Европейците успяват само за няколко десетилетия да направят пробив в изучаването на традиционната напитка на номадите, която датира от над 5500 години, и разработват технология, която позволява да се запазят всички полезни свойства на кобилешкото мляко.

Продукцията на завода в казахстанската Карагандинска област, регистрирана под търговската марка Saumal, вече е в местните магазини, съобщава Forbes.kz. А акционерите на "Евразия Инвест LTD" разчитат и на продажби в Европа, Китай и Русия.

Най-важната част на проекта - монтажа и пуска на оборудването ръководи германецът Ханс Цолман. Той е собственик на ферма с 400 дойни кобили, специализирала се в производството на сухо кобилешко мляко. Освен че произвежда кумис Цолман разработва и патентова метод за получаване на сухо кобилешко мляко.

Инициатор за появата и в Казахстан на подобно предприятие става Габимджан Мейрамбеков, който в момента е негов генерален директор. Той учил в Европа. Разбрал за фермата на Цолман. Казахстанецът първо се запознал с продукцията на конефермата, а после и със собственикът й. Така възниква идеята за стартиране на аналогично производство в Казахстан.И се ражда съвместният казахстано-германски проект. Ханс Цолман предоставя своята технология по сублимация на кобилешкото мляко, а Галимджан Мейрамбеков предоставя земя в размер на 24 хил. ха.

Естествено проектът стартира с конеферма, в която отначало отглеждат 300 кобили от казахстанската порода джабе. След това увеличават поголовието, което сега наброява 1500 глави.

Кобилите се доят 3 пъти в денонощие

През лятото фермата получава до 450 л мляко дневно. От кобила дневно се получава по 1-1,5 л мляко. Отначало от декември до май кобилите не се дояли.След това увеличават поголовието кобили и въвеждат планово ожребване, за да преминат на целогодишно производство. Ще продължат да работят по подобряване на характеристиките на поголовието чрез придобиване на породисти жребци. В момента те са 30, но е планирано увеличаване на броя им.

Крайната цел е стадото да стигне 5000 кобили

Съвсем естествено се мисли и за създаването на собствена пълноценна фуражна база. В летния период по цяла нощ кобилите са на свободна паша, а през деня са в обора. Фермата разполага с 24 хил. ха: половината са пасища, а другата - обработваема земя. Отглеждат пшеница, ечемик, овес и други фуражни култури. Имат планове за производство и на сочни фуражи.

С подобряването на храненето и породните характеристики на животните планират повишаване на дневния млеконадой от 1-1,5 л в денонощие до 3 л от кобила.

Степните предимства на казахстанското кобилешко мляко

Благодарение на свободната паша казахстанското кобилешко мляко има по-висока масленост и повече полезни вещества.

Заводът ни може да осигури на цяла Европа сухо кобилешко мляко, твърди германският експерт Ханс Цолман.

А защо е необходимо да се изсушава млякото обяснява технологът Баурджан Кайназаров. Първо, уточнява, че не говорим за кумис, а за саумал - прясно издоено кобилешко мляко. Кумисът е много полезен продукт, но се получава в резултат на ферментация и съдържа малък процент алкохол. А прясното кобилешко мляко - саумалът, е много полезен за бебетата и децата, тъй като е много близък (98%) до майчиното мляко. Но при него има един проблем - 20 минути след доене губи голяма част от полезните си свойства и става годен само за суровина за кумис.

Ханс Цолман установява, че може да се запазят свойствата на кобилешкото мляко чрез производството на мляко на прах и разработва съответната технология. Именно тя се прилага в казахстанския завод.

Сухото кобилешко мляко се произвежда чрез сублимиращ метод

Вакуумното сушене позволява да се запазят всички полезни свойства, присъщи на прясно издоеното кобилешко мляко.

Така от дневния млеконадой - 2,5 т суровина, се получават 250 кг сухо кобилешко мляко.

Плановете са да произвеждат 10 хил. т сухо кобилешко мляко

Според министъра на земеделието на Казахстан Асилжан Мамчитбеков сухото кобилешко мляко може да се превърне в източник на валутен доход за страната. В света има голямо търсене на сухо кобилешко мляко, затова значителна част от произведеното в завода е предназначено за експорт. Един килограм сухо кобилешко мляко струва 200 долара.

По данни на казахстанското Земеделско министерство в страната се отглеждат 2 млн. коня, което в сравнение с 1991 г. е увеличение от 20 процента. Ако 100 хил. от тях са дойни кобили, доходът от продукцията им може да достигне 1 млрд. долара.

Интересът към кобилешкото мляко в света през последните десетилетия постоянно расте. То се използва не само за храна, но и във фармацията, козметиката и за производство на детски и спортни храни. Отчитайки актуалните тенденции, казахстанското предприятие активно разработва и реализира плановете си за разширяване на производството и за намаляване на себестойността.