То трябва да става постепенно с отпадане на второто и третото бозаене, така че последните дни агнетата се пускат само веднъж през деня. Аг-
нетата се отбиват минимум на 2-2,5-месечна възраст и с жива маса 23-25
кг.

При отбиването се прави по-подробна преценка по същите признаци, използвани при съставяне на групата на 20-25-дневна възраст. Едновременно с това се поставя индивидуален номер на дясното ухо. Бракуват се агнета, изостанали в растежа и неотговарящи на породните изисквания.

Лошо хранените агнета имат непропорционално развити части на тялото: тръбестите
кости израстват на дължина, докато мускулатурата е ограничена. От тях се получават овце с тесни гърди, дълги крака и голяма глава, слабо продуктивни и податливи на за-
болявания.

Отглеждане на агнета, изключени от разплод. Поради това, че те са предназначени за угояване и за реализация на месо, не се нуждаят от голямо количество майчино мляко. Целта е да бъдат отбити колкото е възможно по-рано, а млякото на майките да се използва за стокови цели, тъй като през първите два месеца
на лактация количеството му е най-голямо. Такава е практиката в страните с високоразвито млечно овцевъдство: Гърция, Италия, Испания, Франция.

Прилагат се два вида технологии:

1) При първата майките отглеждат агнетата си до 20-25-дневна възраст. След това те се отбиват. Отбиването става по начин при отглеждането на разплодни агнета. Отбитите агнета започват да се хранят с висококачествени фуражи с високо съдъжание на
протеин. В зависимост от конюнктурата на пазара се реализират на различна жива маса. Известно е, че в Средиземноморския регион се предпочитат агнета, окачествени като
"леки", с тегло на трупче- то до 15 кг.

2) При втората технология агнетата се отбиват още по-рано - на 3-4-ия ден, след като са забозали коластра. Отнемат се от майките веднага, а майчиното мляко се заменя със сухи или течни млекозаместители или краве мляко. Но тази технология е приложима само за стокови ферми, където всички агнета се реализират за
месо.