Тези стресове с отрицателно въздействие върху птиците са резултат от неправилното отглеждане. Дължат се на следните причини:

1) Стрес, дължащ се на броя и гъстотата на птиците в групите. Известен е още като емоционален стрес. При отглеждането на голям брой птици е установена закономерност, произлизаща от колективния им живот. Изследванията върху животинската психология показват различни форми на връзки между отделните индивиди при груповото отглеждане, които се забелязват трудно при неопитния наблюдател поради голямата им прилика. Известно е, че в животинския свят съществува някакъв йерархичен ред, при който по-силните надделяват, а по-слабите проявяват чувства на страх. Например в едно стадо от 100-120 овце овчарят знае навиците на всяка овца, докато при птиците това се установява много трудно. Всеки индивид се бори за съответно положение и надмощие, в резултат на което всеки един е подчинен на друг. Оформянето на йерархичен ред предизвиква напрежение и стрес в групата. При птиците този ред се запазва в продължение на 1,5-2 месеца, след което в зависимост от физическото им състояние (сила) борбата за надмощие започва отново. В резултат на това по-силните се задържат по-дълго време около хранилките, а по-слабите и по-страхливите изчакват, консумират по-малко храна или гладуват и отслабват. Този стрес се проявява най-силно, когато се отглеждат заедно птици от различни възрастови групи или стадото е неизравнено по живо тегло. Стресът започва с борба, накълваване на перата, след което се появява канибализъм с всичките си отрицателни последствия.
Редът на накълваване е всъщност рангово подреждане създадено в зависимост от силата на птиците. Той започва да се оформя още около едномесечна възраст на пилетата и продължава до осем седмична възраст. В стадото може да се наблюдава как всяко пиле се бори за съответното място. С течение на времето се оформя един ред, в който има едно пиле водач, пред което всички останали се подмазват и едно или няколко които се подчиняват на всички.

Този стрес може да се предотврати лесно, като на стадото (групата) се предоставя по-голямо жизнено пространство, както в помещението, така и на двора, с което се намаляват възможностите за близост. Освен това, установено е, че едно пиле на 2-3 дневна възраст може да се запомни около 100 свои съжители, а по-възрастните до 200-250 пилета. Появата на нови индивиди в групата създава също стресови състояния поради страх от новата непозната птица.

Емоционалните стресове се появяват най-силно след смесване на птици от различни възрастови групи или поради ограничено жизнено пространство. Много птицевъди заделят един кът с телена мрежа в помещението, където се оставят по-слабите пилета и се държат там няколко дни, докато се изравнят по средно тегло с останалите пилета в групата. В някои инструкции за някои видове птици се препоръчва напр. птиците до 60-дневна възраст да се отглеждат в групи до 200-280 броя, до 6-месечна възраст до 500-700 броя и след това да се смесват в групи до 2000-3000 броя, с което се намаляват възможностите за стресови състояния.

2) Стресове, предизвикани от неправилна технология на хранене. Основната причина за появата на тези стресове може да бъде неправилно балансирани дневни дажби за продължително време, като недостиг или излишък на белтъчини, и енергия, минерални вещества, витамини, неправилно съотношение между калция и фосфора, предозиране на някои добавки (кокцидиостатици, лекарства и др.).

3) Смяна на фуражите. Птиците привикват към цвета, вкуса, миризмата, големината на зърната на даден фураж. От цветовете най-обичат жълтия и червения цвят, въпреки че чувството за цвят в тях не е развито.
Малките пилета предпочитат най-много фуражите с големина на просено зърно - с дебелина 2-2,5 мм, от 8 до 22-седмична възраст с големина на пшенично зърно или дебелина 3-3,5 мм.
Птиците избягват фуражите с миризма на плесен, запарено и мишки. Намаляването на консумацията на фураж и свързаните с това намаляване на носливостта или прираста е сигурен признак за поява на някакъв стрес. Тъй като никога няма напълно еднакви фуражи се препоръчва смяната на всяка партида фураж да се извършва с преход от 4-5 дни, като количеството на новия фураж заменя стария с 20-25% дневно.

4) Стрес, дължащ се на смяна на подготовката на фуражите. Препоръчва се храната да се дава смляна или гранулирана, което е за предпочитане. Някои стопани използват навлажнени фуражи. Когато ярмата е смляна много ситно, птиците прекарват прекомерно много време около хранилките, хранят се по-дълго време, изразходват повече енергия и имат по-малко време за почивка. Когато се използва само гранулиран фураж, те се нахранват много бързо, имат много свободно време и за де не скучаят, започват да се кълват и да предизвикват канибализъм. Често се препоръчва 10% от дневната дажба да се дава под формата на зърно разхвърляно върху постелята. Птиците го търсят, ровят, занимават се, докато огладнеят отново и не се кълват.

Храненето с навлажнен фураж е трудоемко и е подходящо за водоплаващите птици. Намокрената храна трябва да се приготвя в количество, което да се изконсумира за 30-40 мин., защото може да прокисне бързо и да предизвика стомашни разстройства. Даването на мокра храна на другите видове птици разбалансира дажбата, особено ако в нея се включват и други видове храни. Ако след мокрото се премине към сухо хранене, птиците дълго време не се хранят, привикват по-трудно към сухите фуражи и изостават в продуктивността си.