Никола Василев

Земеделските министри от ЕС отхвърлиха възможността преките плащания за фермерите да бъдат само частично осигурявани от европейския бюджет и допълвани с национални средства.

Идеята е един от вариантите за реформиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г.

Като второ по големина перо в европейския бюджет, след структурните и кохезионни фондове, земеделската политика е сериозно застрашена от съкращения заради напускането на Великобритания, което ще отвори дупка от 12 милиарда евро годишно в европейската хазна.

В момента ОСП е 38% от европейския бюджет с 408 милиарда евро в сегашната финансова рамка за 2014-2020 г., като преките плащания са €309 млрд. от общата сума.

"Няколко европейски членки се обявиха против всякаква идея за съфинансиране и аз само мога да приветствам това", заяви земеделският еврокомисар Фил Хоган. Той обаче добави, че земеделските министри трябва да обсъдят с финансовите си колеги как ще бъде запълнена дупката в бюджета, за да не пострадат фермерските субсидии.

Основният аргумент на противниците на националното съфинансиране на пректите субсидии, е че икономическото състояние на европейските държави не е еднакво и не всички могат да си позволят да осигурят достатъчно средства на своите фермери. Това ще даде конкурентно предимство на земеделците в по-богатите държави, които ще могат да произвеждат по-евтина продукция за сметка на държавната и европейска субсидии.

В противниковия лагер са основно северните държави, които по принцип оспорват ефективността на ОСП. Според Швеция трябва да се намери начин "да се прави повече с по-малко", като парите се отпускат за постигане на конкретни цели и най-вече чрез парите за регионално развитие. Срещу плащането на площ е и Холандия, която смята, че ОСП трябва да бъде преобразувана в политика за храните, вместо чрез нея да се финансира притежаването на обработваема земя, независимо от нейното използване.

Според Дания, Люксембург, Великобритания и Ирландия "зелените мерки" за екологично земеделие трябва да имат по-голямо влияние върху определянето на размера на преките плащания.

България, заедно с Вишеградската група (Унгария, Чехия, Полша и Словакия), както и Румъня и Словения излязоха с обща декларация. В нея те се противопоставят на промяна на сегашните правила за преките плащания. Те получиха подкрепата на Франция и Испания.
Според осемте държави двата стълба на ОСП трябва да бъдат запазени и да се осигури достатъчен бюджет, така че земеделската политика да може да работи. Държавите смятат, че системата за единно плащане на площ, трябва да бъде обвързана с производството.