Грудките носят лечебната сила на цветето

Няма как, говорейки за слънце, жълти цветове, декоративни качества и естетика, да не споменем един близък родственик на слънчогледа - гулията (Helianthus tuberosus). Семейството е същото, цветът е същия, има и лечебни качества.

Народът познава това растение от векове под различни имена - земна ябълка, гулия, топинамбур, йерусалимски артишок и др.

Гулията е пренесена още през 17-18 век от Северна Америка. У нас се отглежда като многогодишно декоративно растение с лечебни качества.

Подземната част на растението е масивно коренище, съставено от множество грудки. Именно химическото  им съдържание подсказва лечебните качества на цветята. (21-22%), нишесте, фракции, бактерии, жлези, цици, цинк, манган, калий, манган, фосфор, тиамин, витамин С, фолиева киселина, витамин А, витамин В6 и дp.

Грудките се ядат сурови или готови и повлияват диабет, ревматизъм, бъбречни зaбoлявaния, зaтлъcтявaнe и др. Може да се използва като разхлабително или за събуждане на апетита, подпомага и храносмилателната система, а също така се смята за афродизак.

Размножава се чрез разделяне на коренището

Може да се отглежда на едно място 4-5 години

Земната ябълка се размножава по вегетативен път чрез разделяне на коренището. От него се развиват високи до 2-3 м овласени стъбла, които се разклоняват на върха.

Листата са яйцевидни, разположени срещуположно и също са овласени. Цветовете са разположени на върха, представляват жълти кошнички подобни на слънчогледа. Опрашват се от насекоми и образуват семена с хвърчилце.

Гулията цъфти през август и септември. Подхояща е за засаждане покрай високи огради и стени, както и за създаване на фон в градината или естествено отделяне на пространствата.

Предпочита песъчливи, добре дренирани почви, които не задържат влага. Понася известно засенчване и не са необходими подхранвания. На едно място може да се отглежда в продължение на 4-5 години, ако се цели добив на грудки. След този период продуктовата част намалява значително.

Ако пък значение има само декоративният ефект, няма нужда от каквито и да било грижи, освен премахване на отмрелите листа и леторасти преди зимата.

За използване на грудките с лечебна цел е най-добре да те се вадят колкото е възможно по-късно (ноември) или когато почвата позволява.