Премиерът Бойко Борисов: Приемам го като виц.

Съдът: Недопустимо е на една услуга да се начислява два пъти данък

Фирма “Фериботен комплекс” АД, която превозва пътници, коли, тирове и камиони от Оряхово до Бекет и обратно, успя да спести общо 1,9 млн. лв. данъци и лихви към държавната хазна. Това стана възможно, след като две съдебни инстанции - административният съд в София и Върховният административен съд (ВАС), решиха, че тировете са багаж на шофьорите им.

“Приемам го като виц”, коментира премиерът Бойко Борисов на заседанието на кабинета в сряда.

За съдебните решения се разбра, след като правителството публикува в петък стенограма от заседанието. На него финансовият министър Владислав Горанов съобщава на колегите си, че на 17 юли 2017 г. след “задълбочен анализ” ВАС отхвърля жалбата на НАП срещу отмяната на ревизионен акт, защото тирът е багаж на шофьора.

“Това само го споделям, за да разберете колко е

трудно

понякога на

администрацията

да се справи със

сложните казуси,

които възникват пред нея”, казва Горанов.

Според съда тировете са багаж на шофьорите им.
Според съда тировете са багаж на шофьорите им.
“Когато говорим за съдебна реформа, тя прониква във всяка част на нашия обществен и икономически живот и стига до там, че тирът става багаж на шофьора”, допълва министърът.

Тук се включва и Борисов. “Аз, освен да го приема като виц, не мога да допусна, че е истина”, казва той.

После се обръща към вицепремиера, ресорен за правосъдието, Екатерина Захариева и към правосъдния министър Цецка Цачева с въпроса дали правителството е пратило писмото до магистрати от Брюксел да дойдат да проверят и работата на съда, както го направиха за прокуратурата през 2016 г.

“И ето по такива теми да се произнесат и да си обясняват”, казва премиерът. “Аз не мога да го приема, че е вярно, въпреки че Горанов чете дела”, допълва той. После Борисов дава пример с машинистите, на които целият влак също може да им е багаж.

“Ние искаме от НАП да събере приходи, да има за заплати, за пенсии, а тирът - багаж”, казва министър-председателят. Той поръчва на Цачева да провери решението.

“Това малко

звучи като

синджирът

си дойде,

козата я няма”,

казва Борисов.

“Точно затова са тези проверки, или ние не ги наричаме проверки, а механизъм за подкрепа и подпомагане. Нека да ни подкрепят и да ни подпомогнат, но не може НАП да кажат: Не събираме или сме осъдени, или няма да си съберем приходите от този тир , защото той се явява багаж на шофьора. Проверете го”, заръчва Борисов.

Всъщност две съдебни инстанции обявяват тира за багаж. На всичкото отгоре НАП е осъдена да плати и 9 хил. лв. адвокатски хонорар на юристите на фирмата, защото е загубила делото. Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.

Първото решение е на Софийския административен съд, другото - на ВАС, осмо отделение.

Делото се гледа в административния съд от съдия Евгения Иванова на 9 февруари 2017 г. в едно заседание. Явяват се юрист от НАП и адвокат на фирмата, която се занимава с превоз по р. Дунав от 2001 г.

Делото е образувано по жалба на “Фериботен комплекс”АД, което оспорва ревизионен акт от 10 август 2016 г., потвърден на 10 септември 2016 г. от шефа на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителни практики” при Централно управление на НАП-София.

В ревизионния акт са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на

1 242 772,52 лв.

за периода от

1 декември

2010-а до 31

декември 2011 г.

и лихви в размер

на 643 902,53лв.

От дружеството обжалват. Аргументите им са, че данъчните неправилно тълкуват закона и не отчитат "спецификите" на фериботния транспорт.

Юристите на фирмата се позовават на друго съдебно решение на двете съдилища по дело между “Фериботен комплекс” АД и НАП от 2012 г., което е било в тяхна полза.

От това следва изводът, че веднъж вече дружеството не е платило данък, защото тировете са били третирани като багаж.

Фактическата обстановка не била променена, но въпреки това предишното решение, което те представят като доказателство, не било взето предвид от ревизорите на НАП. Вместо това искали да им начислят 20% ставка за превоза на тирове, ремаркета и камиони.

Основният спор се върти около текст от ЗДДС. Той казва, че има нулева ставка, когато превозът на пътници се извършва от страната до място извън страната и обратно, както и между две места в страната.

