Гергана Младенова

Родината на дендробиевите орхидеи са Югоизточна Азия и Австралия. Родът е представен от около 1600 вида, които съществено се различават един от друг по форма,големина, цвят, цикъл на развитие и т.н.

На българския пазар се появяват 2 основни представителя – благородният денди (nobile) и кръстоската с фаленопсис. Други видове от този род се срещат сравнително рядко в търговската мрежа у нас, което предполага и доста висока цена.

Благородният дендробиум

е растение с ясно изразен цикъл на развитие. Той е епифит в природата(dendro- дърво; bios- живот от гръцки), но култиварите се настаняват в смес от торф, дървесни кори и пепел, кокосови влакна и други. Изисква висока почвена влажност през лятото и силно намалена през зимата. Светлината трябва да е интензивна, дори пряка с изключение на следобедните горещи части на деня.

По-големи изисквания това денди има към температурата. За да започне да цъфти има нужда от около 10 градуса разлика през деня и през нощта. Тоест през зимния период го „наказваме“ на студено (минимум около 12-14 градуса през нощта) за около 10-12 седмици с намалени до минимум поливки. В тези условия растението може да изхвърли листата си, но това не трябва да ви притеснява, защото дендробиум нобиле е листопаден вид. Щом пъпките се оформят добре, поливането постепенно преминава в редовно и може орхидеята да се премести на по-топло. Няма опасност пъпките да опадат.

В случай, че оставите дендито на топло през зимния период, то ще започне да развива кейкита, но няма да цъфти.

Основната разлика между нобилето и повечето други орхидеи е начинът, по който цъфти, и видът на стъблото. То е изправено или леко полегнало и силно удебелено. Служи за резерв на хранителни вещества и се нарича туберидии. Може да достигне различна височина и дебелина. Листата по него са разположени последователно-срещуположно, а от пазвите им излизат цветчетата на къси дръжки, събрани в гроздовидно съцветие, най-често с 2-4 цветчета. Цъфти в много цветове, но основни са бяло, светло и тъмно розово до лилаво или пурпурно. Цветовете са с характерната за семейството устна, останалите венчелистчета са леко накъдрени по периферията и може да имат аромат.

Размножаването става чрез разделяне на булбите или чрез отделяне на вече вкоренените кейкита от майчиното растение.

В Азиатските страни дендробиумът се използва в народната медицина за различни болести, но дозата трябва да се определи изключително прецизно, защото при предозиране предизвиква припадъци.

Хибридът Дендробиум-Фаленопсис

се различава по няколко признака от нобилето. На първо място няма нужда от „наказване“, а само от минимална разлика в денонощните температури за около 3-4 седмици, но не по- ниски от 16-18 грауса. Поливането се поддържа редовно и не губи листата си. Останалите изисквания на дендробиум-фаленопсиса са същите, както при нобилето, но повече се доближават до тези на фаленопсис.

Има съществена разлика и в цъфтежа – цветовете се разполагат на не много дълъг цветонос подобно на тези на фаленопсиса. Формата на цветовете наподобява и тези на нобиле и тези на фалче. Едно стъбло може да продуцира цветонос няколко пъти.
Тези хибриди се използват основно за рязан цвят, но от скоро се срещат и по магазините. Цената им е приемлива, а инвестицията си заслужава.

Дендробиум нобиле и Дендробиум-фаленопсис са много по-устойчиви на засушаване и преовлажняване на почвата от пеперудената орхидея заради булбите. Въпреки това не са имунизирани срещу гниене, ако се преполеят.
Болести по тези растения се срещат рядко, а насекомите не ги обичат много.