13° C, разкъсана облачност
Потреблението им в света е по-голямо от добивите, така че пазар има
Отглеждането им може да е част от националната политика за развитие на селските райони за едно оптимално алтернативно земеделие и модерно лесовъдство
Доц. Д-р Енчо Мянушев
Трюфелите са най-прочутите още от древността подземни гъби, известни с ценните си хранителни вещества и неустоим аромат. Поради специфичните места, на които виреят и голямото им търсене, те са високо ценена гастрономическа рядкост.
В момента потреблението им в света е по-голямо от реалните добиви в естествени условия, поради което започва създаването на плантации (трюфелии) в някои западно-европейски страни като Франция, Италия и Испания за тяхното култивиране чрез овощарство и лесовъдство.
През последните години отглеждането на трюфели се забелязва в някои арабски страни и то под егидата на държавата. Например в Обединените Арабски Емирства е създадена технология от проф. Азад Канака - чрез имплантиране на трюфелни спори в кореновата система на млади овощни дървета, отглеждани в стерилна среда от семена, или резници.
Хубаво е да се знае, че една трюфелия, създадена с вносни фиданки и материал, не винаги е успешна. Това е доказано от проведени опити във Франция и Испания. Закупени фиданки от далечни разстояния в повечето случаи трудно се прихващат. Шири се мнението, че "купи фиданки от лешник, зарази, сади и всичко е наред". При неправилно внасяне на зараза, могат да загинат фиданките, или ефектът да е нулев.
Какво всъщност представлява трюфела?
Това е грудковидна подземна гъба, без корен и без стъбло, която расте в симбиоза около корените на т. н. микоризни дървета. Според вида са вътрешни и външни, като още трюфелите могат да се определят още и две групи - черни и бели. Намират се през всеки сезон на годината и специално в България - в почти всички региони на страната, главно в проветриви гори с карстови и чакълесто-песъкливи, или наносни почви. Най-често се намират под липа, дъб, леска, върба, или топола, в иглолистни и смесени гори.
Трюфелите са от клас торбести гъби (Аскомицетес), род трюфели (тубер) и обхващат над 30 вида. Микоризата при трюфелите е широко представен в природата пример на плодотворна симбиоза между гъбните хифи и корените на различните дървесни растения. По цвят, вид и структура на външната обвивка, трюфелите са черни, тъмнокафяви, светли до тъмно-бежови.
Състав и свойства на трюфелите
Химичното им съдържание е следното: Притежават витамините В2, В6 и В12. Също така и протеин - 9%, азот, фосфор, калий, магнезий, сяра, манган, калциев карбонат, целулоза и съкроза. И най вече съдържат стероиди, подобни на човешките хормони. С това следва да си обясняваме славата им на афродизиак и създаването на силно енергийно поле в организма. Известно е тяхното благотворно влияние срещу подаграта, мускулните артрити и високото ниво на холестерола.
Култивиране на трюфели
През 2000 г. у нас стартира експериментална трюферия по технологията на проф. Канака в Странджа планина Цобщина Средец. По проект на бургаската фирма "Кипро и Ко" ООД започна производството на основния биологичен материал. Със навлизането на плододайния период на дръвчетата се извърши микоризиране и на фиданки от дъб, лешник, топола, бадем и др.
У нас в тази област са работили Владимир Въжаров, Борис Айсйов, като безценни съвети е дал и Даниел Бертолин - председател на испанското дружество за отглеждане на трюфели. Трябва да се подчертае, че това е един процес, придружен от много контрол и наблюдение. Не всяка коренова система и горна част отговарят на изискванията на трюфелоносителя.
Изисквания за отглеждане на трюфели в плантация
Да се избере подходящ терен, също така съответния почвен тип надморска височина, вид дървета.
Климат: Оптимална температура и влажност на въздуха.
Необходимо е направата на поливно съоръжение и ограждането на мястото също така е задължително.
И не на последно място е необходимо да се направи почвен анализ, има ли в съседство селскостопански култури и с какво се третират същите.
