10° C, предимно облачно
Препоръчително е за всички райони на страната
Подходящи предложения от портфолиото си за Южна България, както и акценти в технологията, представи Пионер Семена България на среща с производители от региона
Ваня Велинска гр. Пловдив
Със сигурност изминаващият сезон бе доста труден за фермерите от Южна България. На много места рапичните посеви бяха разорани, а добивите от пшеница - са доста под очакваните. Всичко това бе предопределено от неблагоприятните климатични условия, които започнаха още през миналото лятото, когато не успяха да се направят качествени обработки и продължиха и през есента със затруднена сеитба и трудно поникване на растенията.
Въпреки това рапица остана, и въпреки това тя ще се гледа на юг и тази година. Няма съмнение, че фермерите ще заложат на маслодайната култура и през новия сезон. Макар и доста капризна, тя си остава сред най-рентабилните в полското ни производство
За да презентира новите и утвърдени в практиката хибриди, както и да напомни акцентите при отглеждането на рапицата фирма Пионер Семена България организира среща за производителите от Южна България.
Интерес към рапицата има, коментира Иван Костадинов, продуктов мениджър на компанията. Няма две последователни години, които да се повтарят откъм климат - валежи и температури, затова и фермерите няма да се откажат от рапицата. Важно е каквото зависи от тях - да го направят, и да се надяват на подходяща година. Затова е целта и на днешната ни среща, да им напомним тънкостите, на които да обърнат внимание, за да елиминират възможните грешки при отглеждането на културата.
Практиката през последните години показва, че е препоръчително да се залага на по-ранни хибриди, както и на по-сухоустойчиви.
Като сухоустойчивостта не се изразява с това, че семената поникват при по-ниска влага на почвата, а че растенията са толерантни на по-високи температури и по-ниска влага по време на цъфтеж и наливане на зърното, напомнят специалистите.
Ето защо и ранните хибриди се представиха много по-добре през изминалия сезон, успяха да се развият по-бързо, да натрупат сухо вещество и да дадат по-добър добив.
Тази година не беше въпрос на стейгрийн ефект или на разпукване на шушулките, а кой е по-ранен, коментира Иван Костадинов.
Затова PR46W21, PT234, PT264 бяха сред топ рапичните хибриди. И при рапицата, както и при царевицата, е добре хибридите да бъдат разделени по групи на раннозрелост, освен по други класификации, за да се разпредели риска. Разбира се, той не може да се нулира, но може да се оптимизира. Когато има заложени два - три хибрида на едно поле, дори при неблагоприятни условия, единият ще спаси положението.
А при рапицата всичко започва с подготовката на полето. Препоръчително е веднага след прибиране на предшественика да стартират обработките, за да се създаде едно подходящо легло за дребните семена
Разбира се, след това идва влагата, за да има успешно покълване на семената, както и безпроблемно поникване и развитие на растенията.
Семето на рапицата е дребно, затова твърдият контакт почва - семе е от съществено значение. Препоръчително е да няма слама върху почвената повърхност. Важно е сеитбата да е оптимална - 2-2.5 см. Дълбоката, както и плитката сеитба, не са желателни.
Преди това е много важно какъв хибрид ще се подбере. А тук на помощ идват специалистите от Пионер, които могат да дадат точни препоръки.
За Южна България се акцентира върху по-раннозрелите хибриди, които изпреварват високите температури, наливат зърното преди почвата да се засуши, като така гарантират по-добри и надеждни добиви разяснява Иван Костадинов. Този район има предимство, че през есента има един много по-дълъг период на влизане на растенията в оптимална фаза на зимуване. Ако за Северна България това е краят на октомври - началото на ноември, то за Южна - това може да е до средата - краят на ноември. Това е достатъчно дълго време растенията да развият коренова шийка с дълбок корен, за да се вкоренят добре, както и да се образува листна розетка от 6-8 листа, с която да презимуват успешно.
Акцентът за района са хибридите PT228CL, PX125CL, PT264, PR44W29, PT234, за Северна България - отново PT264, който е много адаптивен и с равномерен добив, както и PT225, PR46W21, PT200CL.
Сред водещите ще е PX125CL, който е нов, Максимус хибрид на Пионер. Отличава се с голям брой шушулки, съответно голям брой зърна. Растението е нисък, компактен храст, не поляга. Характеризира се с високо маслено съдържание, толерантен е на клеранда. Той е хибрид на Пионер по Клиърфийлд технология. Препоръката е препаратът да се внесе двукратно - през есента за плевели, напролет - срещу синя китка. Технологията е разработена от БАСФ за всички полета, на които има синя китка по рапица която освен това напада тютюн, домати и зеле. През последните години паразитът е сериозен проблем за районите на Пловдив, Ямбол, Хасково и Бургас.
Продуктовата линия Максимус нискостъблени хибриди са все по-предпочитани от фермерите заради раннозрелостта им и високите добиви. Предимствата им са, че имат бавно развитие наесен, когато дори при ранна сеитба и липса на влага, растенията не прерастват. Освен това имат скъсени междувъзлия, като дори при буря остават изправени, с голям брой разклонения са, имат повече шушулки, образуват по-малко биомаса, което означава по-чисто и по-бързо прибиране.
Рапицата има няколко характерни изисквания към почвата като влагата е критичен фактор, особено в Южна България, разяснява Иван Костадинов. Когато има благоприятни условия за ранно поникване, е добре да се използват Максимус хибридите, които имат забавен растеж и не прерастват.
