Тракторът VALTRA T234А е незаменим помощник и в зърнопроизводството, и животновъдството, пести гориво и не създава проблеми
Ася Василева
Цветанка Стоева от софийското село Желява обработва 3400 дка зърнени култури и отглежда месодайни крави. В земеделското производство е заета цялата фамилия - съпругът Иван, дъщерите и зетьовете, че и четирите внучета. Но от пръв поглед се вижда, че именно Цветанка - енергична жена, неуморна и с висок дух е двигателят на работата. Разбира се, без добра техника, работата няма как да върви както трябва, особено когато работници няма. Затова в стопанството са заложили на техника от фирма ЗЛАТЕКС. По мярка 121 са взели доста машини- трактор VALTRA T234A, дискова брана KNOCHE SEM 61H- 38/ RP 595, телескопичен товарач KRAMER KT 256, продълбочител KNOCHE BISON BS 625, торачка RAUCH MDS 19.1M, ремарке FARMTECH ZDK 1100.
"Когато подготвяхме проекта се обърнахме към ЗЛАТЕКС за цялата техника и сме много доволни, че направихме този избор. Гордостта ни е тракторът Valtra. Не само, че ни върши перфектна работа, но е и с прекрасен дизайн. Както го сравни Живка Димова, продуктов мениджър на фирма ЗЛАТЕКС за бранда Valtra - истински бял лебед. С трактора работим вече втора година. Много сме доволни.
Досега не сме имали проблеми с нито една от техниките, които взехме от ЗЛАТЕКС. Единствено мишките бяха изяли един кабел на товарача и кофата не можеше да се вдига. Това естествено не е по вина на фирмата, но те реагираха изключително бързо и оправиха проблема", разказва Цветанка и добавя:
"Работници нямаме, сами си работим. Аз съм по документацията, а зетьовете и съпругът ми - по машините и нивите. Машините ни помагат много да си вършим работата и са много икономични. Откакто ги взехме консумацията ни на гориво намаля наполовина. От работата със ЗЛАТЕКС също съм изключително доволна. Щом им се обадим и реагират на момента. Поддържат си машините, идват веднага, нямаме никакъв проблем".
С машините Цветанка няма проблеми, но такива не липсват в ежедневието:
"Нашите проблеми са като на всички земеделци в България. Първо забавиха субсидиите, след това ги изплатиха, но ние вече бяхме забавили всякакви плащания. После ги изплатихме, но доста се озорихме".
- Заслужава ли си да се занимаваш със земеделие в България?
- Нервите са много, но няма с какво друго да се занимаваш. На тази възраст каква друга работа мога да върша. Земеделието е поминък за моето семейство.
По-голямата част от земята е под аренда, собствената е около 150 дка. Рентите при нас вървят по 30-35 лв, но вече се говори и за 40 лв.
Това обаче е много за нас. Тази година добивите от пшеницата са около 600 кг. Можеше да е и по-добре, но есента беше суха, пролетта - студена и развитието се забави. Цената е от 25 до 28 ст най-много, но с триста зора.
- Връзва ли се сметката?
- С рентите много трудно. Много са високи за нашия район, но има силна конкуренция.
- Има ли полза от проектите?
- Има. Ние никога нямаше да можем да си купим такава модерна техника, ако не бяха ни одобрили по проекта. Аз в живота си не съм виждала 600 000 лв на куп. Когато одобриха проекта и трябваше да се плати техниката, взехме кредит от банката. От ЗЛАТЕКС също много ни съдействаха - изчакаха ни, помогнаха ни с документи и регистрации. След това Фонд "Земеделие" ни върна около 68 на сто от цената на проекта - около 280 000 лв. И това не е малка сума за нас, която остана да плащаме, но все пак е помощ. Иначе никога нямаше да можем да купим толкова техника на веднъж. А иначе като купиш едно, след 3-4 години - друго, то първото вече е остаряло и се получава омагьосан кръг.
Докато разговаряме, съпругът Иван се занимава с машините. Човърка по стария руски трактор, който е работил тук преди да дойде новата Valtra.
"Няма никакво сравнение между двете машине, но ако се наложи може да помогне, обяснява причината Иван. Valtra-та е много добър трактор, аз по-хубав не съм карал. Използваме го за всичко - и за плуга и за дисковата брана, зимата торихме. Всичко върши, доволни сме. Много е икономичен. Откакто минахме на него сигурно 6 тона нафта по-малко плащаме на година".
Единственото главоболие от новите машини е, че трябва да се опазят от кражби. Цветанка и семейството й са купили част от стопанския двор в селото и са направили една от постройките на кокетна къщичка.
"Откакто купихме техниката се преместихме да живеем тук, защото иначе е опасно. Всички крадат, на никой не му се работи".
Тъжно, но факт. Да си земеделец в България не е лесно, но е много достойно. Цветанка и цялата и фамилия изкарват прехраната си с честен труд и правят хляба на България. Поне за надеждността на машините си не трябва да се притесняват, което не е никак малко.
Коментари