При лозата наличието на първите признаци на мана е препоръчителен период за употребата на системни фунгициди, казват специалистите.

Могат да бъдат използвани някои от препаратите, които са познати на лозарите и достъпни в селскостопанските аптеки, като:

- Арметил М - 0.25%, Галбен 8 М 65 - 0,25%, Верита ВГ - 0,2%, Акробат Р -0,25%, Микал Флаш - 0,3% и др.

- Може да ползвате и всички препарати от богатия списък с фунгициди, които представихме в началото на сезона, както и указателната табличка, в която много лесно личи как процентите да се превърнат в грамове и милилитри за 10 литра вода в пръскачката.

Важно за маната е...

Най-големи поражения на гроздовата реколта от болестта се получават през време на цъфтежа и преди затваряне на гроздовете.

Обикновено пръсканията, които са предприети трябва да приключат към края на юли.

Последните едно или две третирания да се извършват само с медни препарати, които трудно се измиват от валежите.

За да се опазят лозята от маната необходимо е пръсканията да се извършват много качествено.

Ресите и гроздовете трябва много добре да се покрият с фунгициди.

Икономически най-важната болест е опасна гъба и е най-вредна, когато зарази ресите

Маната напада всички зелени органи, но най-опасна е, когато зарази гроздовете (ресите) и листата.

При неефективна химическа защита унищожава една част или цялата гроздова реколта на стопанина.

Листата, поразени с мана силно отслабват фотосинтезата, вследствие на което лозите отслабват и прирастът не може да узрее добре.

Другият резултат е за догодина - през зимата лозите ще страдат и при сравнително малки студове може да измръзват, а на следващата година да плододават по-слабо.

Маната образува два вида петна

Едните са мазните (хлоротични), другите - мозаечни. От долната им страна се образува бял спорообразуващ налеп - това са летните спори, които масово заразяват. При силно нападение листата изсъхват и преждевременно окапват.

Важно: по ресите и гроздовете също се образуват хлоротични петна а и те се познават по бял спорообразуващ налеп, за което много лозари забравят.

При висока влага, положението става по-опасно. Когато относителната влажност на въздуха е над 70-75%, петната могат да станат бързо кафяви.

Внимание: при петна в основата на чепката изсъхва целият грозд и заразяването на зърната спира чак, когато достигнат големината за винените сортове на грахово, а за десертните - на бобено зърно. През това време обаче в основата на заразените зърна се образува също кафяво петно, а зърното става сиво-синьо или тъмно кафяво, мумифицира се и лесно окапва.

Времето досега е помощник на болестта

Съвет: пръска се за всеки инкубационен период, когато през май и юни има чести превалявания с висока относително висока влажност на въздуха, обилна сутрешна роса и приземни мъгли.

Две третирания в един инкубационен период се налагат през периода на цъфтежа, когато времето е хладно и с чести интензивни валежи, които измиват част от фунгицидите.

При такива условия инкубационните периоди са продължителни - 12-14 дни.

Когато валежите през първите две десетдневки на май са налице, покълнват вредните спори.

Тогава растежън на лозите е буен и при достигане на 40-60 см. дължина на летораслите и при добре оформени реси е редно да се извършват едно и рядко по две предпазни пръскания. Целта им е добре да се покрият с фунгицид всички зелени части и да се гарантира гроздовата реколта от заразяване при евентуално продължително дъждовно време.

С контактните препарати пръсканията се извършват преди дъжд през 6-7 дни и всички зелени части на лозата трябва да бъдат покрити с фунгицид.

С контактно-системните и системните, които имат предпазно и лечебно действие се пръска преди завършване на инкубационните периоди, и когато лозите са в буен растеж, от началото на май до края на юни. Пръска се през 10-14 дни, а когато е дъждовно с продължителна влажност - през 7-8 дни.

Препаратите да се сменят.