Размерът започва да се преговаря при българското председателство
Политиката за сближаване в ЕС, част от която са и сегашните еврофондове, ще остане приоритетна за 27-те страни членки и след 2020 г. Такива текстове са включени в декларацията от Рим за бъдещето на ЕС, която на 25 март ще подпишат премиерите и президентите на 27 от страните членки. Великобритания няма да участва.
За запазване на кохезионната политика настояваше президентът Румен Радев, съобщи вицепремиерката по подготовка на българското европредседателство Деница Златева. На последния Европейски съвет на 10 март, на който е била обсъждана декларацията, Радев е настоявал изрично в документа да се запише, че продължава политиката на икономическо сближаване и преодоляване на контрастите между страните - членки на Европейския съюз, разказаха от президентството.
Европейската комисия и някои от старите страни членки настояваха за прекратяване на досегашните еврофондове за сметка на нови инвестиционни програми, подобни на плана “Юнкер”.
Срещу това се
обявиха
държавите от
групата
“Вишеград+4”,
в която влизат Чехия, Унгария, Полша, Словакия, България, Румъния, Словения и Хърватия.
“България е удовлетворена, че съгласуваният в предварителен порядък текст потвърждава единството и релевантността на европейския проект и включва кохезията и като принцип, и като инструмент на ЕС”, обяви българската позиция Златева.
Кохезионната политика е включена в два от приоритетите в Римската декларация, обясни още тя. Според окончателния текст на документа политиката на сближаване фигурира сред икономическите приоритети на ЕС и в социалните.
Златева обяви в сряда позицията на България по окончателния текст на декларацията. На съвета в столицата на Италия страната ни ще бъде представлявана от президента Румен Радев.
“Не можем отсега да гарантираме обема на средствата за следващия програмен период, но декларацията гарантира, че кохезионната политика ще бъде отстоявана като европейски приоритет”, коментира вицепремиерката на въпрос дали текстовете означават запазване на досегашните еврофондове.
Какви ще са средствата за България в следващия програмен период, който започва след 2020 г., тепърва ще се договарят с новата финансова рамка, обясни Златева. Продължаването на кохезионната политика щяло да е и
един от
приоритетите
на българското
председателство
на ЕС,
което започва от 1 януари 2018 г., допълни тя.
Европа на сигурност и безопасност със свободно движение между страни членки и ЕС като глобален играч са другите два приоритета в декларацията от Рим, която ще отбележи 60-годишнината на ЕС, разказа още вицепремиерката.
Малина Крумова: Не е само фондове
В текста на Римската декларация кохезионната политика изрично се споменава за основна по отношение на икономическия растеж и социалното развитие на ЕС . Това заяви за “24 часа” вицепремиерът по еврофондовете Малина Крумова. Никой обаче все още не може да гарантира какви приоритетни цели ще бъдат поставени в нея, това е въпрос на дебат, уточни тя.“Смисълът на декларацията, ключовото в нея е, че тя поставя стратегически, от гледна точка на визия за ЕС, теми. За нас като държава, която се ползва от политиката на сближаване, с най-слабо развити райони и се нуждае от подкрепа, беше важно да остане кохезионната политика като водеща. Не говорим за еврофондовe, а като политика на солидарност и субсидиарност. Нещо, на което се е стъпило при създаването на ЕС, за да могат всички региони да имат балансирано развитие”, обясни Крумова.
Кохезионната политика е много повече от еврофондове, израз е на европейската солидарност, но тя със сигурност ще придобие различна форма, дебатът предстои. Но е важно този принцип да остане водещ, подчерта вицепремиерът. “Да, тя е свързана с еврофондове, но при 27 държави в ЕС ще се проведат доста преговори, за да е ясно как ще изглежда практическото й приложение”, посочи тя. И допълни: “Да уточним още нещо - фондовете са разходната част на бюджета на ЕС. Ние настояваме като държава, във всички формати на разговори в ЕС, включително на най-високо равнище, да се запази инвестиционният характер на кохезионната политика. Настояваме да има и фондове. Самият факт, че кохезионната политика влезе в Римската декларация, е успех.”