За превоз на пътници се приема и превозът на багажа и колата, когато тя е с човека.

Затова съдилищата приемат, че след като

тирът не се вози

сам на ферибота,

а в него има и шофьор, значи това е багажът му. Основният аргумент е, че както не се облага дружеството с данък, затова, че на ферибота пътуват хора с багаж и коли, така не бива да се облага затова, че има хора с тирове.

Данъчните са на мнение, че в случая с превоза на тирове не може да се приложи нормата за нулева ставка, която важи при международните пътувания на пътници.

Според НАП, след като пътуването започва от България и завършва в Румъния, договорът за превоз с български ферибот е сключен в страната ни. Следователно трябва да бъде приложено българското търговско право.

Данъчните приемат, че всъщност договорът за превоз на тира се сключва именно с цел да пътува камионът, а не да се вози шофьорът например.

С документа превозвачът се задължава да придвижи с кораб пътника и багажа му до определено място срещу заплащане. Доказателство за това пътуване е издаването на билет, за който се плаща, и цена, в която влиза и ръчният багаж.

“Обемът или тежестта на вещите, които представляват личен багаж и се превозват в помещенията за пътници, се определят от превозвача. Багажът, надвишаващ установените граници, се приема за превоз със същия кораб срещу заплащане на допълнителна цена.

Софийският административен съд в своето решение първо споменава споразумението между министерствата на транспорта на България и Румъния за превоз с кораби на коли и хора между двете държави от 2000 г. Според него всички превозни средства задължително трябва да бъдат с придружител.

Тоест още в споразумението са разграничени видовете превоз - такъв на пътници и техния багаж и на товарни и пътнически превозни средства, които задължително трябва да бъдат с придружител. Ако нямат шофьор, не могат да продължат своя път.

Според съда цената на превоза чрез ферибот не се определя обаче от стойността или тежестта на товара, нито от други фактори, които обикновено влияят върху цената, която пък, от друга страна, ще бъде обложена с ДДС.

Съдиите от ВАС Мирослав Мирчев, Василка Шаламанова и Мария Радева приемат, че

фериботната

услуга

не е

самостоятелна

и отделена,

поради което отделното ѝ облагане с ДДС води до нарушаване на принципа на данъчния неутралитет.

Това е така, тъй като за изпращача на товара по договора за превоз или на доверителя по спедиторския договор е без значение по какъв начин ще бъде изпълнена доставката, т.е. ще бъде превозена стоката, за която вече му е начислен ДДД - да ли по вода воден транспорт или суша, мотивират се те.

Това обаче не давало основание на властите да облагат втори път с ДДС същата доставка, ако бъде предпочетено превозът на товара да се осъществи чрез фериботна платформа, казват съдиите.

Според тях е недопустимо двете данъчни норми да се тълкуват разширително.

Магистратите смятат, че

буквалното

прилагане

на данъчните

норми би

довело

до двойно

облагане с ДДС

Веднъж щяло да се плати данък върху сумата, която фирмите плащат, за да ползват услугата, и втори път като част от таксата за фериботния превоз между Оряхово и Бекет, която обективно е включена в цената на услугата. Цената се включва при определянето на митническата стойност на товарите, които ще бъдат предмет на внос или износ от страната и които ще подлежат на облагане с мито и ДДС. 

Мелик Пашаев е собственик на ферибота

“Фериботен комплекс” АД се контролира от бизнесмена Мелик Пашаев, който живее в България от 1996 г. В борда на дружеството е дъщеря му Лияна. Фериботният комплекс в Оряхово е бил смесено дружество между Българската стопанска камара (БСК) и бившето Главно управление на Строителни войски (ГУСВ). След това с увеличение на капитала се включват и фирми на Пашаев. Преди 10 г. имаше напрежение между съсобствениците в комплекса - ГУСВ, БСК и дружествата около Пашаев, включително и обвинения в рекет. Той е собственик и на земи в Банско и по Черноморието, където е построил офис и жилищни сгради. Има хотели в София. Освен това е собственик и на продуцентската компания “Жокер медия”, която организира и концерти на световноизвестни звезди в поп музиката. Има и верига от пекарни, както и стоматологична клиника.

Мелик Пашаев е архонт, както и Слави Бинев. Разказвал е, че е посветен от Старозагорския митрополит Галактион.

