Апетит за памук

"Находчиви" фермери са се научили как да прибират субсидии и от тази култура и заявяват площи единствено заради специалното плащане от 650 евро за хектар - ще вземе ли държавата мерки

Диана Ванчева

Специалното европейско плащане за памук е голямо и вече има апетити за злоупотреби с фалшиви заявления.

Това призна пред в. "Български фермер" агроминистър Христо Бозуков след проведена от него среща с Асоциацията на памукопроизводителите.

На нея той каза, че е постигнато съгласие с бранша относно някои проблеми и мерките, които се ангажира да вземе МЗХ.

По време на първата пресконференция на сегашното ръководство на МЗХ министър Христо Бозуков съобщи, че е постигнал договорка с бранша на памукопроизводителите специалното плащане за културата да стане обвързано с производството и да се декларира предадена продукция, за да няма измами със заявяване на площи

Тази т.нар. субсидия за памук е немалка сума на декар. Може би и по тази причина площите в страната вече са стигнали до 40 000 дка, по данни на министър Бозуков.

Именно това подпомагане, според него, е съблазнило недобросъвестни земеделски производители да заявяват фалшиви площи за да получават пари по схемата, която като евромодел не е обвързана с производството.

"Странно е, че площи с памук изведнъж се появяват и в Северна България, а според него и учениците знаели, че там културата не виреела", даде за пример министърът.

Той допълни, че именно от браншовата организация на производителите е научил какви фалшификации се правят вече по полето

А именно - някои стопани купували чували с памук и го разхвърляли по нивите, за да докажат, че го отглеждат и да заявят субсидията.

По този повод от бранша са поискали подпомагането да стане обвързано с производството.

Но тъй като това е европейско специално плащане за културата, това няма как да стане по друг начин, освен МЗХ да се намеси на национално ниво и чрез икономически рестрикции да прекрати злоупотребите, ако въобще се захване с това.

Засега агроведомството е решило, че ще обмисли варианта в договорите на производителите да се вкара клауза за предадени минимум 60 кг памук на декар на фирма изкупвач, каза министър Бозуков.

Както научихме в България има една такава фирма - "Текстилни влакна" - Хасково, но и гръцки компании идват да изкупуват.

Според доц. д-р Божин Божинов, член на управителния съвет на Института за агростратегии и иновации и декан на Агрономическия факултет в Аграрен университет - Пловдив отглеждането на културата у нас открай време е зависело от подпомагането.

Площите са се увеличавали, когато производството е било стимулирано - дали с наряди, субсидии или с плащания по национална програма.

Явно сега пак сме в такъв пиков момент.

Понеже имаме специално европлащане до 2020 г., калпазаните се увеличават казва доц. Божинов. Но според него те не взимат предвид едно нещо. А именно, че страната ни има право по еврорегламента да отглежда до 33 420 дка.

Ако бъдат заявени повече - определената сума ще падне, защото ще се разпределя между повече на брой заявители. Просто и ясно!

Плащането у нас през 2015 г. е било 585 евро за хектар, а през 2016 г. - 650 евро за хектар но както казахме, тези цифри за 2017 г. ще се променят.

Според доц.Божинов правилната стъпка е производството да стане по някакъв начин обвързано с предадената продукция. Това е единствената добра идея, която държавата може да възприеме и приложи, смята той, тъй като калпазаните станаха много.

Според него добрите производители прибират средно около 120-130 кг от декар. А срещу други, които бързо се научават да прибират не памук, а субсидии, трябва да се вземат навременни мерки.

Така за сетен път става ясно, че и при памука някои са му намерили цаката. Затова трябва да бъдат гледани под лупа.

Явно за 10-годишното ни членство в ЕС и с прилагането на ОСП в това време някои много бързо се научиха да "усвояват" пари в полза на собствения си джоб и използвайки мошеничеството като основна форма на работа. Жалко.

У нас са получавани до 220 кг/дка от културата

Памукът е бил във възход, когато е имало специална подкрепа за него и в драстичен спад - при липсата на такава

Исторически памукът като култура у нас е заемал изключително вариращи по размер площи - от 7 000 до - 8 000 дка в началото на 19 в., до впечатляващите 1 800 000 дка през 1953 г. и последващ спад до нов минимум от около 3 000 дка през 2014 г.

