Убеден е Красимир Маринов - земеделски производител от село Златари, Ямболско
Ася Василева
Несъмнено приемите по мерките, по които техниката е допустима за закупуване, влияят на пазара. И в това само по себе си няма нищо лошо. По-скоро въпросът е дали и в какво биха инвестирали фермерите, ако ги нямаше тези мерки. Защото това би бил реалният показател за състоянието на сектора. Другото е изкривяване на пазара. В крайна сметка няма как да развиваме земеделие единствено разчитайки на инвестициите по ПРСР. Съществува достатъчно добре развит пазар на техника втора ръка и за нуждите на едно малко или средно стопанство тя може да се окаже много по-добър вариант, отколкото скъпото и сложно упражнение с кандидатстването по проект. Фермерите да си правят добре сметката и да инвестират точно до там, докъдето опират нуждите им.
Разбира се, у нас има два вида земеделци. За едните това е само бизнес. Те имат много земя и въртят значителни средства. Те не карат сами машините си, и не пресмятат всяка стотинка при закупуването им. А за другите е поминък, единствено средство да изхранят семейството си. Така е на Запад. Фермерството е семейно, стопанството се предава от поколение на поколение. Фермерът сам обработва земята си, сам си кара машините, а децата му го наследяват. Такива стопани внимателно и дълго избират машините, които купуват.
Вторият вид земеделци у нас са рядкост. Но все пак ги има.
Като Красимир Маринов от село Златари, Ямболско
Започнал преди 20 години с баща си бай Марин от нищото, семейството сега обработва около 2300 дка земя. Днес вече в бизнеса се включва и третото поколение - синът на Красимир.
А поводът да посетим това трудолюбиво семейство е покупката им на нов трактор - Deutz-Fahr 5-а серия от фирма Ири Трейд. Това е първата нова машина в стопанството. Досега тук са работили само с машини от реномирани западни марки, но втора ръка. И не само защото парите не стигат за нови, а и защото в семейната ферма си правят добре икономическите сметки и знаят, че всяка стотинка трябва да е вложена правилно, за да оцелееш.
"Обработвам 2300 дка земя, но не ми трябва повече, разказва Красимир. Няма кой да я работи. Към 1000 дка са мои, другите са под аренда. Рентите са много високи. Отглеждам зърнени култури, но цените са много ниски. Не излиза сметката
Започнах през 1992 г. с едни руски трактор. След това взех западни, втора ръка. Те са по-модерни, много по-комфортни и производителни. В машини си струва да се инвестира, но по програми въобще не съм кандидатствал. Някои колеги са доволни от тях, други - не. Аз съм решил да работя с колкото средства имам. Така ми е по-спокойно.
У нас индустрия няма, селското стопанство е единственият поминък на хората. И държавата много мачка земеделците, защото единствените пари са тука. Не може да продаваме пшеницата по 25 ст, а гражданите да ядат по 1 лев хляба. Ние имаме разходи, а печалбата отива в хора, които не произвеждат. Рентата тук е 150 кг от дка, а производството - 400-420 кг среден добив. При нас добивите са слаби, ние се водим полупланиски район. И да иска някои да почне земеделие, не може. Дори земя не може да вземе от големите".
Проблемите несъмнено са много. Но с много труд и любов към земята семейство Маринови се справят и продължават напред. Сега е дошло и времето за първит чисто нов трактор в стопанството - Deutz-Fahr серия 5 от Ири Трейд
"Deutz-Fahr е първият чисто нов трактор, който купувам. Хареса ми трактора, хареса ми и цената. Питах колеги, които имат такива машини, интресувах се, доста обикалях докато се спра на този трактор. Все пак пари, изкарани с труд, лесно не се дават.
Гледах много марки и модели, докато избера. Още е в процес на разработване и не сме го пуснали да работи на полето. Отзивите, които чувам от колегите за тези машини обаче са много позитивни, а в нашия район има много фермери с машини Deutz-Fahr от Ири Трейд. Всички единодушно ми препоръчаха и на мен да взема машина от тази марка. Все пак това е германско качество.
Колегите са доволни и от сервиза на фирмата. И друго - машини Deutz-Fahr втора употреба почти няма на пазара. Работна машина никой не я продава. Взех трактор от серия 5, 100 к.с. Такава машина ми трябва. Сега имам два големи и два малки трактора. Малките ги ползвам за по-леките обработки. Тракторът го взех със собствени средства, внесох една част, лизингът на фирмата е много изгоден. Лихвите са съвсем поносими, както и условията по лизинга.
Купих трактора на 10-то число в рамките на промоцията, която прави фирма Ири Трейд. Но вече бях решил, така че и да нямаше промоция, пак щях да го взема".
Тук бай Марин се включва в разговора ни:
- Имаме си нов трактор, радваме му се. Синът и внукът са големи мераклии по машините, гледат ги, поддържат ги. Редовно са заврени под тях. Машини се съхраняват под навеси, не са под слънце, не ги вали дъжд. Техниката трябва да се подържа, защото тя ти вади хляба.
Внукът си избра трактора. Исках да му е присърце, не им се бърках. Много е капризен по техниката, трябва да бъде перфектна. Сами си работим с машините. Може ли да повериш такава техника на неграмотен човек. Дори и курс да изкараш е трудно. Най-големият проблем в селското стопанство са кадрите. Няма подготвени хора".
А по отношение на земеделието Красимир и Марин Маринови от село Златари смятат следното:
"Редно е хората да станат земеделци. Но политиката на държавата не е правилна. Трябваше много повече хора да се насочат към земята. Земеделието е поминък, не е бизнес. И хората бяха започнали да работят, но големите ги събориха и край.
Проблемите на земеделеца в България са много. Сега има големи проблеми с чертаенето. Все нещо куца, програми не работят. Трудно е, сроковете са кратки. Много е голяма бюрокрацията. Ходили сме по чужбина, и там фермерите имат проблеми, но като в България никъде не е.
За да се създадеш като земеделски производител, трябва да имаш всичко и да инвестираш. Ние всичко влагаме обратно в земеделието - машини, торове, семена. Печалба няма, но се храним. Чакаме да спрат субсидиите, за да работим спокойно".
Коментари