Гергана Младенова

В предишния брой на в."Хоби фермер" ви представихме едногодишните цъфтящи увивни растения и ви запознахме с начините на отглеждането им.

Многогодишните лиановидни у нас са много и са приспособени добре. Поради тази причина ще изброим максимално много видове с малко, но полезна информация за тях.

Глицинията е с големи претенции за светлина

Изисква поне 6 часа огряване за обилен цъфтеж

Това е най- точното описание за тази азиатска красавица. Изключително дълголетно растение с цветове събрани в гроздовидни съцветия, в розови, бели и синьо-лилави нюанси. Цъфти преди да се разлисти, но в някои случай може да цъфти и втори път.

Лианата е с големи изисквания към светлината, поне 6 часа огряване са необходими за обилен цветен дъжд. Плодородната и влажна почва са предпоставка за добро развитие и много цвят. Понася доста ниски температури. Растението е добър катерач - увива се по каквото му попадне, затова не е добре да се засажда близо до дървета или да се повежда по слаби конструкции, защото има опасност да ги пречупи.

Може би единственият недостатък на тази атрактивна лиана е, че се напада от листни въшки. Това води след себе си редица последствия и е от изключително значение при нападение да се вземат мерки навреме.

Клематисът не обича течение

С него може да зацветите във височина всякакви стени и конструкции

Това растение внася романтика в градината. Има стотици вариатети в най-различни цветове и форми. Достига 3 и повече метра дължина. Изисква пряка слънчева светлина, за да цъфти обилно, но се представя добре и на по-сенчести места. Редовното поливане и подхранване са гаранция за добър растеж.

Единственото, което клематисите не обичат е течение. В по-високите части на страната е добре клематисът да се защитава през зимата, но иначе е издръжлив на ниски температури.

Интересен факт за това растение е, че се закрепва с листата си, вместо с мустачки или коренчета. Това налага помощ поне в ранните фази на развитие, но закрепи ли се веднъж по опората, няма никакъв проблем да го оставите без намеса.

Клематисите се разделят в 3 основни групи по отношение на мястото на цветовете по леторастите.

Първа група цъфтят само на миналогодишни клонки, тоест не се режат. Или ако се прави, то това е със санитарна цел и се отстраняват само изсъхнали клонки. Резитба за оформяне се прави след като прецъфтят.

Сортове от първа група са Montana, Armandii, Alpina и др.

Втора група-цъфтят както на миналогодишни, така и на млади леторасти. Резитба за оформяне на храста се прави, след като прецъфти, но и да не се прави, не е проблем. Сортовете от тази група са едроцветни и цъфтят рано. Ако прецъфтелите леторасти се изрежат, се провокира втори цъфтеж и дори трети в зависимост от метеорологичните условия.

Третата група клематиси цъфти по-късно и само на тазгодишни клонки. Цветовете са сравнително по-дребни, но са многобройни. За да се провокира втори цъфтеж, се режат прецъфтелите леторасти. Развива се много бързо.

Клематисът дава възможност да се зацветят във височина перголи, беседки, решетки и всякакви стени и конструкции. Ако пък се съчетаят 2 или 3 цвята ефектът е възхитителен.

Тромпетна лоза и декоративна

И за двете съседите могат да завиждат

Текомата или тромпетната лоза е голяма лудетина с амбиция да превземе целия двор. Няма отърване, ако я оставите да прави своеволия. Но пък, когато зацъфти,...всички съседи ще завиждат.

Текомата цъфти в жълто, оранжево и червено. Листата са сложно перести и през есента се обагрят в жълти и червени багри, което е още един декоративен ефект. Изисква много слънце и влага, а ако през зимата надземната част измръзне, от спящи пъпки в коренището се развива отново.

Недостатъците на тази лиана са няколко. На първо нясто не е подходяща за засаждане близо до сгради, защото докато се катери, пуска малки коренчета, с които се прикрепя за стената и дълбоко в мазилката. Вторият недостатък е, че се напада от листни въшки, а след тях идват чернилни гъби. Ако инвазията от неприятели е голяма, идва втора, но този път от мравки, които се хранят с медената роса от листните въшки. И в двата случая не е приятно.

Най- подходящият вариант за отглеждане на текомата е едностъбленото дървовидно оформление на растението. Нужно е редовно почистване на издънките в основата или с тях да се прави плетеница по основното стъбло.

Декоративната лоза е изключително бързо растяща лиана. Цветовете са невзрачни, но плодовете се открояват, когато узреят. През есента листната маса прилича буквално на пламъци. Жълто, оранжево и червено оцветените листа се задържат дълго по клоните и създават впечатление на рисунка с есенна тематика. Растението се задържа по опората чрез същите коренета като текомата и подобно на бръшляна, което го прави неподходящо за засаждане в близост до сгради. Друг е въпросът,ако се цели точно такъв ефект. Декоративната лоза може да поддържа стар зид или да скрие недостатъци по фасадата.

Кои да пазим през зимата

Дръжте пасифлората на температура около 8°C

Първото заслужено място е за пасифлората. Вярно, че не издържа на студ, но цветовете...Няма такива извънземно красиви цветове - сини, лилави, бели и розови с много интересно устройство.

Растението идва от тропиците, където температурата, въздушната влажност и светлината не се и доближават до тези в нашите ширини, затова грижата тук е от изключителна важност.

Пасифлората е изключително светлолюбиво растение, обича водата и честите подхранвания през активния период. През лятото може да се изнася навън, но зимата заължително се прибира и се държи в състояние на покой при температура около 8 градуса и намалени до минимум поливки.

Напада се от белокрилка, листни и щитоносни въшки, акари, трипси и някои болести от абиотичен характер, което още усложнява отглеждането ѝ у нас. Въпреки това тя е способна да цъфти от май до късна есен с множество от изумителните си цветове, а плодовете на някои видове дори са ядливи (маракуя).