В село Любеново, Никополско, с устойчиви италиански сортове и сертифицирани торове Албена Симеонова произвежда биогрозде и биовино, поемащо по света
Диана Ванчева
Албена Симеонова е председател на Асоциация "Биопродукти", но може би е излишно да го казваме, защото кой ли не в България я познава и извън биологичната й общност. Покрай усилията й за повече мерки за билогичните членове, които наброяват вече 7200, и покрай това, че завоеванията за този бранш до голяма степен се дължат на нея.
Албена Симеонова всъщност е нещо като уникална личност, влюбена в биопроизводството, полето и младите хора, а и невероятен организатор и медиатор. Докато я видите днес на лозето да копае заедно с работниците си и да рови в земята, утре ще я зърнете на събитие в другия край на Европа или страната и редовно ще ви информира чрез социалните мрежи какво е обсъждано, какво е постигнато в Брюксел, Малта, Италия или където е била в името на биокаузата.
Тя прескача честичко и до аграрното министерство в столицата, за да се разправя и воюва за забавените или забравени пари на биологичните стопани. Тази жена работи по близо двадесетина часа на ден и кога почива, това се чудят и нейните колеги.
В същото време тя се грижи уникално и за екипа си в село Любеново и отглежда три умни и ученолюбиви момчета, едно от които й е роден син...Албена е един работохолик. Тя открива и за колегите си само сериозни фирми, които осигуряват посадъчен материал, торове, техника за биологичния вид производство. Биолозето й в никополското село Любеново вече е емблема за района
Убедихме се, че младите хора от град Никопол я знаят, питайки ни закъде сме се запътили с един бус в този обезлюдяващ се край.
Албена е ползвала проект от националната лозарска програма за конверсия на лозя, за да създаде един от масивите си и да докаже на мнозина, че това е възможно в България. Но не от нея, а от приятели знаем, че е ипотекирала всички имоти на баща си и сестра си.
В Любеново разправят, че благодарение на Албена селото има немалко работни места, всъщност казват, те се създават само от такива като нея, защото корпорациите в земеделието с 3-4 тежки и скъпи машини и комбайн искат да притежават 5-6 механизатори и това създават.
Вече се очерта, че точно това ще е следващият огромен проблем на българското земеделие който много райони вече е ударил по главата. По отношение на работната сила си изпуснахме земеделието и няма как да е друго, когато 5-8% от земеделците са земевладелците на 80-90% от земята, казват ни в Никополско.
А малките и средните земеделци, за които всеки ден чували по радио и телевизия от управленци и депутати, че били гръбнакът на земеделието и икономиката, са един гръбнак, който вече се огънал до земята, допълват по-възрастните.
Биолозето на Албена в по-голямата си степен се обработва ръчно от цели бригади работнички - тук ги виждаме такива като едно време, когато ходехме по бригади.
Не се използват химични препарати, а сортовете са устойчиви на болести и на ниски температури до минус 24 градуса. Но пък в лозете можете да срещнете зайци, таралежи, семейство папуняци с малките си бебета - папунячета, избягали като луди от съседните полета, където се пръска с химия. Всичко това е добре да се знае от всеки, който е решил да се занимава с подобна кауза.
Биологичното богатство на Албена в село Любеново е общо 290 декара. Последните декари насаждение са създадени миналата година с посадъчен материал от Северна Италия, а сортовете са три - Каберне совиньон, Совиньон блан и Мерло от различни клонове.
За тях ни разказва Рафаеле Ниеде, работещ в кооператива Vivai cooperativi Rauscedo, световно известно звено, изнасящо лаозичките си в Америка, Европа, Австралия, Аржентина.
Всичко това тук пък е засадил Стефчо, казва Албена. Става дума за Стефан Василев от фирма "Димека", създаваща лозя до ключ
В зависимост от материалите и технологиите на лазерно насоченото засаждане на трайни насаждения, както и от схемите за брой лози в декар услугата до ключ излиза около 2000 лв./дка, казва Стефан Василев.
