Предупреждава анализаторът на публичната политика, пазарите и бизнес

развитието в селското стопанство Стилиян Гребеничарски към ИнтелиАгро

Като говорим за конкурентоспособност, трябва да разбираме инвестиции

На едно евро агросубсидия, постъпила в страната , инвестициите
са 29 евроцента - те са 4 пъти под средното за Европейския съюз

 Интервю на Алма Давидова

- Започнаха дискусиите за ОСП след 2020 г. на различни нива в Европа и у нас. Вашата визия и прогнози за бъдещето на тази важна част от еврофинансирането?

- Все още не сме сигурни доколко ще е различна ОСП през следващия период, но промени са абсолютно наложителни и те са продиктувани от проблемите, които сега наблюдаваме и в нашата работа и тази на фермерите.

Общия бюджет най-вероятно ще бъде намален и не само поради това ,че от ЕС си тръгва Великобритания - един от най-големите донори, а просто защото европейските данъкоплатци изискват повече от тази политика, повече прозрачност за парите, които всички ние изразходваме.

Самата Европейска комисия в свои анализи подчертава, че някои от механизмите и някои от плащанията и самите резултати се разминават с първоначално замислените цели.

Така или иначе, вероятно ще се върви към намаляване на субсидиите и фермерите трява да са готови за това.

- Какво,според Вас, ще се случи с директните плащания? Всички анализи и данни показват, че те не са достатъчно ефективни.

- Основният дебат ще е за директните плащания. Нашата позиция е да се върви към една по-гъвкава система, защото сега - особено плащанията на площ, не са съобразени с нуждите на фермерите. Те целят гарантиране на дохода, но са едни и същи непрекъснато и не отчитат една година дали и за кого е била добра или лоша - тя може да е била добра за зърнопроизводителите, но да е лоша за овощарите и зеленчукопроизводителите - с две думи - липсва гъвкавост.

- Ако директните плащания се променят, какви са вариантите за тяхното трансформиране?

- Силно се дебатира дали директните плащания да не преминат постепенно в инструменти за контрол на риска от гледна точка на доход на стопанствата и от гледна точка на застраховане на самите доходи.

В момента инструментите на ОСП са почти изцяло социални - гарантиране на доходите, гарантиране на достъп и ниска цена на храната, устойчиво развитие и съвсем малка част от ОСП залага на конкурентоспособността и насърчаване на пазарната активност на произодителите.

- Какви ще са по-точно евентуалните механизми на така наречения контрол на риска?

Има два механизма на застраховане т.е. на подкрепяне на риска, които се обсъждат.

Единият е да се застраховат доходите, а другият - цените.

Като пример може да се даде миналата година, когато цените на пшеницата паднаха рязко. Има една, условно казано, средна цена, под която се активира тази застраховка. Производителят получава плащане на базата на този спад на цената.

Другият вид е застраховане на добивите от рисковете на природните фактори. Той е откъснат от цените, но се следи в исторически план какви са реализирните добиви на едно стопанство. Няма значение дали това ще е зърно, плодове или зеленчуци. Когато има особено неблагоприятна година и добивите се отклоняват се активира тази застраховка и фермерът получава подкрепа. Така производителите вземат пари само когато са им необходими по една или друга причина.

Много е важно да се отбележи, че за България този принцип /на плащане, според добивите/ крие сериозни рискове. Защото българската статистика не е особено надеждна. Години наред добивите са силно подценени, дали поради сивия сектор, дали поради не толкова прецизното събиране на данни. Всъщност този принцип много трудно ще се приложи у нас на практика.

Ако тръгнем да го прилагаме това ще означава всяко стопанство да си декларира много коректно добивите...

Всъщност няма перфектна система Идеята е финансирането да се направи по-гъвкаво. Принципът трябва да е устойчив - въпросът е в самото плащане.

И едно е ясно - получаването на една и съща сума на единица площ всяка година не стимулира фермерите по никакъв начин да са пазарни, да са гъвкави, да развиват добивите си и да инвестират.

- На фона на призивите за преработка на суровините, за да се добавя стойност към продукцията, оказва се, че много новопостроени преработвателни мощности бездействат, поради липса на суровина. Как си обяснявате този абсурд?

- В България през последните години се изградиха големи преработвателни мощности, за които няма продукция.

Ето един пример: Предприемач намира продукт, пазар и предприятие, което да му го произведе. Отива в нова фабрика, но там са в 6 - месeчна почивка, поради липса на суровина...

