Гергана Младенова

Семейството на бегониите е представено от над 900 вида, произхождащи от тропичните зони.

Характерна черта е, че са еднодомни растения,т.е.едно растение образува и мъжки и женски цветове.

Въпреки големия брой представители на семейството, на нашия пазар се срещат сравнително малко видове.

Най-позната е Begonia semperflorens, или както я наричат хората - ябучки. Следват я грудковата бегония с множество цветове, сортове и вариатети,Dragon wings, Angle wings, много декоративно-листни сортове и т.н.

Подходящо време и място за засаждане на открито е месец май.

Опасността от повратни студове е отминала, късни пролетни слани също са малко вероятни.

Температурата е стигнала оптималния за растенията диапазон, а честите превалявания и атмосферната влажност са вече оптимални.

Остава само да изберем подходящо място. За препоръчване е то да е сенчесто или да се огрява рано сутрин, защото бегониите не обичат много слънце.

Понякога се чудим какво да засадим в северната част на двора, или как да внесем цвят под дървета с големи корони, които не допускат слънчева светлина под тях. Бегонията е едно от решенията. Тя е решение и за балкони с такова изложение.

Какви са изискванията

Почва с високо съдържание на хранителни вещества

В търговската мрежа има готови субстрати, но ако искате сами да си направите смес, съставките може да са градинска пръст, торф, компост от калифорнииски червей, листовка, пясък, добре угнил оборски тор и др. Важно е само да съобразите съотношението им така, че да не задържат прекалено много вода, защото растенията лесно загниват. Подходящо pH на субстрата е 5,5-6,5

Светлината не трябва да е пряка слънчева, защото причинява пригори и увяхване на растенията. Най- подходящо е разсеяното, но интензивно осветяване. То е гаранция за обилен цъфтеж.

Оптимална температура за развитието на бегониите е около 20-25°С. Температури под 5-8°С нанасят повреди по надземната маса, а такива над 30-32°С забавят или дори спират растежа. При такива високи температури и ниска атмосферна влажност може да се получи и абортиране на цветове и пъпки.

Подхранването при нормално развитие става с комбиниран тор, а при слаб растеж - с калциев нитрат, може да се използва хуматен тор, както и листно подхранване. Честотата на торенето е веднъж на две седмици или най-рядко веднъж в месеца.

Трик за цъфтеж е да се внесе в почвата на бегониите утайка от кафе.

За поддържане добрия вид на растенията,а и за да се провокира сгъстяване, е необходимо да се прещипят връхчетата. Това се прави в ранните фази на развитие, за да се предизвика разклоняване, но не всички бегонии имат нужда от тази операция. Повечето се разклоняват задоволително и без прещипване.

Бегониите са разделени в 3 групи в зависимост от устройството на кореновата система и начина на размножаване.

В първата група са тези, чиито стъбла са удебелени под почвената повърхност. Това са коренищни представители и именно тази част от растението се използва за размножаване - чрез разделяне на коренището.

Следват грудковите бегонии и тези с нишковидни корени. За грудковите е ясно - размножаването е чрез грудката. Нишковидните, обаче се размножават само чрез семена.

Как да се изберат растенията, за да постигнем максимален ефект

Можем да избираме между каскадни и бордюрни сортове, с дребни или едри цветове, кичести или прости, зелен цвят на листата или пурпурен, а защо не и двуцветни.

Всичко това предлагат бегониите, а като включим и факта, че обичат сянка, решаваме много проблеми наведнъж. Важно е да съобразим мястото, което искаме да засадим с хабитуса на сорта.

У нас за бордюри и фигури най-често се използва ябучката, а бегонията с каскаден ефект е Illumination или “кавалер и дама”.

За стайни условия са подходящи кралските бегонии или тези с двуцветна окраска на листата. През пролетно-летния период и те могат да намерят място в градината или на балкона, но отново подчертаваме - на сенчесто място.

Подходящи видове за директно засаждане

Begonia semperflorens.

Представена е от 2 основни сорта с няколко вариатета и един, сравнително нов, наречен DOUBLE заради кичестите си цветове. Разликата между първите два е само в това, че единият израства до около 15-20 см, а вторият - с десетина см повече. Листата са сърцевидни и с доста добре обособен восъчен налеп. Цветовата гама варира между бяло, светло или по-тъмно розово и наситено алено червено.

Семперфлора е толерантна към преки слънчеви лъчи, особено пурпурните форми. Ако пък е засадена в саксия, тя бързо ще я изпълни и в този случай може да се съхрани и през зимата. Дори тогава няма да спре да цъфти.

Размножава се чрез семена. Те се засяват 2 до 4 седмици преди последните мразове в общ съд без да се покриват, защото са много дребни. След развиването на 2-3 листчета се пикира в отделни гнезда. В домашни условия е доста труден процес, а пък и разсадът е сравнително евтин, което прави усилието неоправдано.

Семперфлора е сравнително устойчива на патогени и вредители. Предпоставка за появата на гъбни, гнилостни процеси е прекалено гъстото засаждане на растенията и липсата на циркулация на въздух между тях. За да се избегне това, е необходимо да се спазва оптимално разстояние при засаждането, което се определя в зависимост от сорта. Не е изключено по бегониите да се настанят неканени гости като памукови въшки, трипси или акари.

“Кавалер и дама”

е пищно цъфтяща бегония. Наречена е така заради очевидната разлика между мъжките и женските цветове. Мъжките са едри, кичести и притежават само тичинки, а женските са лити, дребни и само с плодник.

По природа това е грудкова бегония, чиято подземна част остава здрава през неблагоприятни периоди, а надземната част отмира. При подходящи условия, обаче красивото цвете с пищните цветове се развива в пълния си блясък именно от тази грудка. У нас се практикува тя да се вади от почвата, когато стъблата на растението сами опадат. Необходима е почивка за няколко месеца, след което грудката отново се засажда и се събужа за нов живот. Най-подходящият период за това е март-април, но се прави на топло и много светло място.

В България не се практикува директно засаждане на тези бегонии в градината, въпреки, че е възможно. Съдовете, в които могат да се засадят са най-различни по форма и големина кошници, висящи саксии, сандъци и други. Те задължително трябва да са снабдени с добър дренаж и богата на хранителни вещества почва.

Размножаването се извършва чрез разделяне на грудката на 2 или 4 части в зависимост от големината й. Задължително всяка част трябва да има поне 2 очички (като при картофите). Раните се обработват с дървесна пепел или канела против загниване. При засаждане на новите грудки трябва изключително много да се внимава с поливането. Друг начин за размножаване е чрез отделяне на развито стъбло с пета от грудката. Това се прави напролет, като за новото растение се полагат много грижи и внимание, а то до есента е образувало собствена грудка.

Бегония тубероза

е следващата грудкова красавица, която може да се засади както в саксия, така и директно в градината. Изискванията й са сходни. Цветовете са огромни и кичести. Големината им е колкото плюс, толкова и недостатък, защото често се налага растението да се подпира допълнително.

Елатиор

Този вид също е грудков, изправено растящ и с красиви, но не толкова едри цветове - типична розичка. Доста често се срещат двуцветни, с кант по ръба на венчелистчетата, а червените цветове привличат вниманието от километър.