За да се оправят нещата, ни трябва влекач, твърдят специалистите на Националния съюз на говедовъдите в България
Млекопроизводството не може без подпомагане, е личната позиция на млекопроизводителя от Сливен Панайот Тодоров, и напомня: Има една стара поговорка, че чужда ръка гръб не чеше
Жени Владинова
- Напоследък най-коментираната тема е в каква "скоростна" лента ще попадне държавата ни, след като се разбра, че ще има различни "скорости" в Евросъюза след 2020 г. Според вас каква трябва да е позицията ни по отношение на млечното говедовъдство след 2020 г.? Закъсняваме ли отново с определянето на приоритетите?
Становище на специалисти от НСГБ:
- Не само, че закъсняваме, ами дори нямаме и състезателен номер. Толкова сме зле. Ние сме на първа скорост и за да се оправят нещата, ни трябва влекач. Нямаме концепция, нямаме план, нямаме цел. Ще бягаме, както досега, на резервната писта.
Личната позиция на фермера г-н Панайот Тодоров:
- Първо искам да кажа, че се прекланям пред обикновените български фермери, които продължават да работят 365 дни в годината въпреки трудностите, които им създават българските управлявящи и държавната администрация.
Целия текст може да прочетете в новия брой на седмичника "Български фермер" от 30 март-5 април
Коментари