В историята с абсурдното и смехотворно решение на административния съд се разбра, че още при първото постановяване една от съдийките по делото - Здравка Шуменска, има особено мнение по присъдата по административно дело №2181/2013.

Тя го изразява, но присъдата е друга. Ето нейното становище, което звучи доста убедително.

Тирът не е

багаж на шофьора

и той не е пътник*

Особено мнение на

съдия Здравка Шуменска

С настоящото особено мнение застъпвам становището, че оспореният пред административния съд – София-град, ревизионен акт е законосъобразен, а съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон. В разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДДС е регламентиран като облагаема доставка с нулева ставка превозът на пътници, като в ал. 2 е посочено, че за превоз на пътници се смята и превозът на стоки и МПС, когато са част от багажа на пътника. В §1, т. 55 от ДР на ЗДДС е дадено определение на личен багаж по смисъла на ЗДДС – “целият багаж, който пътникът е в състояние да представи на митническите власти при пристигането си, както и багажът, който представя по-късно, ако разполага с доказателство, че при отпътуването му този багаж е бил регистриран като придружаващ към компанията, отговорна за превозването на пътника”. Тези правни норми са относими към случаите на превоз на пътници и техния багаж по смисъла на §1, т. 55 от ДР на ЗДДС, но не и към превоз на товари с пътно превозно средство. В разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС изрично е уредено, че когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, се приема, че е налице една основна доставка. По делото няма спор, че процесните доставки се отнасят до превози на камиони и ремаркета тир, с които се превозват различни товари, както и водачите на тези ППС. В тези случаи

основната доставка се

явява превозът на тир,

което е пътно превозно

средство, и превозваните

с него товари, а превозът

на водача му се явява

съпътстваща доставка, понеже това е изрично регламентирано за този вид фериботен превоз с оглед необходимостта от управление на превозното средство при качване и слизане от ферибота.

На основание чл. 128 от ЗДДС следва да се приеме, че е налице основна доставка по превоз на ППС заедно с товара му. В случая жалбоподателят осъществява услуга превоз на товари и пътнически превозни средства, които задължително трябва да бъдат с придружител, по силата на цитираното споразумение. Тази услуга е самостоятелна и не е част от услугата по превоз, спедиторска услуги и други услуги, осъществявани от трети лица, които се явяват получатели на фериботната услуга. Доколкото услугата по транспорт на стоки – МПС, е извършена в рамките на ЕС, то мястото на изпълнение на тази доставка на услуга ще се определя по общия ред, уреден в чл. 22 от ЗДДС. За този вид доставки мястото на изпълнение е на територията на държавата членка, от която започва транспортът на стоките, а по делото това място на изпълнение е територията на Р България. Директива 2006/112/ЕС и ЗДДС предвиждат изключения от общия ред на облагане по отношение на международния транспорт на стоки и пътници, които следва да бъдат тълкувани стриктно, понеже това са данъчни норми, с императивен характер.

В нейните разпоредби,

както и в тези от ЗДДС, е

заявена волята, че

подлежат на

освобождаване от облагане

с ДДС превозът, който има

за непосредствен обект

пътници. Освободен ще

бъде и транспортът на

стоки, багаж или МПС само

ако те придружават пътника

Когато предмет на този транспорт е багаж или МПС, не е предвидено освобождаване, а превозът на пътниците като придружители на багажа или на МПС се явяват съпътстващ. Неоснователно е позоваването в обжалваното решение на чл.391 и приложение Х част от т.10, от Директива 2006/112/ЕО, с оглед на изричната редакция на т.10 относима към превоз на пътници и транспорт на стоки, които ги придружават, като багаж или МПС или доставки на услуги, свързани с превоза на пътници. В глава ІІІ ЗДДС са регламентирани изчерпателно изключенията за облагаеми доставки с нулева ставка, включително при превози на стоки, свързани и осъществявани с международен транспорт, и между тях не са доставките от вида на процесните. В тази връзка следва да се има предвид и чл.21 и чл.22 от ЗДДС, в които е регламентирано мястото на изпълнение на доставката и доколкото няма спор, между страните, че получатели на процесните доставки са български, регистрирани по ДДС лица и лица, нерегистрирани по ДДС в други държави-членки, съгласно чл. 86, ал. 1, чл. 82 и чл. 67 ЗДДС, правилно са определени процесни задължения по ЗДДС и РА в обжалваната му част се явява законосъобразен.

* Заглавието е на редакцията.