незабравката е член на семейство Грапаволистни. Културните сортове се различават по формата на туфичката, листата и баграта на цветовете. Височината, която достигат, е от десетина сантиметра до 30 и повече. Растенията се разклоняват много добре. Малките цветчета са петвенечни с бяло или жълто оченце. Събрани са в последователно съцветие.

Цветът им може да бъде бял, розов или в различен нюанс на синьото в зависимост от сорта. Blue Basket е сорт със тъмно сини цветчета, Blue Ball е в светло синята гама, сорт Pompadour е с розови цветове, а Snowball - с бели. Рядко, но се срещат почвопокривни или полукаскадни незабравки.

Основно изискване по отношение на отглеждането им е почвата да не задържа много вода, но да се поддържа влажна.

Мястото на незабравките е на слънце или частична сянка. Няма нужда от подхранване или някакви други специални грижи. През есента семенцата за цветето може просто да се разпръснат в рохкавата пръст, в която са засадени луковици и леко да се притиснат.

Комбинацията с по-нисичките минзухари, кокичета и ириси не е много подходяща, но в комбина с лалета или нарциси се получават красиви контрасти с горска тематика.

Незабравките са чудесен ранен заместител на бордюрните летни цветя - бегонии, петунии, тагетеси и други.

Ранният цъфтеж и издръжливостта им на студ и мраз ги прави перфектни за целта. Незабравка в саксия ще се чувства също толкова добре, колкото и в градината.

В търговската мрежа, обаче не се предлага готов разсад за незабравки. Затова трябва да си купите семенца. Цената за едно пакетче е около лев. Инструкциите за засяване са две - в леха през юли (в случая е необходимо засенчване), или в студен парник през септември (с изграждане на конструкция тип тунелче или калпаче). А можете да си направите разсад и в стайни условия. Незабравките се отглеждат като двугодишни или като многогодишни растения с кратък живот.

Успешно се самозасяват, което удължава съществуването им в градината години наред.