1. Прекалено надълбоко са засадени
2. Грудката на прекалено дълбоко засадения ирис не може да се стопли от слънчевите лъчи. При засаждането на ирисите следете кореновата шийка до 1/3 да се подава от земята. В никакъв случай тя не трябва да е покрита с почва. В противен случай растението ще се развива на зелена маса, но може никога да не цъфне.
3. Малко им е светлината
4. Ирисите обичат слънчеви места. Само там те ще разгърнат цялото си великолепие. На сянка също се развиват добре, но за съжаление не цъфтят.
5. Тясно им е. Ирисите много бързо се развиват и се разпростират „на широко“. Едва 3-4 години след засаждането те така плътно обрастват и започват да се притискат, че няма никакво място за развитие на цветоноси. Това е причината през 4-5 години коренището с грудките да се разделят и да се разсаждат на нови места.
Сортови особености
Съществуват стотици разновидности ириси и всеки сорт има свои особености. Докато едните се развиват добре върху кисели почви, то за други видове киселата почва е равносилна на гибел. Ето защо преди да изберете вида, който ще засадите, е добре да се поинтересувате за неговите изисквания към светлина, почви, подхранване и влажност на почвата. Така ще разберете и кои видове не трябва да се садят близко един до друг и кои могат да се допълват.
Всеки вид зимува различно. Някои видове и сортове са много студоустойчиви. Например сибирските ириси не се нуждаят от укрития за зимата, докато холандските видове са нежни и в райони със студена зима трябва да се прибират навреме. Ако растенията се приберат много рано, те могат да загният, а ако се приберат късно – да замръзнат. И в двата случая няма да цъфтят през следващата година.
Коментари