Да се запазят преките плащания от Европа и след 2020 година, това бе едно от предложенията по време на дискусия днес, на която представители на различните браншови организации от селското стопанство и на синдикатите обсъдиха в курорта Старозагорски минерални бани общата селскостопанска политика на ЕС през следващия програмен период до 2027 година. България тепърва ще изгражда своята позиция, чийто рамки и приоритети трябва да бъдат готови до края на тази година, стана ясно от думите на земеделския министър Румен Порожанов. Присъства и председателят на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева.

На дискусията бе договорено работна група да излъчи секретариат, който да се превърне в постоянен работещ орган на форума. Работните анализи ще се правят тепърва.

Развитието на екологично производство е причина да бъде защитен по-голям бюджет в общоевропейския бюджет за периода, бе изтъкнато на дискусията. Сред националните приоритети на България за времето от 2020 до 2027 г. се очертава работната ръка в сектора, която постоянно намалява, стана ясно още по време на разговора. По данни на синдикатите у нас в момента земеделските производители са около 560 хиляди души. Тези хора получават субсидии и помощи, но от тях едва 33 хиляди се осигуряват. Наемните работнити на постоянен трудов договор в бранша са 55-57 хиляди човека, останалите са сезонни работници, които могат да бъдат наемани на еднодневни договори или са в сивия сектор. Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите /на преден план/, посочи като слабост на досегашната практика, че се финансират дейности, които не създават краен земеделски продукт.

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите /на преден план/, посочи като слабост на досегашната практика, че се финансират дейности, които не създават краен земеделски продукт.

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров защити тезата, че занапред плащанията трябва да бъдат подчинени на бизнес логиката, а не чрез тях министерството да прави социална политика. Зоров посочи като пропуск на досегашната практика, че се финансират дейности, които не създават краен земеделски продукт. Като пример той даде пасищата, чието финансиране не е обвързано с броя на животните, които ги ползват.