През 2010 г.в Института по почвознание - София доц. д-р Енчо Мянушев и доц. д-р Асен Станчев на базата на взети почвени проби изготвиха експертно становище за пригодност на терен за създаване на трайни насаждения от лешник за отглеждане на трюфели край с. Шишманово, община Харманли. По отношение на почвения тип районът попада към канелените горски почви припокрити под влияние на материнската скала от сиенитен и плиоценски тип. Над плиоцена лежат алувиални наноси, отложени както от р. Марица, така и от нейните родопски притоци. Най-характерна черта на климата е мека зима и топло, сухо лято. Горската растителност е дъб и бук, а пасищата се състоят от овча власатка, ралица и др. Механичният състав на почвата е леко песъкливо-глинест, като физическата глина на дълбочина 0-30см. е 20,4%, а на ила - 12,6%. Водозадържащата им способност е добра, а водопропускливостта е задоволителна. Карбонати се срещат в малки количества - 0,2%.
Лешникът като трайно насаждение предпочита песъкливо-глинести, леки плодородни почви, умерено овлажнени, рН в калиев хлорид от 5 до 8. Местата, където са разположени лешниковите насаждения трябва да са защитени от студени и силни ветрове, да са със слаб наклон и североизточно изложение. Такива условия има в югоизточната част на България и Черноморието. Лешниковите насаждения понасят зачимяване, но реагират положително на обработка на почвата.
В заключение на направените почвени анализи дадохме положителна оценка на площта, определена за отглеждане на лешник за развитие на трюфели.
България отговаря на почвено-климатичните изисквания за отглеждане на трюфели, особено по поречието на р. Дунав (Силистренско), както и Шуменско.
Видове трюфели
Тубер Аестивум (Черният летен трюфел). Той се намира в България и по качество се нарежда на едно от първите места, заедно с италианския и френския трюфел, като се наблюдават пасажи в Предбалкана, Сакар, Средна Гора и други планински и хълмисти местности до 600-700 метра надморско равнище. Откриват се летни трюфели и в по-високите пояси. Микоризира с най-голям диапазон от следните дървесни видове: дъб, габър, липа, леска, орех, кестен, череша, дрян, бор, както и до корените на шипка, хвойна и др. След първите топли дъждове в средата на май до края на октомври черният летен трюфел плододава.
Тубер Брумале (Черен зимен трюфел)
Разпространен е в Стара планина, Средна гора, Родопите, Странджа и др. Най-подходящи са смесени гори от типа: дъб и габър, дъб и леска, орех и леска. При по-мека зима се намира до края на март.
Тубер Магнатум Пико (Бял трюфел)
Той е царят на всички трюфели. Рядко срещан в природата. Вирее главно в Италия, също в Хърватия, Словения, Черна гора, от септември до декември. Намира се у нас край водни басейни и наносни почви. Най-трудният за култивиране вид, както и най-труден за съхранение. Нужни са много внимателни грижи за подбор на място и оптимален почвен тип, както и грижи в процеса на отглеждане. Дори в Италия се считат за спорни резултатите от опитите за неговата култивация, а успешните трюфелии грижливо се пазят в тайна.
Съществен фактор за успешното култивиране, опазване и възпроизводство на трюфелите у нас е и превръщането му във важен отрасъл и част от националната политика за развитие на селските райони за едно оптимално алтернативно земеделие и модерно лесовъдство, като по този начин се обнови и българската гора. Особена ненормална логика виждаме обаче в безразборната сеч на горите и тяхното опожаряване. Заедно с наводнението, или сушата, те влияят крайно негативно върху естествения прираст на трюфелите.
Опазването и възпроизводството на биоразнообразието е част от глобалната политика на Европейския съюз и на ООН за устойчиво развитие в 21 век и трюфелите с микоризираните дървета, под които живеят симбиоза и са една уникална екосистема, защитена от по силата на 10-те международни принципи за опазване на биоразнообразието. Всяка една определена община, или лесничейство, ще има стопанска изгода, за търсенето на самородни трюфели, като насърчи създаването на плантации за култивирането и добиването им. Картотекирането на такива терени с трюфелни дървета/смесени гори от леска, дъб, габър, топола, ясен, върба, лешник и др. върху льосови и карстови почви ще бъде една добра възможност за инвестиция както за земеделието, така и за горската практика а също така и на така наречения алтернативен туризъм състоящ се в търсене на трюфели от определена група туристи.
Коментари