Изградиха се предприятия за преработка по мярка 4.2. Направиха се неразумни инвестиции, без осигурен пазар и без проучване на търсенето.

А роенето на много малки преработватели ще удари износа.

- Сдружаването и кооперативите не са ли начин да се осигури суровина за такива предприятия?

- Да, но сега вече е късно. А още преди приема по 4.2 за износ се изискваха по-големи доставки. Сдружаването трябваше да се направи преди приема по 4/2 и така то щеше да се стимулира.

Това е точно отражение на грешния начин на мислене при инвестирането. Има едни пари, те се дават за определено нещо, а те правят проект,просто само за да ги вземат. А сега се стига до там, че инвестициите за преработка се продават. Има обяви за продажба на такива обекти "втора ръка" с приключили мониторинг периоди.

Тези проекти не са правени с достатъчна мисъл - не са обосновани. Те просто са обречени. Направени са, за да се вземат парите...

- За 10 години в селското ни стопанство се вля огромен ресурс, но как повлия той на нашата конкурентоспособност

- Като говорим за конкурентоспособност трябва да разбираме инвестиции. Да в сектора се вля огромен ресурс но равносметката в цифри е следната на едно евро субсидия, постъпила в страната инвестициите са 29 евроцента

Инвестициите са 4 пъти под средното за европейския съюз и десетки пъти под показателите за страни като Холандия и Германия.

Целта на нези пари е подкрепа просто на доход. Докато мерките за финансиране на селските райони в ПРСР на практика преобръщат целия инвестиционен процес.

- Нужно ли е инвестициите да се обвързват с европлащанията?

- Ако един предприемач иска да навлезе в някой бизнес отваря наредбата вижда започва да мисли как да си направи бизнес план който да отговаря на критериите на мярката и така се случват прроектите.Вместо той вече да знае какво се търси на пазара да има идея как да го произведе и да осигури пазар където да го продаде. След това да напише бизнесплан да е сигурен че той и без субсидии ще му донесе печалба, и чак тогава да види дали това начинание може да се финансира по някоя от мерките на ПРСР. Ако бизнес пранът е печеливш, той има и много други възможности да бъде финансиран.Условията и за банково кредитиране са доста добри в момента.Така че не бива винаги инвестициите да се обвързват с европлащанията.

- Като правите равносметка на изминалия период, кои са най-големите проблеми в нашето селско стопанство?

- Всъщност големите проблеми на интензивните сектори в земеделието са вън от финансирането.

Това са напояването, работната ръка и като количество и като квалификация - проблем който ще се засилва през следващите години, сигурността за продукцията, инфраструктурата /вкл. достъпът до електричество/,работата с администрацията и процедурите по подпомагането...

- Какви са прогнозите за развитие на агропазарите през 2017г.

- Агроцените на глобалните пазари ще бъдат определящи за земеделските производители през 2017 година и с това са свързани нашите надежди. Има сигнали, че цените на основните суровини ще се възстановят.

При зърното започна известно възстановяване на цените - то е факт вече от началото на годината.Основен фактор за това е САЩ - там засятата пшеница през есента е с най-малка площ от 1909 година насам - /повече от век/. Ще заложат повече на соя, отколкото на царевица, което ще доведе до едно балансиране на търсенето и предлагането.

Това ще се усети и у нас. Разбира се не с такава сила, защото за Черноморския регион няма сигнали площите да са редуцирани.

За пролетниците е трудно още да се каже... Има сериозни натрупани количества слънчоглед в Украйна, което ще потиска и цената на слънчогледовото олио.

Рапицата има значителен ръст на площите в Русия и Украйна, което вероятно ще възстанови дефицита от тази култура. Прогнозите са по-скоро за стабилизиране на цените и умерен ръст в рамките на 5-10%.

Що се отнася до млякото,вече 7 поредни месеца цените му растат и в Европа отдавна не можем да говорим за криза в този сектор. Най-вероятно това ще продължи.

Към момента средните цени на млякото за България надхвърлят 60 ст., като първо поскъпнаха млечните продукти. Това се дължи на повишеното търсене от Китай.

Там стадата са намалени, същото се случва и в Нова Зеландия и Австралия. В Европа също пазарът се стабилизира и очакваме ръстът да се запази поне до средата на годината, а може и през втората ѝ половина.