4° C, разкъсана облачност
Има реални възможности у нас за промяна в ОСП и за защита на доходите на фермерите, анализира доц. д-р Божидар Иванов от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство
Диана Ванчева
Възприемайки визията за постигане на устойчив ръст през следващите 10 г., България има силен интерес да отстоява позиция за децентрализация на ОСП, която пак да е в синхрон с общите цели и приоритети на ЕС.
Очаква се обаче, че на отделните страни членки все пак би следвало да е дадена свобода да степенуват целите и приоритетите, и тогава да ги поставят в своя национален контекст.
Например трябва да кажем, че ако за някои от държавите екологичните проблеми са много по-важни, за други като България постигането на устойчив растеж в земеделието трябва да заема първото място
И то пак в никакъв случай няма да изключва екологичните ангажименти, казва доц.д-р Божидар Иванов от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство - САРА.
Според неговия анализ новата рамка на директните плащания може да бъде организирана в 3 схеми, които трябва да изглеждат приблизително така според новите тенденции:
- Схема за защита на доходите - СЗД,
- Схема за базово плащане - СБП,
- Схема за устойчивост и приемственост - СУП.
Схемата за защита на доходите - СЗД се основава на преминаване от принципа за подкрепа на доходите към принципа за защитата им.
Основната разлика е, че във втория случай закрилата ще се обвързва с покриване на претърпени загуби на доход от фермера.
За целта ще трябва да се изчисли стандартен референтен доход - СРД, за всички подпомагани производства. Това не е сложно и ще се основава на разработена методика и налична статистическа информация.
Доходът за единица площ или животно може да има стойностно изражение, а при пресмятането на плащането в подкрепа на доходите ще се използва сбор от индекси за цени и разходи.
В последствие плащането ще е в размер, зависещ от намалението на годишните цени или увеличението на индекса на разходите.
Преводите на площ ще представляват пропорционално намаление на средните цени или увеличение на средните производствени разходи, умножено по среден стандартен референтен добив и разходи.
Доц. д-р Божидар Иванов дава реален пример за референтен период от 2010-2012 г. Изчислява какво би било плащането за 1 дка пшеница за 2016 г.:
СРД за пшеница = референтен добив х референтна цена - референтни разходи
За бъдещо изчисление на средните референтни разходи може да вземем например 3 разходни компонента, които са налични и се водят на отчет в националната статистика, казва той.
Това са индекс на цените за горива, индекс на цените за минерални торове и индекс на цените за растителна защита.
Те имат дял в изчислените средни референтни разходи - например съответно той е 0,2% - за горива, 0,3% за растителна защита и 0,5% за минерални торове.
През 2016 г. за приложение на схемата за защита на доходите по официална статистика например се отчита 20% спад в цените на пшеницата, 18% спад в индекса на цените на минерални торове, 26% спад при горивата, а при растителната защита няма промяна.
Тогава изчисляването на плащането по схемата ще представлява:
Защита доход при пшеница = 400 х 0,34 х 20% + 100 х (0,5х-18% + 0,2 х -26%) = 13 лв./дка
Друга илюстрация може да онагледи прилагането на схемата за млечното говедовъдство:
СРД за крава = референтен млеконадой /4000 л/ х референтна цена (0,6 лв.) - реален млеконадой /2000/
За опростяване ще допуснем, че референтните разходи в млечното животновъдство ще се измерват с изменението на индекса на цените за фуражи.
За 2016 г., ако се прилага схемата за защита на доходите, по официални данни има 10% спад в цените на млякото и 1% снижение в индекса на цените на фуражите.
Тогава изчисляването на плащането по схемата ще изглежда така:
Защита на дохода за крава = 4000 х 0,6 х 10% + 2000 х 1 х - 1% = 220 лв
Тази схема позволява да се заложи дори и известна регионализация при добивите - при наличие на подходящи статистически данни и на производствения интензитет на стопанствата от животновъдството.