Той сподели за в. "Български фермер", че в последните години най-сполучливата схема, която се налага като мода, е 0,80х2,50 м. разстояния и тя е най-предпочитаната.
Зад баира виждаме едни 60 декара от лозята на Албена със сорта Шардоне - в тях 60-ина работници окопават на ръка.
Присъстващите на събитието лозари най-много разпитваха естествено за препаратите за растителна защита, които се прилагат на насаждението, защото някои от тях споделят, че са пръскали миналата година по 12-13 пъти конвенционалните си лозя с химични препарати. Тук борбата, ако има нужда от такава при устойчивите сортове, се води само с разрешените медни и серни продукти и не се използват никакви пестициди и ГМО, обяснява им Албена. Значи можело и потози начин да се произвежда здравословно, казва стопанката на вниманието на МЗХГ и БАБХ.
Защо на тях? Защото доказваме, че може и без никотиноиди, на които по време на служебния кабинет именно те по лобистки склониха да се удължи разрешението за прилагане, отговаря Симеонова.
Според нея и нейни колеги това не е станало случайно - позаинтересувайте се кой ги продава в България тези препарати и попитайте някой път за това бившия министър на земеделието проф.Христо Боуков коя е фирмата, казват ни тук.
На любеновското землище много лозари от страната видяха коя техника върши перфектна работа за трайни насаждения
Тракторът SAME е идеален за целта.
Албена Симеонова очаква, че благодарение на чисто агроекологичните грижи след година-две тук ще се бере хубаво грозде.
От другите си лозя тя вече произвежда биологично вино, което се предлага дори в една-две местни търговски вериги, а има реален шанс да излезе скоро и към световните пазари.
На мода днес е биорозето, с което тя се гордее истински. Но болката и е, че го произвежда в добра винарна в Северна България, а не в собствена, която мечтае да направи по подмярка 4.2 от ПРСР 2014-2020 г. Но казва, че няма да може, защото за стартът й тази есен биофермерите не получават приоритет и точки заради критериите за работна ръка и т.н.
Торенето е много важно за едно бионасаждение
От фирма в Румъния, която е над Дунава в Констанца, но всъщност е 100% италианска, също бяха дошли на Албениното лозе и показаха на живо биологично наторяване на трайни култури.
Тяхната продукция от Констанца е за сертифицирани бионасаждения и идва при нас на много чове шки цени разказва Албена.
Дружеството "Чич" Албена между другото е открила след разпитване из Европа, намерила и фабриката им, която произвежда и конвенционални, и биоторове.
Биото съдържат бактерии, които освобождават фосфора от почвата и така растенията се хранят по естествен път, за да увеличават кореновата си система. Листните торове пък фактически са биостимулатор за цялото лозово или овощно растение.
От фирмата заявиха пред "Български фермер", че вече разработват и други продукти, които са стопроцентово сертифицирани за биопроизводители. И конвенционалните им торове се търсят много - например за слънчоглед, съдържат азот с бавно и постепенно разграждане и сяра и при тях не се получават отмивания от терена и изпарения във въздуха. Това е характерно за гамата торове NG.
Производителите им казаха на фермерите: вярвайте в новите технологии и не спирайте да ги изучавате, не се облягайте на съставките от миналото, защото в тази област прогресът е от най-големите и разработките всеки ден се развиват.
А новите съставки освен това имат и свойството да отблъскват част от вредителите.
При комбинираните NPK торове пък италианската фирма от Румъния също използва инициатор на фосфора от почвата. Такива са торовете с имена Амосулф, Биофос, Урея.
Ей така в никополското село Любеново едни близо 300 дка биолозе доказват и на българи, и на италианци дори /както те споделиха/, че с устойчиви на болести и студ лозови клонове от избрана селекция и подходящи торове може да се произвежда биологично грозде и вино. Въпросът е държавата по-често да обръща погледа си към такива фермери, защото конвенционалните продължават май да са на мода.
Коментари