Подвижни прегради между родилните боксове позволяват на сукалчета от различни свине-майки да се смесват

В съвременното свиневъдство майките раждат все по-многобройни прасила и всички новородени прасета трябва да бъдат отгледани. Увеличената потребност от майчино мляко в свинеферматавече е толкова голяма, че се разработват различни системи за алтернативно осигуряване на сукалчетата с изкуствено мляко.

Но рязкото увеличаване на плодовитостта и все по-добрият мениджмънт на свинефермите показват, че на практика свинете с 14 цицки без проблеми могат да изхранят 16 прасета

Без проблеми означава прасетата да са с добро и изравнено тегло при отбиването, да не се различават от другите прасета, които са имали "свои собствени" цицки през целия период на лактация.

Във всички учебници по свиневъдство пише, че през първите дни от живота веднъж установената йерархия в едно прасило завършва с определянето на най-добрата майчина цицка за всяко прасе в зависимост от възможностите им. Обаче според специалистите това е вярно само наполовина. Вярно е, когато има по-голямо количество цицки, отколкото са прасетата. Но ако прасетата са повече, отколкото са цицките, и всички прасета са силни и жизнеспособни цицките стават общи

Това позволява по-пълно използване на наличното майчино мляко. Млечните жлези на свинята майка напълно се изпразват и това стимулира изработката на мляко.

И след като се убедим, че цицките са общи, следващата крачка е сваляне на преградите между родилните боксове. По този начин сукалчета от различни прасила се смесват и се социализират.

Първото предимство на социализацията е очевидно: прасетата имат по-голямо пространство за лежане

Но има ли други предимства? Действително ли майчиното мляко се използва рационално? И може ли да бъде достигната максимална лактация в свинефермата?

На тези въпроси отговарят резултатите от проведено изследване. При него претеглят сукалчета от 36 прасила. Половината от прасетата във всяко помещение е социализирана по двойки чрез отделяне с бариера между двете групи.

Всяко прасе било претеглено в 3 времеви етапа: на втория ден след раждането; при отбиването; 4 седмици след отбиването.

Разликите в теглото между социализираните и несоциализираните прасета били значителни  (виж таблица 1)

При сравняване на тегловните коефициенти (виж таблица 2)  било установено, че социализираните прасета не само наддават по-бързо, но и са по-еднородни

Едно от съмненията, възникнали по време на теста, било как да се избере точното време на социализацията на прасилата. В дивата природа обикновено социализацията при прасетата започва на 10-дневна възраст. В таблица 3 е  показано, че резултатите, получени след отбиването, са по-добри, когато социализацията се прави след първите 10 дни от живота на прасетата.

Изводът от изследването е, че социализацията на сукалчетата е благоприятна за животните както в родилния бокс, така и в началото на фазата на растеж.

Началото вече е положено, но според специалистите са необходими повече изследвания, които да определят оптималното време на социализация на прасетата и количеството включвани прасила, за да се използва оптимално млякото на свинете майки.

В помещението за опрасване отделните родилни боксове са отделени с преграда
В помещението за опрасване отделните родилни боксове са отделени с преграда
Премахване на преградата между родилните боксове
Премахване на преградата между родилните боксове