Като суровина могат да бъдат използвани всички известни и растящи у нас плодове
От какво можем да направим ракия. Като суровина за производство на ракия могат да бъдат използвани всички известни и растящи у нас плодове. Те трябва да бъдат добре узряли
без загниване и плесенясване
За качеството им съществува максимата, че от добри плодове става хубава ракия.
Добре е да имате дробилка.
Смачкването на грозде, малини, капини и други меки плодове трябва да става с валцова дробилка, а на костилковите и семкови - с чукова дробилка.
При костилковите е желателно костилката да бъде отделена, защото обикновено тя може да бъде богата на цианиди, които са причина за отравяния.
Особено опасни са костилките на вишните
За целта раздробената плодова каша се прекарва през едро сито, което задържа костилките.
Ферментация
Най-подходящи за процеса са съдовете от неръждаема стомана, пластмаса и стъкло. Дървените не се препоръчват, защото често са носители на зараза и причина за вкисване на материала.
Ферментацията може да протече спонтанно със съществуващите по плодовете дрожди или да се добави
суха мая - по 20 грама за 100 кг плодова каша
Производителят трябва да притежава захаромер с термометър, за да определя съдържанието на захари при смачкването.
Най-добре е сокът най-напред да се прецеди през тензух и след това да се проведе измерването, защото месестите части повишават плътността му и дават завишаване на количеството захари.
При домашното производство на ракии е разрешено добавянето но захар, но
тук се правят най-големите грешки
Смята се, че колкото е повече захарта, толкова по-добре.
Внимание!
Да се знае, че ферментацията на повече от 25% захарен разтвор протича непълно и винаги има остатъчна неферментирала захар.
За ракии препоръчвам не повече от 22-23% захар, получена от плодовете или с добавяне на захар.
Бурната ферментация обикновенно протича много интензивно - 2 до 3 пъти ежедневно трябва да се разбърква и потапя шапката.
Желателно е ферментационният съд в горната си част да е с малък отвор, за да се задържа
въглероден двуокис над шапката
който я предпазва от вкисване.
При ферментация ежедневно да се следи за захарното съдържание на кашата. След бурната ежедневно да се мери и температурата.
Ферментацията продължава до показание на захаромера нула. Ако тя протича много бурно през горешите дни, е добре съдът да се постави на по-сенчесто .
По-опасни са ниските температури. В края на процеса се отделя малко топлина и ако той протича в късната есен, температурата на кашата рязко пада и достига до 10-15 градуса и надолу. Тогава и да се остави материалът цяла зима - той ще продължи да ферментира чак през пролетта. При по-хладно време след бурната ферментация съдовете трябва да се завият с черга, килимче, одеало и др. Не бива да се допуска температурата да падне под 18°С
Коментари