Тя постоянно ще предявява претенции за лидерство. И ако нещо не й допада, веднага ще пусне в употреба рогата и копитата. Затова работете върху отношенията стопанин – животно.

Когато говорим за възпитанието на домашните селскостопански животни, обикновено се дава следният съвет: Трябва да се отнасяте с тях спокойно и ласкаво. За съжаление това понякога се оказва недостатъчно, за да расте и се развива животното такова, каквото бихме искали.

Разбира се, че животното не трябва да се бие, но известна строгост в отношенията е необходима. То трябва твърдо да „знае”, че стопанинът не бива да се боде, хапе, бута и с него не трябва да се играе. Представете си само – с вас  „започва да си играе” 500 и повече килограма жива маса, снабдена с рога, копита, зъби, и то срещу вашите например дори 80-90 кг (ако са по-малко, още по-зле за вас) ! Ето защо стопанинът трябва да се учи не само как да гледа и храни своите животни, но и как да ги възпитава. Пропуснатото във възпитанието често се проявява при смяна на стопанина, тъй като дотогава човекът и животното са се приспособили един към друг. И при отсъствието на нестандартни ситуации техните отношения са се установили повече или по-малко в нормални граници.
Нежелателни ситуации може да се получат и когато животните се преглеждат от ветеринар.

За да разберем поведението на животните, трябва да се помъчим да си представим в какви отношения са те помежду си. Не трябва да се забравя, че в групите животни обикновено се установява собствена йерархия. „Мястото под слънцето” непрекъснато се оспорва и лидерството може да премине към по-силен член на съобществото. Особено често проявяват своите права възрастните самци. Същото се отнася и за младите самки. При появяване в групата на нов член, веднага се нарушават съществуващите порядки, а новите се установяват вече в зависимост от това кой какви „боеви средства” притежава.

Между човека и животните също се установяват йерархически връзки. Ако стопанинът заеме позицията на лидер, животното му се подчинява. А ако не чувства това, то ще показва на стопанина си неговото място, като оспорва първенството му. Например кравата ще налита да боде или ще рита ведрото по време на доенето. Ако мъжът в стопанството е „признат” за неоспорим лидер, с това се съобразява дори бикът и нерезът. Докато отношението към съпругата на животновъда може да е коренно различно. Често нейното първенство се признава само от самките и младите животни. Но е възможно и те периодично да „проверяват” кой в стопанството е господарят.

С децата животните има съвсем други отношения. Те позволяват на малчуганите да ги хранят и да ги докосват. Ако желанията на децата и животните съвпадат – да играят например, няма да има никакви проблеми, защото животните се подчиняват. Но ако се разминават, животните правят каквото си искат.

Лидерството на кравите спрямо телетата се установява сравнително лесно. Телетата се намират на най-ниското стъпало в йерархичната стълбица. Те го „усещат” и подчинението им е безпрекословно. Въпреки това е необходимо стопанинът да „покаже” на телето какво не бива да прави – да боде, да бута и да блъска с глава. И всеки негов опит в тази насока веднага трябва да се пресича. Това може да стане с повишен тон на гласа или с лека плесница по муцуната, придружена с мъмрене. Този вид попляскване няма нищо общо с боя, а е по-скоро израз на наказание. И след две-три такива „наказания” за телето ще е достатъчно само повишаването на гласа. В процеса на растеж на телето се прави и последващото „възпитание”. Но задължително трябва да се постигне неговото подчинение.

Друг пример – почистването на животните е не само поддържане на хигиена, а също изисква подчинение на човека. Всекидневното почистване и галене на животните ги приучва да реагират спокойно на ръката на стопанина. А „разговаряйки” с животните, животновъдът чрез гласа си им показва дали е доволен от поведението и реакциите им.
Всеки добър стопанин знае, че добре „възпитаното” теле по-късно лесно се приучва към доене и не чувства стрес или какъвто и да било дискомфорт.