Заслужава ли си да се строи стационарен парник? Много виладжии си задават този въпрос. И отговорът е по-скоро не. Построяването на един такъв парник е сериозна дългосрочна инвестиция.

Съществува и друг проблем. В тези парници най-често се отглеждат едни и същи зеленчуци и почвата се изтощава или по-лошо – заразява. Не е вариант и да сменяте почвата всяка година. Представяте ли си колко кофи с пръст ще трябва веднъж да изкарате от парника и после да нанесете новата.

Ето защо нашия читател Стоян Михов от Ловеч си е направил сам 3 мобилни парника. Изпратил ни е и снимка. Те са леки и удобни, уверява Михов. Лесно се местят между редовете и не пречат при оформянето на лехите. Рано напролет с тях покрива разсада от салати, лук, репички, магданоз. Така още в края на април има вкусна прясна салата. При първа възможност изнася навън и разсада от домати и краставици. Растенията се развиват по-добре отколкото при стайни условия – получават повече светлина, топлина и въздух. От късните студове ги пазят мобилните парници.

Парникът може да е с размерите, които са най-подходящи за дворното място. Прави се от дървени летви, които се съединяват с пирони. Найлонът отгоре се закрепва с помощта на пирончета или кабърчета. За проветряване се правят прозорчета, които се покриват. Височината на парника също е според нуждите.

Има и още по-лесен вариант, при който найлонът просто се прехвърля през дървената конструкция, а към земята се затиска с парчета тухли или камъни.

Тези мобилни парници могат да се използват няколко години, създават оптимални условия за отглеждане на няколко култури на едно място, позволяват по-дълго да имаме свежи плодове на масата и увеличават плодородието.