На принудително линеене трябва да се подлагат само здрави и в добро състояние кокошки

Продължителността на отглеждане на кокошки-носачки в едрите ферми обикновено е определена още при изготвянето на плана за оборот на стадата във фермата. В малките семейни ферми и в личните стопанства обикновено това не е така и понякога тя се съкращава или удължава в зависимост от срока за осигуряване на ярки за смяната. Това обаче е свързано с определени загуби от ликвидирането на носачки със значителни продуктивни възможности, или от отглеждането на носачки със силно понижена носливост, за които разходите не се покриват от получените яйца.

В големите едри ферми удължаването на срока за отглеждане на носачките най-често става планово. Това обикновено се налага от постоянното увеличаване на цените на ярките, което се влияе от растящите цени на фуражите, на енергийните носители, на труда и т.н. Въпреки това обаче удължаването на срока не се прави по най-добрия и изгоден начин.Често това става просто чрез отлагането на бракуването на носачките, което не е най-доброто за рентабилността на фермата. Оправдано е това да става само когато средната носливост на кокошките в стадото е на сравнително добро равнище, което не води до повишаване на себестойността на яйцата.

Добро и икономически изгодно решение в такива случаи е прилагането на принудително линеене на кокошките. То може да се предизвика по всяко време на яйценосния период, но е установено и потвърдено от практиката, че е най-добре, ако то се прилага, след като е преминал максимумът на носливостта и тя е започнала сравнително бързо да спада. Обикновено това става след 9-12-месечно използване на носачките, което се определя конкретно за всяко стадо. На същите кокошки може да се прилага и второ принудително линеене след използване от 6 до 9 месеца, но това рядко се прилага в практиката.

Принудително линеене при кокошки-носачки може да се прави и в малките ферми и в личните стопанства независимо от броя на птиците. Необходимо е да се създават добри условия за правилното му провеждане и пълноценно хранене на кокошките след това.
След линеенето на кокошките носливостта им не може да достигне върховите нива преди линеенето. Но 8-10 седмици след него тя достига нивото непосредствено преди линеенето и продължава да се повишава, като се доближава до върха на тяхната носливост.

През втората яйценосна година се увеличава относителният дял на едрите и много едрите яйца. Разходът на комбиниран фураж за производството на едно яйце е малко по-голям, но за 1 кг яйчна маса той не се повишава.

Принудително линеене на кокошки-носачки може да се предизвика по различни начини – с химично или биологично активни вещества или чрез технологични методи. Най-широко приложение в практиката намират технологичните методи. Те са сравнително лесно приложими, евтини са и са безопасни за консуматорите на произведените яйца.

Отделни фирми, институти и специалисти предлагат и прилагат различни програми за принудително линеене на кокошки-носачки. Те се различават както по основния елемент на програмата, така и по времевото и часовото разположение на отделните мерки. У нас в Института по птицевъдство също е разработена програма, която е дала добри резултати в практиката.
Очаквайте още по темата