Секторите растениевъдство и животновъдство са развити поравно

Водеща култура е пшеницата следвана от ечемика

Проф. дсн Петко Иванов

Въпреки малките размери на територия и население големият интересът към икономиката и земеделието на Естония се определя от няколко мотиви. Първо, страната прие председателството на ЕС от 1 юли 2017 г. с всеобщо признание, че е добре подготвена за тази мисия. На второ място, въпреки краткия период на независимо съществуване Естония има добре развита и балансирана икономика, с висок жизнен стандарт. Трето, страната е водеща в усвояването на приложението на информационните технологии и електронно управление.

Обща информация

История. След векове на датско, шведско, германско и руско управление Естония придобива независимост едва през 1918 г.

През 1940 г. е включена принудително в СССР и възвръща свободата си през 1991 г. с разпадането на Съветския съюз. През 2004 г. се присъедини към НАТО и ЕС и прие еврото за официална валута на 1 януари 2011 г. Докато много европейски държави се борят за икономическото си оцеляване, едномилионна Естония служи за пример на много от страните членки на ЕС.

Според Евростат, тя е преобразувала икономиката си с балансиран бюджет и много ниско ниво на дългове. В края на 1990-те години и началото на новия век Естония постигна впечатляващ ръст на икономиката, даващ основание да се говори за "Балтийския тигър". Според анализатори този успех на страната се дължа и на близките отношения с Финландия и Швеция, поради което някой определят Естония като ДПетата скандинавска странаФ.

Природни условия. Естония е най-малката балтийска страна в североизточната част на Европа. С територия от 42.4 хил. кв. км, тя е само малко по-голяма от Дания, Холандия, Белгия, Словения и естествено - от Кипър и Малта. Климатът е крайморски, влажен, с умерена зима и хладно лято.

Характерно за страната е преобладаването на горите с 52.1% от територията, докато орните земеделски земи са само 22.3%, а трайните ливади 7.2 %. Около 15 % от земите се поддържат свободни, но в добро земеделско състояние

Демография. Населението през 2016 г. е 1,258 млн, по-многобройно само от Люксембург, Кипър и Малта. От него 67.9% са естонци, 28% руснаци и останалите - украинци, финландци и др. Работната сила е 651.2 хил., от които 3.1% в земеделието.

Както в много други страни на ЕС, демографските показатели са неблагоприятни - раждаемост 10.3 и смъртност 12.5/1000 души. Те заедно със значителната емиграция в скандинавските страни обуславят отрицателен ръст на населението с минус 0.54%.

Икономика

Естония е член на ЕС от 2004 г. и на еврозоната от 2011 г. насам. Страната има модерна пазарна икономика и по-висок доход на глава от населението от повечето страни на Централна Европа и Балтийския регион. Правителството следва стабилна фискална политики, довела до балансиран бюджети и нисък държавен дълг. Икономиката се възползва от силните електрони и телекомуникационни сектори за последователно въвеждане на дигитално управление.

Много силно е развито производството на електроника, информационни технологии, телекомуникации, дървесни продукти, текстил и др. Страната поддържа интензивно и взаимно изгодни търговски отношения предимно с Финландия, Швеция, Германия и Русия. Обаче икономиката е силно зависима от търговията и е уязвима на външни шокове. Тя е изправена пред недостиг на работна ръка както квалифицирана, така и неквалифицирана, въпреки че правителството промени своя закон за имиграцията, за да позволи по-лесно наемане на висококвалифицирани чуждестранни работници.

Номиналният БВП при съвременни цени за Естония през 2015 г. е 20.9 милиарда евро (България 47.4 млрд.). На глава от населението БВП на Естония номинално е 15.9 хил., а на България 6.6 хил. евро. Приведени към покупателна стойност данните са съответно 21.6 хил. за Естония и 13.6 хил. евро за България.

Естония е значително по-малка от България по основни ключови показатели: по територия 2.4 пъти, население 5.7 пъти и използваема земеделска земя - 4.7 пъти. Съпоставката на тези показатели с основни икономически индекси показва, че Естония има относително по-производителна икономика от България. Това е добре подчертано при сравнение БВП на глава от населението на двете страни. По номинална стойност той на Естония е около 2.1 пъти, а по покупателна стойност - 1.7 пъти по-голяма.