Радев благодари на Туск, иска помощ от ЕС заради Турция
Румен Радев е говорил в сряда с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, съобщиха от президентството. Българският държавен глава поискал разговора, за да благодари на Туск за включването на кохезионната политика в Римската декларация.В дискусията за бъдещето на обединена Европа на 10 март т.г., която се проведе в рамките на Съвета на ЕС, президентът Радев изрично настоя кохезионната политика, която цели икономическото сближаване между държавите членки и способства за единството на Европейския съюз чрез преодоляване на контрастите, да бъде включена в текста на декларацията, припомниха от президентството.
Туск е обещал да подкрепи и искането на Радев, изпратено писмено, за приемането на общ оперативен план на ЕС за посрещане на увеличен миграционен натиск. С писмото си Радев е поискал и допълнително финансово подпомагане за охрана на границите на България, стана ясно от съобщението на “Дондуков” 2. В началото на април Доналд Туск ще посети България, за да се запознае със ситуацията в региона и с охраната на външните граници на ЕС.
Европейската служба Фронтекс пренасочва част от своите ресурси от Централна Европа към българо-турската граница, обяви пък директорът на европейската гранична агенция Фабрис Легери пред българския евродепутат Емил Радев.
Президентът Радев е поискал европейска солидарност и заради повдигнатите от Турция обвинения срещу българския граничен полицай Михаил Цонков и още няколко негови колеги. Във вторник срещу него бяха представени обвинения от турски съд заради убийството на турски рибар в български териториални води. Инцидентът е станал при нарушаване на външните граници на Европейския съюз през 2008 г., припомнил Радев на Доналд Туск. Според българския държавен глава граничарите трябва да бъдат защитени и това е официалната позиция на България, по която той очаква солидарност от останалите държави в съюза.
Президентът е разказал на председателя на Европейския съвет и за напрежението в двустранните отношения между България и Турция, съобщиха от администрацията на държавния глава. Изтъкнал, че то е породено от намесата на Турция в предстоящите в неделя парламентарни избори у нас и във вътрешните работи на България.
Български изселници в Турция са били агитирани с есемеси да участват в изборите и да подкрепят конкретна партия, обяви във вторник сутринта и вицепремиерът и военен министър Стефан Янев. Той е координаторът на служебното правителство за подготовката на вота. България използва дипломатическия арсенал, за да блокира турски ходове, които могат да се определят като намеса във вътешните ни работи, каза още Янев.
Предлагат на Таяни единни данъчни правила за фирмите
ЕС да решава правилата за данъчно облагане на дружествата във всички държави-членки и създаване на международни стандарти за защита на потребителите. Това предложиха граждани и евродепутати във вторник на дебат за глобализацията, организиран от председателя на ЕП Антонио Таяни. В обсъждането участваха 751 представители на неправителствения сектор в ЕС.Гражданите да участват във взимането на общите европейски решения, за да е по-устойчив ЕС след Брекзит, бе друго от предложенията.
Държавите-членки да разширят, подобрят и засилят обмена на информация по криминални досиета на свързани с тероризъм хора - тази идея обсъдиха те за засилване на сигурността в съюза. Все още липсва сътрудничество за това между страните, което би спряло свободното движение на терористите. За справяне с младежката безработица пък е необходим нов социално-икономически модел, както и равни условия за младежите в провинцията и селските райони, където безработицата остава най-висока.
По покана на евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел, България бе представена от петима дейци в различни сфери на културата - Йордан Радичков, внук на класика Йордан Радичков, писател и общественик, Йоанна Драгнева, музикант и общински съветник в Столична община, Димитър Солаков, съвременен български визуален артист, Яна Генова, ръководител на Къщата за литература и превод и Ясен Гешев, основател на проекти за градско изкуство.
Коментари