PR44D06 се отличава с високо маслено съдържание, висока зимо- и студоустойчивост. Заради раннозрелостта си дава високи добиви. Изисква добра агротехника, особено добре балансирано торене с азот, фосфор и калий, без едностранчиво азотно торене.
През есента малките растения нямат нужда от много азот, напомнят специалистите. Не бива да се преторява.
Наесен трябва да се извърши балансирано торене, за да не се получи вътревидова конкуренция и изнасяне на върха на нарастване над почвената повърхност, а през пролетта да се направи още едно торене, което да спомогне за формиране на достатъчен брой разклонения, тъй като около 85% от добива идва именно от страничните разклонения - колкото повече са те, добивът е по-висок. 35-40 растения на квадратен метър са достатъчни за оптимална гъстота и за реколтиране на оптимален добив.
Ако полето е опазено от вредители и е с оптимална гъстота на посева, трикратно внасяне на азот или поне двукратно, е по-ефикасно и се получава по-висок добив, тъй като при еднократното подаване на азот за култура, която стои 10 месеца на полето, няма как да има налично активно вещество до края на вегетацията, което да храни растенията, коментира Иван Костадинов.
Фосфорът и калият се внасят еднократно преди сеитба. Не бива да се пропуска и сярата, която може да се внесе двуккратно, както и трикратно подхранване с бор. Фермерите трябва да знаят, че повече наличен азот спомага за увеличаване на протеиновото съдържание.
Ще имат хубав шрот, но по-ниско маслено съдържание. Ако не е направен почвен анализ, не трябва да се внася повече от 4 кг активно вещество на декар стартерно торене. Препоръчително е да се правят почвени анализи през 2-4 години на всяко едно поле, за да се знае запасяването с хранителни елементи.
Растителната защита е друг фактор, който определя успешното производство при тази култура. При рапицата пръсканията започват още през есента. Препоръката е да се поставят жълти уловки за следене на летежа на неприятелите, като благодарение на тях фермерите се ориентират за летежа и могат да определят точния момент за провеждане на ефикасна борба.
Толерантността към болести е все по-важно качество за хибридите
Затова и съвременната селекция е насочена в тази посока. Например, хибридът PX113 има генетична устойчивост на фома. Болест, която не беше голям проблем през изминалия сезон, в който по-сериозен инфекциозен фон имаше от склеротиния, но по принцип е с икономическо значение.
PR44W29 е с най-високи добиви през тази година Има отличен потенциал за добив, дори при лоши климатични условия, както през изминалия сезон.
PT264 е сред най-добрите предложения за настоящия сезон. Среноранен хибрид, показва много висока стабилност на добива при различни климатични условия. Отличава се с бърз първоначален старт през есента, затова е подходящ за късна сеитба бързо формира първите листа, прави коренова шийка и добре развита коренова система, което гарантира нормално презимуване дори при късна сеитба. Има най-висока толерантност към преждевременно разпукване на шушулките. Дава висок и стабилен добив.
PT234 - средноранен хибрид, с добри резултати и високо маслено съдържание. С висок потенциал за добив. Подходящ за ранна сеитба, тъй като има бавно развитие през есента.
PT225 - среднокъсен хибрид, един от най-добрите като добив и масленост.
Дойчо Дойчев, регионален агроном на Пионер за Пловдивска област
Със срещата в Пловдив откриваме новия сезон за рапица, на която представяме портфолиото на Пионер пред фермери от Южна България.
Въпреки че 2017 година не бе най-добра и подходяща за културата в нашия регион, производителите проявяват интерес.
При неблагоприятните условия през изминалия сезон най-добре се представиха хибридите от ранната и среднорананата група, като PR44W29 и PT234.
Проблемна беше още сеитбата през есента, но фермерите успяха да засеят навреме. Нямаше дъждове, а първата влага реално бе снегът през януари. Поради тези причини, растенията поникнаха късно. Въпреки това, хибридите ни се представиха добре, особено на местата, където условията бяха сравнително по-благоприятни.
Като цяло фермерите в района ще продължат да отглеждат рапица, най-малко ще се запазят същите площи.
Пенчо Янев, регионален агроном на Пионер за Бургаска област
Лято 2016 беше горещо и сухо, без дъжд до септември. Всичко това беше лоша предпоставка за обработките, което доведе до неблагоприятни условия за сеитба.
В моя район падналите късно дъждове, чак в края на септември - началото на октомври, спомогнаха рапицата да зимува в ранна фаза - 2-3-4-и същински лист, което не е нормално за презимуване на културата. Трите последни месеца валяха дъждове, които подпомогнаха развитието на рапицата, но на местата, където нямаше сняг, положението беше критично. В районите със снеговалежи, културата презимува успешно.
Неблагоприятните условия продължиха и през пролетта, която бе хладна и влажна.
В края на май, по време на цъфтежа, в някои посеви се разви склеротиния, която редуцира добивите с около 20%. Затова и добивите в региона бяха разнородни - 150-180-300 кг/дка, в зависимост от това, кой хибрид как е оцелял, доколко е бил устойчив на болестта и доколко успешно е изведена борбата с нея.
Мога да твърдя, че хибридите на Пионер се представиха доста добре. Добри резултати показаха нискостъблените Максимус хибриди като например PR44D06, а по Клиърфийлд технологията се отличи PX125CL.
Затова препоръчвам тези два хибрида за фермерите от Бургаска област, като дори при гъстота от 15 реколтирани растения, могат да очакват едни много добри резултати.
Коментари