Така може да се преодолее една от основните слабости на необвързаното подпомагане и на единното плащане на площ.
Могат да се включат и производства, като мляко и месо, които не са базирани на площ и за които в момента съществуват спорни и недостатъчно ефективни схеми.
Още по-важно е, че плащането ще зависи от интензитета и ще тушира вредния сигнал към производителите да насочват своите производства към по-ниско рискови и разходни сектори.
Отделно ще спре нецелесъобразността подпомагането и то да се прави тогава, когато пазарът е достатъчно добър и да бъде недостатъчно, когато нуждата от подкрепа превишава значително единното плащане.
Подобна схема наподобява схемите за застраховане на доходите които се прилагат в други държави отдавна.
От САРА смятаме, че защитата на доходите може да бъде първоначална финансова закрила от колебанията на пазара, което кореспондира и с първоначалните изразени приоритети, оповестени от ЕК, казва доц.Иванов.
В цифрово изражение бюджетът за защита на доходите може да представлява 45-50% от целия финансов годишен пакет на директните плащания, твърди икономистът.
Предвижда се и друг финансов инструмент:
Остатъкът от парите всяка година да може да бъде прехвърлян към базовата схема
Така ще се запази сегашният принцип на финансови пакети за подпомагане.
Допълнително ще трябва да се изчислят производствените разходи и да бъдат свързани с индексите на разходите, наблюдавани от статистиката.
Ако има опасения за данните, то може да се прави изчисляване на стационарния референтен доход - СРД, отделно при всички земеделски производства.
При по-специфичните или такива за които няма данни, може да се плаща от средствата по схемата за устойчивост и приемственост - СУП.
Има вариант, ако бюджетът на схемата за защита на доходите не бъде усвоен, парите да се прехвърлят в рамките на същата кампания към преразпределителния механизъм от схемата за базово плащане.
В обратния случай, ако бюджетът за защита на доходите не е достатъчен да покрие компенсациите на стопаните, може да се прилага пропорционална редукция на плащанията до изравняване на нуждите с наличните средства.
Схемата за базово плащане - СБП може да е подобна на съществуващата сега. Но в новия период да обединява идеите от сега действащата схема за зелени плащания и по този начин ще бъде с екологични ангажименти.
Бюджетът на базовото плащане може да е 40-45% от финансовия пакет, като се прилага единно плащане на площ с таван на стопанство, какъвто има и в сегашния програмен период.
Срещу правото да получават базовите пари, фермерите, подобно и на сега действащите изисквания, ще трябва да спазват правилата за кръстосано съответствие и добрите земеделски практики.
Средствата, останали от базовите суми след приложения таван на плащанията, както и потокът от неусвоени средства от схемата за защита на доходите, ще се вливат в преразпределителния механизъм.
И за разлика от настоящата схема за преразпределително плащане, която има отделен бюджет, при новата бюджетът може да се формира от остатъчните средства от схемата за защита на доходите и от действието на тавана.
В момента преразпределителното плащане е върху първите 30 хектара за стопанство, а при бъдещата ОСП може да се вдигне и до 100 ха в случай, че таванът се намали под 150 хил.евро.
Схемата за устойчивост и приемственост - СУП може да изпълнява много важна роля.
Да обхване подпомагането на млади и нови стопанства, както и да покрива рискове за производства, обхванати от схемата за защита на доходите, които са специфични, рядко срещани и за които липсва надеждна статистика.
Плащания за такива производства може да се правят на стойността на единното плащане на площ.
Може да бъде заделен и резервен фонд, от него да се плаща на стопанства и региони, засегнати от природни и епидемиологични бедствия и при извънредни случаи.
Сега се изразходват национални средства или въобще не биват обезщетени. Предвиденият бюджет на схемата за устойчивост е нормално да е 5-10% от финансовия пакет, твърди доц. д-р Божидар Иванов.
Коментари