Огненият пригор е сред най-вредоносните зарази по семковите видове.
Бактерията, причиняваща огнен пригор, напада цветовете, плодовете, летораслите, клоните, стволовете, кореновата шийка, корените на дърветата.
Болестта започва от връхните клонки и прогресира към основата им. Повредените части не опадат, а остават да висят по клоните, което придава опожарен вид на дърветата.
Заразените млади завръзи и по-късно заразените плодове почерняват, изсъхват, мумифицират се и остават прикрепени към плодните клонки.
Ефикасни разрешени средства за борба на този етап няма. Могат да се използват медни препарати, които не притежават проникващо действие и имат странични, нежелани ефекти в плододаващи градини при цъфтеж и чувствителни сортове.
Резитбите през пролетта и лятото, при наличие на сокодвижение, представляват опасност за пренасяне на заразата с инструментите. Затова е важно резитбите да се правят на 10-15 до 25 см под видимо засегнатите части, като работният инвентар след всеки отрез се обеззаразява с чист спирт.
Коментари