Говедовъдите развъдчици отлично оценяват огромното значение на разплодните юници за постигане на прогрес в увеличаване на продуктивността и икономическата изгода в говедовъдството. Създаването на животни с висока развъдна стойност за възпроизводство на стадата се изразява в съзнателна и целенасочена дейност в следните основни насоки:

Първо: Получаване на женски телета с генетичен потенциал за висока продуктивност. За целта кравите, определени за майки на юници за разплод, се заплождат чрез изкуствено осеменяване от елитни разплодници преценени по качество на потомството. Съвременната селекция позволява да се отбират и оставят за разплод само бици, които предават своите ценни генетични заложби за висока млечност, масленост, белтъчен състав на млякото и с редица ценни репродуктивни и екстериорни предимства на своите дъщери. Динамичният прогрес в увеличаване продуктивността в млечното говедовъдство през последните две-три десетилетия в най-голяма степен се дължи на интензивната международна търговия с ценни генетични продукти - семенна течност и ембриони от такива разплодници. 

Второ: Създаване условия и подходящи грижи за опазване и нормално развитие на всички новородени приплоди. Широката говедовъдна практика показва, че при недостатъчно знания и опит на говедовъдите или подценяване на проблема около 20% от новородените телета отпадат, като около 25% от тях умират още в първата седмица след раждането. Това са явните, видимите загуби, но не по-малки са щетите от заболяванията и преболедувалите телета не само от разходите за лечение, но и от задържането в растежа, развитието и увреждане на редица органи и системи, които понижават продуктивността в следващия период.

Ето защо следва да се положат грижи в две насоки:

1. Правилно хранене на телетата от раждането до заплождането и до първото отелване. Най-критичен е периодът непосредствено след раждането, тъй като новородените попадат в нова, коренно различна среда и редица фактори може да причинят заболяване и смърт на организма. Новородените телета нямат все още собствена имунна система и защитни сили. Единствените защитни сили на новородените са имуноглобулините, които те поемат с коластрата от майката. Тези вещества могат да преминават през стените на червата на новородените само през първите 24 до 36 часа от началото на живота им. Жизнено важно е още през първите 30-40 минути след раждането приплодът да забозае и поеме първата коластра в количество около 5% от собственото си тегло, или около 2 литра. През първите 1-2 денонощия телето и майката са заедно в родилния бокс, а на третия ден се отделя от майката и започва изкуствено хранене, първоначално само от майчиното мляко, а след това смесено цяло мляко и постепенно заместване с бито до тримесечна възраст. Успоредно с това се дават качествено ливадно и люцерново сено и концентрирана смеска. Целта е да се осигури такъв растеж и развитие с цел на 6-месечна възраст да достигнат жива маса 170-180 кг на 12-месечна 280-300 кг и на 18-месечна 380-400 кг.

2. Осигуряване нормални хигиенни условия за отглеждане новородените животни. Лошите хигиенни условия - висока влажност, замърсен въздух, резки температурни колебания, са причина за появата на простудни, храносмилателни и дихателни заболявания. Установено е примерно, че при пневмония се разрушават жизнено важни тъкани на белия дроб и се намалява неговият дихателен капацитет, което се отразява вредно впоследствие на продуктивността на животното. Изключително ефективен метод за избягване на такива заболявания е отглеждане на новородените още от третия до деветдесетия ден след раждането в индивидуални клетки вън от обора на открити площадки. След 90-дневна възраст женските телета се отглеждат на групи в открити навеси при природосъобразен режим. Осигуряването на паша и ежедневно движение на слънце и чист въздух, съчетана с правилно хранене, осигурява нормално развитие на всички органи и и системи, които осигуряват реализиране на генетичните заложби през следващите лактации на целия пожизнен период.

3. Определяне на оптимално време за първо заплождане и раждане на юниците. Известно е, че при отглеждането на юниците до тяхното първо отелване се правят само разходи без да има приходи. Някои икономисти твърдят, че разходите за отглеждане на юниците се компенсипат едва след третата им лактация. Ето защо някои говедовъди бързат да съкратят периода за такива разходи и преждевременно заплождат юниците. Затова допринася и фактът, че половата зрялост при тях настъпва още на 10-12-месечна възраст и е възможно заплождане. На тази възраст обаче юниците са достигнали едва 40-50% от живата маса на възрастните и почти всички органи и системи все още не са достигнали пълно развитие. Преждевременното заплождане, бременността и лактацията забавят техния растеж и често остават недоразвити, което е причина за по-ниската им продуктивност през следващия период. Ето защо световната говедовъдна практика е възприето и твърдо се спазва заплождането на юниците да става когато те са достигнали тегловно развитие около 65-70% от тези на възрастните крави за съответната порода. При правилно хранене и отглеждане такова развитие се достига след навършване на 15-месечна възраст. Почти във всички страни с добре развито говедовъдство заплождането става в периода между 15 и 18-месечна възраст, а първото отелване съответно в периода между24.5 и 27.7- месечна възраст. По-ранното или по-късно заплождане на юниците е свързано със загуби за стопаните.