Т.е. културата е била във възход в периоди на специална подкрепа на национално ниво и в драстичен спад при липсата на такава.

Това пролича особено остро в периода след 1990 г. Тогава площите се свиха от над 150 000 дка до под 3 000 дка.

Причините за това бяха както в наличието на възможности за значително по-ефективно производство на културата извън ЕС /чрез използването на генно-инженерни сортове/, така и в достъпа на конкурентни производители в ЕС до специфичните за културата субсидии.

Но макар че климатичните условия благоприятстват развитието на тази южна и биологично силно сухоустойчива култура, очевидно други фактори определят успеха или неуспеха й у нас.

Наличният й потенциал е разпознат още в началото на ХХ в. Тогава през 1932 г. в гр. Чирпан е създадена специализирана Държавна земеделска опитна станция със семепроизводство. По-късно тя е преименувана в Институт по памука и житните култури.

През годините нас са създадени десетки сортове, някои от които получили разпространение далеч извън пределите на страната.

Създадена е специализирана група сортове, които в съчетание с добра агротехника са в състояние да осигурят високи добиви при условията на нашата страна, казват специалистите.

При подходящи условия и агротехника в производствени условия са получавани по над 220 кг/дка, докато при опитни условия и възможност за поливане - добивите могат да стигнат и над 450 кг/дка.

Какво гласи европейският регламент за субсидията

Точният размер на парите за памука предстои да бъде определен след като Държавен фонд "Земеделие" приключи с обработката на данните за допустимите за подпомагане площи от културата

Още преди влизането на страната ни в ЕС е разработен и подаден за изпитване в системата на ИАСАС първият български биотехнологичен кандидат-сорт памук. Неговото създаване има за цел да реши един от основните проблеми на културата - борбата с ранното заплевеляване.

За съжаление в резултат от влизането на страната в ЕС, регистрирането и разпространението на този сорт става невъзможно, поради което развитието му е прекратено, сочи анализ, направен от научните среди и специалистите.

От друга страна през това време беше повдиган въпросът за поставянето на българските производители на равна основа с останалите фермери от ЕС.

Проблемът получи през годините частично решение - чрез достъп до програмата de minimis от предходния програмен период на ОСП. Но тези нива на подкрепа се оказаха крайно недостатъчни за задържане на интереса на производителите.

Получаването на достъп до идентична за останалите европейски производители подкрепа стана възможно с началото на новия програмен период на ОСП - от 2015 г.

Регламент /ЕС/ 1307/2013 г. даде правото на България да предостави специалното плащане за памук

Размерът на това специално плащане е определен в регламента на 584,88 евро/ха през 2015 г. и 649,45 евро/ха за 2016 г. и следващите години.

Условията за получаването му са разписани в чл. 17 на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Накратко те се изразяват в следните изисквания:

Да се използват сортове, вписани в сортовата листа на България или в Европейския каталог.

Да бъде постигната минимална гъстота на посева от 8 000 растения/дка.

Да е предоставен сключен договор за изкупуване в срок до 01.12.

В регламента е разписано едно допълнително условие: сумите са валидни само до достигане на т. нар. "базова площ" която за нашата страна е определена на 3 342 ха или 33 420 декара.

Ако площта, отговаряща на условията за подпомагане за дадена година надвиши определената базова площ, посочената сума ще се намалява пропорционално на надвишаването на базовата площ.

С появата на възможност за специфична подкрепа в значителен размер интересът на българските производители към памука рязко нарасна и още през 2015 г. площите стигнаха над 27 000 дка.

През 2016 г. декларираните площи са надхвърлили 51 000 дка.

Това вече означава, че предвидените размери на подпомагане са изключително атрактивни за фермерите, но и ...

Че заради надхвърлянето на базовата площ размерът на специфичното подпомагане за хектар вместо да се увеличи, ще бъде намалено което ще стане съгласно изискването на регламента.

Точният размер за 2016 г. предстои да бъде определен след като Държавен фонд "Земеделие" приключи с обработката на данните за допустимите за подпомагане площи.

Вече е ясно, че този размер ще бъде значително по-нисък от предходната година.

