Има положителна връзка между размера на субсидиите, изплащани на площ и размера на рентите в селското стопанство

Николай Вълканов, Стилиян Гребеничарски - ИнтелиАгро

Резюме

Анализът ни изследва влиянието на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, в частта директни плащания към фермерите, върху пазара на земеделска земя в България.

Резултатите от изследването показват статистически значима положителна връзка между размера на субсидиите, изплащани на площ и размера на рентните плащания в селското стопанство.

Нещо повече, връзката между двете е много по-силна, отколкото връзката между арендата и доходността на единица площ от селскостопанска дейност.

Оттук следва и заключението, че размерът на директното подпомагане има основна роля за стимулиране на пазара на земеделска земя в годините около и след присъединяването на България към ЕС, както по брой сделки, така и по обща площ на изтъргуваната земя. То съответно влияе и върху средната покупна цена на земята.

Налага се и изводът, че при сегашната структура на собствеността на земеделските земи в България, начинът на подпомагане не отговаря на основната си цел - подкрепа на доходите на земеделските производители, а в голяма степен “изтича” към арендодателите.

Какви са изводите?

Въпреки че разглежданият период е твърде кратък (десет години) от гледна точка на иконометричния анализ, структурата на поземлените отношения в България и емпиричните доказателства показват недвусмислено връзката между субсидии и ренти/цена на земя

През 2016 г. България достигна 100% от тавана си за директни плащания (ДП) (периодът на phasing-in приключи). За всяка от годините между 2017 и 2020 г. финансовият пакет за ДП ще бъде еднакъв, което означава, че размерът на директните плащания (ставката) на площ по различните схеми ще се запази постоянен.

По-вероятно е дори тази ставка да започне да спада, ако размерът на заявените площи по различните схеми продължи да расте, както досега.

Ето защо смятаме, че ефектът от подпомагането на декар върху рентите и пазара на земя вече се е изчерпал

В следващите години рентните плащания, а съответно и цената на земята ще зависят от фактори като качество на земята, окрупненост на парцелите, възможност за напояване, близост до операциите на големи стопанства и, разбира се от доходността.

Теоретично, на места в страната, където конкуренцията за земя е повишила рентата и цената на земята над пределната норма на възвръщаемост, може да се очаква поевтиняване.

От съществено значение за пазара на земя в страната след 2020 г. ще бъде очакваната нова реформа в ОСП на ЕС за следващия рамков период (било той седемгодишен - до 2027 г. или 5+5 до 2030 г.).

Основните направления, в които се дебатира към момента на изготвяне на настоящия анализ, са постепенното намаляване и изравняване на директните плащания в ЕС, както и частичното им заместване с инструменти за управление на риска.

От днешна гледна точка може да се предполага, че вземането на такова решение на ниво Брюксел може да има обратния на досега наблюдавания ефект върху пазара на земя и рентите, а именно - уравновесяване броят на сделките около и под нивото от 2006-2010 г., съответно и на обема на изтъргуваните площи

При равни други условия, все по-трудни за реализация ще бъдат дребните, разпокъсани парцели с голям брой собственици.Налага се по естествен път и заключението, че досега ДП в голяма степен са “изтичали” към собствениците на земеделска земя.

Следва да се направи и уточнението, че използваният макроподход (разглеждане на връзката субсидии - рента и субсидии - цена на земята на секторно ниво) има своите слабости.

Очевидно е, че за едно стопанство, обработващо основно или изцяло собствена земя, ДП имат ефект на подпомагане на доходите.

Делът на тези стопанства обаче, въпреки липсата на меродавна статистика, е относително малък.

Трябва да се отбележи и друго - изкуственото надуване на рентата и цената на земята е имало своето влияне върху конкурентоспособността на сектора.

Въпреки че то е трудно измеримо, ще приведем няколко логични и емпирични аргумента защо ДП са имали потенциално негативен ефект върху конкурентоспособността на стопанствата:

Рязкото повишаване цената на земеделската земя и натискът на растящите ренти караха фермерите да правят свръхинвестиции в основния фактор на производство.

ДП дадоха възможност на иначе по-слабо ефективни стопанства да продължат надпреварата за земя и да удължават присъствието си на пазара.

Нарасналото подпомагане за по-малките производители от 2014 г. - въвеждането на т.нар. преразпределително плащане за първите 300 дка, стимулира много от тях.

Да се разроят изкуствено (регистрираните по ЗП само във въпросната година се увеличиха с безпрецедентните 20 000 - 27% ръст), което повиши административните им разходи.

Да увеличат предлаганите ренти, вместо да акцентират върху ефикасността си.

Надпреварата за земя стимулира много арендатори да навлязат в “чужда територия” (“наддаване” за арендована земя в землища, които иначе са отдалечени от основната дейност на стопанството).

В резултат държането под наем на площи, чието обработване е относително по-скъпо и евентуално носи по-ниска, нулева доходност или загуба, но чието задържане е важно и може да послужи за “разменна монета” се превърна в практика.

Поскъпването на основния производсвен ресурс увеличи преградите пред навлизането на нови и по-млади стопани, които биха могли да допринесат с нови идеи и практики в производството.

Не на последно място ДП създадоха стимули за опортюнистично навлизане на пазара на земя (участие на пазара на играчи, чийто основен мотив е капитализирането на европейски плащания, а не толкова развитие на земеделие), което ограничава оптималното използване на ресурсите и трайността на инвестиционните намерения.

При така изложените обстоятелства е редно да си зададем въпроса дали плащанията на площ са най-добрият начин за гарантиране доходите на земеделските производители в България при сегашната характеристика на собствеността на земята?