Елементът не се реутилизира и поради това дефицитът му се проявява върху младите листа и вегетационния връх
Проблемът се решава с внасяне на подходящи листни торове
Молибденът има голямо значение за кръговрата на азота и усвояването му от растенията. Молибденът е компонент на активния център на ензима нитрогеназа, необходим на грудковите бактерии за фиксирането на атмосферния азот. Така в симбиоза с грудковите бактерии, бобовите растения осъществяват азотното си хранене. Елементът, влизайки в състава на активния център на ензима нитратредуктаза, обезпечава усвояването на нитратните азотни източници от растенията. В допълнение той е активатор в реакциите на транс-аминиране, при които се получават нови аминокиселини.
Молибденът участва още в окислително-редукционните реакции, където обезпечава преноса на електрони, тъй като подобно на желязото, лесно променя валентността си. Той влияе и върху фосфорния метаболизъм, обмена на желязото и участва в биосинтеза на хлорофил и аскорбиновата киселина.
Физиологична роля на молибдена
Молибденът постъпва в растенията като анион. Недостигът на молибден инхибира растежа. Той не се реутилизира и поради това дефицитът му се проявява върху младите листа и вегетационния връх. Най-голяма нужда от молибден имат бобовите култури: люцерна, детелина, фасул, соя, еспарзета, грах и фий.
Проведени и публикувани са изследвания, които показват, че листното подхранване на соята и люцерната със суспензионните торове Лактофол увеличава броя, размера и активността на азофиксиращите грудки. Физиологичната им активност е определяна по колориметричния метод - известно е, че при засилване на процесите на усвояване на атмосферен азот грудките променят цвета си и почервеняват в различна степен.
От небобовите култури по-голяма нужда от молибден има цветното зеле, доматът, краставицата, салатата, слънчогледът, памукът, ленът и захарното цвекло, особено при отглеждането им на преовлажнени почви с високо съдържание на нитрати и продължително захлаждане на времето.
Сигурно средство за задоволяване на тези завишени потребности са торовете Лактофол, приложени в препоръчаните схеми за листно торене. Крайният резултат от тях е повишаване на добива при намаляване на съдържанието на нитрати в растителната продукция.
Молибденът е в центъра на първичното и вторично усвояване на азота - нитратната редукция и трансаминирането на аминокиселините. При завишените нива на азотно торене, съдържащият се в биоминералните торове Лактофол молибден и комбиниран с четирите форми на азота, подобрява усвояването на минералните торове и оптимизира процесите на отлагане на азотни съединения в нарастващите зърна.
Приемане на молибден от почвата
Съдържанието на общ молибден в повърхностните хоризонти на почвите в България е в границите 0,30-3,0 мг/кг почва. С по-голямо общо количество на молибден в повърхностните хоризонти са типичните канелени горски и тъмно-сивите горски почви, повечето от черноземите и смолниците, ливадните блатни и засолени почви. С най-ниско съдържание на молибден са кафявите, сивите и канелените горски почви, образувани върху различни скали в Западна Стара планина, Рила, Пирин, Родопите и Средна гора.
Молибденов дефицит и неговите прояви
Визуалните симптоми, показващи недостиг на молибден са различни при отделните култури. По листата на люцерната и детелината се развива междужилкова хлороза, изразена по-силно по долните етажи на растенията. Съдържанието на молибден в листата спада до 0,28 мг/кг суха маса. При фасула растенията стават бледозелени, старите листа се напетняват и загиват, а крайните по-млади листчета остават зелени, цъфтежът и семеобразуването намаляват.
За противодействие на това явление много успешно може да се използват Лактофол Мо и Хеласол Молибден, които възстановяват развитието на културата.
При царевицата във фаза 3-и - 5-и лист- се появява молибденова хлороза, която обхваща цялото растение. Растежът е силно потиснат - корените и стъблата са слабо развити и тънки, листата лесно губят тургор, върховете им се оводняват, а петурата избледнява, накъдря се и изсъхва, значителна част от засегнатите растения загиват. Това обикновено се получава при вкисляване на почвата или при задържане на вода.
При силно увреждане за възстановяване се препоръчва листно подхранване с Лактофол Основен (самостоятелно или с добавяне на Хеласол Молибден). Лактофол Цинк съдържа молибден и при правилното му приложение се предотвратява възможността за проява на дефицита на този елемент.
Обобщено, липсата или недостигът на молибден предизвиква следните по-важни заболявания в растенията:
молибденова хлороза;
междужилкова некроза;
жълта петнистост;
ранно окапване на завързите;
нишковидни листа при цветните зелета;
намаляване броя на цветовете и плодовете.
Отново според агрохимиците с молибденовото торене се решават три важни въпроса за селското стопанство: увеличава се количеството на биологично свързания атмосферен азот, подобрява се фуражният баланс и се преодоляват физиологичните заболявания по слънчогледа, царевицата и други култури.
Коментари