При кършенето се отстраняват леторасли заедно с 5-6 до 8 недоразвити листа по тях.

Прилага се в почти всички лозарски райони у нас, но често пъти неправилно, защото често лозите се кършат много ниско.

Операцията е средство за борба с изресяването при някои сортове - такива са Мискет червен, Мискет хамбургски, Бяло без семе и др.

Според специалистите е доказано, че по този начин при някои сортове е постигнато 50% увеличение на добива.

Кършенето може да окаже положително влияние и за подобряване качеството на гроздето при буйнорастящите и зашумени лози.

Чрез него се дава възможност на слънчевите лъчи да проникнат до гроздето. Това спомага и по-малко да се напада от сиво гниене.

В райони с недостиг на почвена влага с кършенето се намалява изпаряващата повърхност и се подобрява водният баланс.

Внимание - може и да навреди в редки случаи и да забави узряването.

Това става в случайте, в които прекомерно се намали листната повърхност.

Тогава се удължава вегетацията на лозите и узряването на пръчките се забавя.

Затова не се препоръчва много ниско кършене.

Времето за извършването му също се определя от целите. Но общо взето с операцията не бива да се бърза - тя е най-наложителна през юни-юли. Тогава летораслите са развили много листа.

Съвет на специалиста:

След кършене трябва да останат поне по 14-16 листа при винените и 16-18 при десертните сортове.

Летораслите от чеповете, които ще се използват при следващата резитба, се кършат по-високо.

В някои случаи вместо кършене се практикува увиване на летораслите по най-горния тел - при слабо и умерено растящи лози и при по-висока телена конструкция това се налага.

При буйно растящи лози обаче не може да се мине без кършене.

При слабо и умерено растящите, както и при високостъблените формировки кършене не се прилага.