Земеделие

Използваемата земеделска земя на Естония е 9.575 млн. декара, които са само 0.55% от ИЗЗ на ЕС-28. Орната земя е 65.8%, трайните зелени площи 33.9%, а трайните насаждения само 0.04%. Характерна е тенденция за увеличаване на ИЗЗ с 18.3% от 2003 до 2013 г.

Броят на земеделските стопанства са 19.2 хил, представляващи само 0.177% от ЕС, но средният им размер е 499 дка, който е 3.1 пъти по-голям от съответния среден показател на ЕС и е на четвърто място след Чешка република, Словакия и Франция. Размерът на стопанствата е увеличен с 122.3% от 2003 до 2010 г., в резултат от намаления им брой за същия период.

Въпреки по-големият сред размер структура на земеделските стопанства в Естония е по-малко поляризирана от нашата. Докато у нас само 2.2% от стопанствата използват 83.6% от земеделската земя, то в Естония тези са съответно 9.3 и 73.5%, т.е. разпределението е относително по-равномерно (фигурата).

Земеделско производство

В таблицата е представена структурата на земеделското производство на Естония, изразено стойностно в евро в по базови цени. Общата стойност на земеделско производство на Естония през 2015 г. е около 803 милиона евро, т.е е около 4.2 пъти по-малка от тази на България. Отнесена към 1 дка земеделска земя обаче производителността на естонското земеделие е по-голяма от тази на българското - съответно 83.9 и 72.3 евро. България. По-съществена е разликата в земеделското производство на жител от населението - съответно 638 за Естония и 465 евро за България.

Положителна характеристика на естонското земеделие е по-тясното и балансирано е съотношението между двата основни сектори на земеделието - растениевъдство и животновъдство, съответно 57.5 : 42.5% за Естония и 72.3 : 27.7% за България.

Производството на зърнени житни култури е около 1.5 млн. тона, представляващи около половината от стойността на растениевъдството. Водеща култура е пшеницата следвана от ечемикът. Царевица за зърно не се отглежда вследствие на северния климат. Поради тази причина голяма част от пшеничните и всички ечемични сортове са пролетни.

Маслодайните култури са относително по-малко в сравнение с България и са представени изключително от рапица и в малка степен от маслодаен лен. Слънчоглед в Естония не се отглежда.

Във връзка с по-добре развитото животновъдството ролята на фуражните култури и естествените ливади и пасища в Естония е относително много по-голям отколкото у нас.

Изненадващо е, че относителният дял на зеленчуковото производство на Естония е по-голям от България

въпреки липсата на условия за основните плодови култури с високи температурни изисквания (домати, пипер, краставици). Отглеждат се основно листни, лукови и коренови култури с малки температурни изисквания, предимно на открити площи. Производството на картофи в Естония е с много по-голям относителен дял в сравнение с България и задоволява напълно нуждите на страната.

Плодовото производство на Естония е малко, по-слабо и от западналото наше овощарство. Застъпени са предимно ягодоплодни и дребноплодни култури с ниски температурни изисквания.

В сравнение с България животновъдството на Естония е относително по-добре развито. Говедата са 248 хил., от които 86.1 хил. млечни крави, свине 266 хил. птици - 2.1 млн. и овце 91 хил. Отнесени към население и земеделска земя тези превъзхождат българското животновъдство.. Същото важи за основните животновъдни продукти на Естония: мляко 783 хил. тона, месо кланично тегло 77.9 хил. тона и яйца 129 млн.

Особено впечатляваща е високата млечност от крава - около 8 хил. кг/ рава, една от най-високите в Европа. Естония задоволява нуждите си от мляко и месо и дори още във времето на СССР е изнасяла такива предимно за Русия, но е зависима от вноса на зърнени фуражи.

Заключение

Въпреки малките размери на територия, население и земеделска земя Естония е страна с относително добре развита икономика и селско стопанство.

Земеделието е относително добре балансирано и по-слабо поляризирано по земеползване от нашето, въпреки че е по-уедрено.

Успешното развитие на съвременните електроника и информационни технологии са предпоставка за напредък в приложението на електронно управление.

Съществува мнението, че Естония е добре подготвена за ротационното председателство на Европейския съюз.