Кои са те, разкрива проф.д-р Владислав Попов от Аграрния университет в Пловдив

 

Диана Ванчева

Въпреки че реално се очаква чак през 2018 г. да стане по-ясно бъдещето на ЕС и тогава на практика да се определят скоростите на държавите членки, отсега личи, че ще има доста мнения, становища, препоръки, пазарлъци и сръдни.

Макар че на никой не му е много ясно какво ще означават тези скорости, след като съюзът е създаден от основателите си на първо място като солидарна общност, тревогите вече са налице. И то е обяснимо, защото и сега има страни, които се движат по-бързо и такива, които пълзят.

За аграрното развитие всичко това вече много сериозно вълнува България и нейните земеделски производители. Те отсега трябва да знаят каква посока ще вземе общата аграрна политика, за да се преориентират в оставащите години и да имат предвидимост за бизнеса и проектите си, и най-вече за бъдещите инвестиции.

Откровено казано засега прогнозите са в голяма степен виртуални и предвижданията приличат малко на “хвърляне на боб”, но има и неща, които се очертават като най-осъществими и за тях открехна вратичката миналата седмица проф.д-р Владислав Попов от Аграрния университет в Пловдив.

Това, което засега се очертава като най-вероятен сценарий в Брюксел е ОСП да бъде разделена на пет оси

Кои ще бъдат те?

Първата определено се планира от повече браншови организации и техните поддръжници в Еврокомисията и Европарламента като подкрепа за доходите на земеделските стопани

Предвижда се обаче при нея задължително да има поставен финансов таван, за да се ликвидира досегашното изкривяване на финансирането в страни като нашата.

Втората ще се отнася за подкрепа на екосистемни услуги

Почти е сигурно, че и след 2020 г. европейските фермери ще получават средства от европейския аграрен бюджет, когато предоставят на държавата и обществото т.нар. станали вече популярни екосистемни услуги - в защита на околната среда и биоразнообразието и за преодоляване на повредите от климатичните промени.

Третата ос отсега се е очертала като една от най-важните за бъдещето на Европа. Тя ще стимулира иновациите в земеделието и селските райони

И както от тази година още предвижадат експерти и консултанти, ще подкрепя най-вече интегрираните проекти.

Четвъртата ос се определя като най-нова и революционна.

За нея има постигнат консенсус в европейските институции, научните среди и потребителските организации.

Тя може би ще има и много категорично заглавие - засега е кръстена “Здраве и здравословни храни”, защото в много европейски общности, особено в източните, вече има сериозни тревоги какво се консумира от потребителите и се отчита, че в тази област се злоупотребява и в най-старите демокрации.

Петата ос на бъдещата ОСП отсега е резервирана като област за подкрепа на наука и мониторинг

Т.е. от нея ще се изисква и очаква да съдържа такива схеми и мерки за изпълнение от бенефициентите, чрез които науката да участва вече много по-активно в земеделското производство и да гарантира чрез мониторинга безопасно и сигурно производство на полето и продукция за реализация съответно.

Целият текст  -  във вестник "Български фермер" от 16-22 март

Дискусия за бъдещето на ОСП след 2020 г. събра представители на браншови организации, научни ръководители, експерти. Пред тях говориха Петя Ставрева - председател на Балканската земеделска камара, Алберт Дес - евродепутат, член на комисията по земеделие и селски райони на Европейския парламент, Торстен Гайслер - ръководител на Бюрото на фондация “Конрад Аденауер” в София
Дискусия за бъдещето на ОСП след 2020 г. събра представители на браншови организации, научни ръководители, експерти. Пред тях говориха Петя Ставрева - председател на Балканската земеделска камара, Алберт Дес - евродепутат, член на комисията по земеделие и селски райони на Европейския парламент, Торстен Гайслер - ръководител на Бюрото на фондация “Конрад Аденауер” в София
Проф.Владислав Попов е категоричен, че отсега нашите браншови организации и научни среди трябва да седнат на една маса и да пишат стратегия, а не да чакат кабинетните държавни институции да решават съдбата на сектора
Проф.Владислав Попов е категоричен, че отсега нашите браншови организации и научни среди трябва да седнат на една маса и да пишат стратегия, а не да чакат кабинетните държавни институции да решават съдбата на сектора
Ели Илиева от Българска асоциация “Биопродукти” се чуди как у нас се взимат решенията в последния момент и пита как така сегашният министър на земеделието е решил, че тази година ще е нулева за биологичното земеделие в България
Ели Илиева от Българска асоциация “Биопродукти” се чуди как у нас се взимат решенията в последния момент и пита как така сегашният министър на земеделието е решил, че тази година ще е нулева за биологичното земеделие в България
Евродепутатът Алберт Дес заяви, че обяснява и на германските фермери, с които се среща непрекъснато, че в следващия период вече няма да получават толкова евро на хектар, с колкото са ги подкрепяли досега
Евродепутатът Алберт Дес заяви, че обяснява и на германските фермери, с които се среща непрекъснато, че в следващия период вече няма да получават толкова евро на хектар, с колкото са ги подкрепяли досега
Животновъдът Рангел Матански от Националния съюз на говедовъдите ( съюзът е най-големият производител на краве мляко в България), твърди, че той и колегите му са успяли да кандидатстват по мярка 142 от старата ПРСР и оттогава ги убеждава да се обединяват, за да оцелеят...Според него в целия ЕС фалират млечни ферми, защото кризата не е приключила, а само временно има глътка въздух.
Животновъдът Рангел Матански от Националния съюз на говедовъдите ( съюзът е най-големият производител на краве мляко в България), твърди, че той и колегите му са успяли да кандидатстват по мярка 142 от старата ПРСР и оттогава ги убеждава да се обединяват, за да оцелеят...Според него в целия ЕС фалират млечни ферми, защото кризата не е приключила, а само временно има глътка въздух.