убеден е Борислав Петков, експерт по въпросите за пазара на земеделска земя и успешен фермер

Подпомагането след 2020 г, трябва да е основано на реалния бизнес на активните фермери и да е обвързано с производството

Интервю на Алма Давидова

- В Европа и у нас текат оживени дискусии за съдбата на земеделието след 2020 година. Като експерт и фермер, каква е вашата позиция за бъдещето на субсидирането?

- Факт е, че периодът след 2020 г. не е много ясен и за него трябва да се мисли отсега.

При положение, че не бяхме подготвени и за настоящия период, да се готвим и за бъдещия е голямо предизвикателство.

Така или иначе ще има подпомагане след 2020 г, но то трябва да е основано на реалния бизнес на активните фермери и да е обвързано с производството и количеството.

Принципът трябва да е “колкото повече толкова повече”. Защото, когато има повече производство, има и преработка - т. е. добавена стойност, тогава има и работни места. А когато има работни места, има и добър живот за всички, които го правят.

Това може да е на ниво семейна ферма, регонална или национална ферма...

Аз например имам фамилно стопанство и искам да го направя регионално, т.е. да обединя около себе си още 3-4 земеделски производители. Можем да направим преработвателно предприятие за остатъците от растениевъдството - слама, биомаса и т.н., да направим гранулиран фураж за животните, от другата част - дървесни пелети и с това да се затвори целия цикъл, а стопанството да няма отпадъци.

След това можем да добавим и животновъдство и съответната преработка.

- Каква е Вашата рецепта за успешно земеделие в България

- С лостовете си под формата на субсидия държавата трябва да накара земеделските производители да отиват към обединяване и към добавена стойност. Това са двата елемента, които ще помогнат на агросектора.

Сега например 40% от себестойността на зърнените култури е субсидия. Начинът на усвояване на парите трябва да се промени коренно.

Трябва да превъзмогнем раздаването на пари просто така на калпак - това е вредно за самия бизнес.

- Този начин на субсидиране дава ли възможност за злоупотреби?

- Много скоро някой може да натисне бутона и да спре субсидиите, защото злоупотребите са много.

Ето например сега се оказа, че няма пари за биоземеделие. Те отидоха за биопасища. А какво допринесоха те? Нищо - само усвояване и очертаване. Това не произвежда никакъв брутен продукт, нито работни места, нито има някаква възвръщаемост. Това не подпомага развитието на селските райони, каквато е идеята на ЕС.

- Какъв е пътят обединяването на земеделските производители все пак да се случи и у нас?

- Подпомагането трябва да е обвързано с производството - да ти помогне да си направиш веригата по маркетинга, да си намериш преработвател или ти самият да станеш такъв, да обединиш около тебе всички колеги, които имат подобна продукция.

Така по естествен път с пазарни механизми би трябвало да се стимулират земеделските производители да се обединяват под една или друга форма за едно или друго нещо.

Пагубно е да има земеделски стопанства, създадени само за да усвояват субсидиите.

- Станахте известен с това,че прогнозите Ви за пазара на земеделска земя се сбъдваха във времето. Какви са те сега?

- Както виждаме много недовършени комплекси от времето на бума в строителството през 2008 година, така може би ще има подобни явления и по земеделските полета.

Доста интересни неща ще се случат през следващите няколко години на пазара на земята. Поземлените отношения в крайна сметка са в основата на всичко.На много места земята се надценява, изкуствено са завишени и рентите от мерки, които бяха промотирани и действаха по агроекология.

Това не е вследствие на конкуренция, а е извиване на ръце в даден момент, в определени райони.

Цените трудно ще влязат в рамките на нормалното, но пазарът ще изисква това.

Когато се вдигне цената на земята, тя пада доста трудно - с 4 или 5 пъти по-бавно, отколкото се е вдигнала. Това е закономерност. 13 години съм бил на този пазар и прогнозирам какво ще се случи след пет години.

- Вие каква рента давате?

- Рентата, която давам, е тази, която е общоприетата в едни поземлени отношения и това е между 15% и 20% от средния добив.

Това е нормалната рента в Западна Европа и от учебниците. Това е и нормалната рента за един земеделски производител, за да развива своя бизнес. Останалото е плод на болни амбиции и на надуване на балон.

Повечето предпочитат да получат рентата в пари - 99% от хората. Много малка част от тях - които живеят в самото село, искат това да бъде в натура. Изпълнявам желанията и се радвам, като е в натура, защото това най-малкото означава, че има живо животновъдство.

- А сега купувате ли земя?

- Купувам земя с такава цена, че да мога да възвърна инвестицията за не повече от десетгодишен период.

Не се купува на всяка цена. Условие е и наличието на необходимия ресурс за целта.

Купувам единствено в моето землище,а не със спекулативна цел да препродам.

Последното, което ще продаде един арендатор, е земята.

Покупката на земя не е само една сделка, това е низ от много условности.