Това поражда необходимост фермерите много внимателно да подходят към решението дали и колко площи да засеят с памук през 2017 г.

На пръв поглед са налице редица предпоставки културата да продължава да се разпространява успешно. Сред тях са наличие на достатъчно български сортове, вписани в националната сортова листа - 18 броя, както и сортове от Европейския каталог на полските култури, кадето са още над 180 броя.

Друга важна предпоставка е наличието на достатъчно съвременна техника и такава, която лесно може да бъде приспособена - например сеялки, култиватори и други.

Това важи и за машини, които може да бъдат купени на сравнително ниски цени от съседна Гърция, подсказват специалистите.

Защо производителите на памук трябва да са нащрек

У нас те се делят на две групи - субсидиини фермери и истински професионалисти

Ще има ли след 2020 г. почва у нас памукът? Самият факт, че фермерите в съседна Гърция вече драстично намаляват площите с памук през последните години трябва да постави производителите у нас нащрек, съветват експертите.

Условията в двете страни са достатъчно различни, за да не могат да се правят директни съпоставки.

Но реакцията на гръцките фермери е индикация, че нещата не са толкова прости

Един много важен пример в това отношение е богатото разнообразие от сортове.

Макар на пръв поглед да изглежда почти безкрайно, то в голяма степен е привидно. Това е зашото пригодените за реално отглеждане сортове при условията на нашата страна са изключително ограничен кръг.

От началото на промените у нас непрекъснато се правят опити за внедряване на чуждестранни сортове - както от Гърция, така и от Турция и САЩ.

Но всички подобни опити досега търпят някакъв провал.

Практиката сочи, че инцидентните сравнително задоволителни резултати са получавани основно с гръцки сортове, в чието създаване са участвали по-стара генерация български такива.

Ето защо е много важно при подбора на сортове за отглеждане производителите, особено онези, които тепърва се запознават с културата, да се обръщат за помощ към наистина квалифицирани специалисти, и да избягват простото приемане на достъпната в интернет или от случайни източници информация.

Този съвет е валиден както по отношение на подбора на сортовия състав, така и при подбора на технология и съответното технологично оборудване за отглеждането на културата.

Така например широко разпространеното в света отглеждане на междуредия над 85 см многократно е изпитвано у нас и винаги е доказвало своята неефективност.

Същото важи за редица растежни регулатори и пестициди, чиито препоръчителни приложения в условията на поливно и неполивно отглеждане са съществено различни и съответно - рядко приложими за условията на нашата страна.

Правилното съчетаване на сортове, машини и технология е от особено значение за отглеждането на памука.

Поради това, въпреки значителното нарастване на площите през последните две години, примерите за успешно в икономически смисъл производство са изключително малко. Това вече води до диференциация на производителите на две отличаващи се групи, които сочат накъде може да се обърнат нещата

Първата разчита само на специфичната подкрепа на площ за получаването на нетен доход.

Макар през 2015 г. това да доведе до получаването на положителни резултати, още през 2016 г. нещата може да се обърнат в зависимост от това в какъв размер ще бъде определена подкрепата.

Т.е. подходът на тази група производители ги определя като субсидиини. Броят им ще се увеличава докато размерът на субсидията не спадне под необходимия минимум за създаването и поддържането на посев със задължителната минимална гъстота.

Втората група производители е онази, заради която специфичната подкрепа е въведена на ниво ЕС.

Това са именно онези фермери, на които е необходима подкрепа, за да допълнят основния доход от културата до нива на печалба, сходни с тези от останалите полски култури. Подходът на тези производители е много по-устойчив, тъй като разчита на съчетаването на все по-ефективното производство с допълнителната подкрепа от ЕС.

Тези производители ще могат да продължат да произвеждат и след сегашната ОСП, когато /както вече става ясно/ общите нива на подпомагане ще намалеят, а и не се знае дали ще има специфична подкрепа въобще

Всичко ще зависи от предстоящите дебати в ЕС

Затова е важно правилно да се използва наличната до 2020 г. подкрепа и да се установят оптималните съчетания на сортове, машини и технология за всяко стопанство, каза капацитетът доц. д-р Божин Божинов.