Християн Узунов

През последните години учените повтарят едно: Обработваемите почвени хоризонти са застрашени.

Но въпреки мрачните заглавия, професор Уилфред Отън от Кранфилдския институт за почви и земеделие казва, че има причина за оптимизъм. Съвременните технологии предоставят нов поглед на разбирането ни за управление на природните ресурси и комплексните почвени процеси.

Проблемът с ерозията на почвените хоризонти не е новина. Пример за това са пясъчните бури в САЩ през 1930 година. Предизвикателствата през 2017 година обаче са много по-различни.

Прогнозите сочат, че населението на Земята ще достигне девет милиарда до 2050 г. Това ще утежни ситуацията с експлоатацията на почвите и допълнително ще компрометира възможността им да произвеждат хранителни ресурси и да осигуряват други жизненоважни процеси, като поддържане на биоразнообразието, качеството на водите и съхранението на въглерод. Нужни са незабавни мерки, ако искаме да спрем нежеланите процеси, и земеделието ще бъде в основата на всичко това.

Органичната материя има потенциала не само да подобри състоянието на почвите, но и да окаже съществена роля в борбата срещу климатичните промени. Тази концепция е заложена и в споразумението “Четири за хиляда", сключено по време Конференцията на страните(COP21) в Париж. В него за първи път науките за почвата и почвеното плодородие бяха включени като метод за борба с климатичните промени. 150 държави подписаха и поставиха за цел да увеличат съдържанието на органична материя в почвите с 0,4% на година за следващите десет години.

Професор Отън твърди, че отговорността не е само на земеделието, но 20 до 30% от поставената цел може да бъде постигната чрез активната намеса точно в този сектор.

Органичната материя в почвата може лесно да бъде определена и начинът за нейното увеличение е ясен. Но темата за самото плодородие на земеделските площи води до разгорещени дебати.

Скорошно проучване, извършено от списание “Сойл”, е определило най-добрите земеделски практики за подобряване на почвеното плодородие. В него активно участие са взели именно фермери. Всяка от 27-те практики е оценена между 1 и 100, като 100 е гаранция за ефективността, сигурността или негативните странични ефекти от дадено мероприятие.

От научната разработка, озаглавена “Необходими знания, постижими мероприятия и бъдещи предизвикателства в обработката на почвата”, става ясно, че само три са посочени като високо ефективни за почвеното плодородие с голяма степен на сигурност при приложението им. Някои от приложените практики се приемат от една част от фермерите, а от други биват безкомпромисно отхвърлени.

Балансираното торене, междинните култури и правилното сеитбообращение са трите мероприятия с най-добри показатели. Те са едновременно ефективни и сигурни при повишаването на почвеното плодородие. Стойностите, които предупреждават за нежелани ефекти от приложението им са много ниски.

Следващите добри практики в проучването са: смесените сеитбообращения, употребата на компост и органичен тор и минимилизиране на обработките. Те са посочени като високо ефективни, но не гарантират дълготрайното увеличение на органичната материя в почвата.

Понижаване на интезивната паша на животните, промяна в подхода за почвените обработки и преминаване към биологично земеделие са други предложени практики, чиито показатели са много близки на предходните. Единствената разлика е, че те крият по-голям риск от нежелани странични ефекти.

На последно място в статията са описани приложенето на бактерии и гъби, преминаване изключително към вътрередови обработки и ограничаване употребата на торове и пестициди.

Учените разглеждат и друго решение на проблема с почвената ерозия, което наричат “дизайнерски почви”

През последните години бяха направени много открития, свързани с процесите, които протичат в почвите. Стана ясно, че най-важните биологични и химични процеси на “функциониращата” почва се случват в микроскопичните пори. Благодарение на рентгеновата томография учените могат да изградят 3D карта на почвите с всички микроскопични пори и агрегати, което да помогне в разбирането на връзката между различните процеси. Потенциалът на този тип прочуване може да доведе до възможност за контрол на микробиалната популация в посока, която да благоприятства развитието на отглежданите култури.

Заедно с това се разглежда и начинът на взаймодействие между корените на растенията и почвата. Характеризирането на растенията спрямо типа почва, който би бил най-подходящ за тях, ще допринесе както за развитието на културата, така и за почвеното плодородие.

Източник: Farmers weekly